Неизживени спомени

опашка — но той вече бе различен от останалите и може би завинаги щеше да остане такъв.

Добре поне, че имаше снимката на Санди Коуфакс.

И все пак му се искаше да направи нещо добро за Шон, за когото и да било — нещо, с което поне мъничко да изкупи вината си за ужасните неща, които бе сторил на Уилма Джърсик. Каза на Шон, че сигурно ще отиде на игрите следобед, но междувременно той може да поиграе и сам. Изсипа няколко монети от касичката си и му ги даде.

— Леле-е! — ококори очи братчето му. — Но това са осем… девет… десет монети! Два долара и петдесет цента! Ти сигурно наистина си болен!

— Да, сигурно. Приятно прекарване, Шон. И не казвай, на мама, защото ще те накара да ги върнеш.

— А, тя се е затворила в стаята си с ония очила и сигурно ни мисли за умрели — каза Шон, а после добави: — Мразя ги тия цайси! Направо са отвратителни! — Той се вгледа по-внимателно в брат си. — Наистина не изглеждаш съвсем добре, Брай.

— Лошо ми е — призна си Брайън. — Мисля да си легна.

— Аз ще почакам… да видя дали се оправяш. Ще гледам детското на петдесет и шести канал. Ела и ти, ако се почувстваш по-добре — отвърна Шон и задрънка с монетите в шепата си.

— Добре — съгласи се брат му и бавно затвори вратата на стаята си, когато детето се отдалечи по коридора.

Съвсем не се чувстваше по-добре. С всеки изминат час състоянието му непрекъснато се влошаваше. Мислите му се лутаха около господин Гонт, около снимката на Санди Коуфакс, около огромното заглавие във вестника — КЪРВАВА СВАДА ОСТАВЯ ДВЕ ЖЕНИ МЪРТВИ В КАСЪЛ РОК, и снимката на двете познати жени.

По едно време почти заспа, но малкият грамофон в стаята на родителите му нададе характерния си вой. Майка му за хиляден път слушаше изтърканата плоча на Елвис.

Мислите витаеха и се блъскаха в главата на Брайън, сякаш увлечени от мощен циклон.

КЪРВАВА СВАДА.

„Знаеш ли, казаха ми, че си момче на място… но това е чиста лъжа…“

„Било е дуел.“

КЪРВАВА: Нети Коб, жената с кучето.

„Никога ли не си хващал заек…“

„Когато се пазариш с мен, трябва да помпиш две неща.“

СВАДА: Уилма Джърсик, жената с чаршафите.

„Господин Гонт си знае работата…“

„… не си ми никакъв приятел.“

„… и пазарлъкът не е приключил, докато господин Гонт не каже.“

Отново и отново мислите изникваха в съзнанието му — бъркотия от страх, вина и мъка, пулсираща в ритъма на златните хитове на Елвис.

Към обяд стомахът му вече бушуваше. Той изтича по чорапи до банята в края на коридора, затвори вратата след себе си и повърна в тоалетната чиния, стараейки се да вдигне колкото е възможно по-малко шум. Майка му не го чу. Тя все още беше в стаята си и слушаше Елвис, който й пееше, че иска да му стане любима.

Докато се влачеше омаломощен към стаята си, на Брайън изведнъж му хрумна зловещата мисъл, че снимката му е изчезнала. Някой я е откраднал през нощта. Бе станал съучастник в убийство заради тази снимка, а сега дори не можеше да й се наслаждава.

Той хукна презглава, подхлъзна се насред стаята си и едва не се строполи на килима. После грабна класьора със снимките от горния рафт на гардероба си и започна да прелиства страниците с такава бързина, че част от тях се разхвърчаха из стаята. Но снимката — Снимката — беше там: онова познато лице го гледаше зад целофанената си обвивка на последната страница. Изпита безкрайно, отчаяно облекчение.

Той извади снимката, стисна я в ръка и легна на леглото. Не можеше да си представи как ще я остави повече. Тя беше единственото, което му бе останало след този кошмар. Единственото. Вече не я харесваше, но беше негова. Ако можеше да върне Уилма и Нети, като я изгори, щеше веднага да хукне за кибрит (или поне така си мислеше), но тъй като това бе невъзможно, мисълта да загуби и снимката му се виждаше непоносима.

Затова продължаваше да я стиска, гледаше в тавана и слушаше приглушения глас на Елвис, който вече пееше „Сърце от дърво“. Шон бе напълно прав да му каже, че не изглежда добре — лицето му беше мъртвешки бледо, очите — огромни, тъмни и безизразни. Дори сърцето в гърдите му сякаш бе станало дървено.

Изведнъж една нова мисъл, страшна и злокобна, премина през мрака на съзнанието му с тревожния блясък на комета: „Видели са ме!“

Скочи в леглото и впери невиждащ поглед в огледалото отсреща. Яркозелен халат! Червена забрадка върху купчина ролки! Госпожа Мизлабурски!

„Какво става, момче?“ — бе попитала тя рязко.

„Не знам точно. Мисля, че господин и госпожа Джърсик се карат.“

Брайън стана от леглото и погледна през прозореца Беше сигурен, че шериф Пангборн всеки момент ще свърне с полицейската кола в двора им. Защото, когато две жени се убиваха една друга в кървава свада, винаги се образуваше следствие. И госпожа Мизлабурски щеше да бъде разпитана. Тя щеше да си спомни, че е видяла едно момче в двора на семейство Джърсик. А това момче, щеше да каже тя на шерифа, е Брайън Раск.

Долу телефонът иззвъня. Майка му не се обади, въпреки че в стаята й имаше дериват. Тя пееше заедно с Елвис — нищо друго не бе в състояние да я заинтригува. Накрая Шон вдигна телефона.

— Ало, кой е, моля?

Трезво и без паника Брайън си помисли:

„Ще ме хванат. Не мога да лъжа. Особено пред полицай. Не можах дори госпожа Леру да излъжа, когато счупих вазата на бюрото й. Ще ме хванат и ще вляза в затвора за убийство.“

В този момент той започна да мисли за самоубийство! Мислите му не бяха отчаяни, нито пък романтични. В тях прозираше спокойствие и здрав разум. Баща му държеше пушка в гаража, а в този момент пушката, изглежда, беше най-логичният изход.

— Брайъън! На телефона!

— Не ми се говори със Стан! Кажи му да ми се обади утре!

— Не е Стан — отвърна брат му. — Някакъв човек е. Възрастен.

Огромни ледени ръце стиснаха сърцето на Брайън. Край! Шериф Пангборн го търсеше.

„Брайън? Искам да ти задам няколко въпроса. Става дума за нещо изключително сериозно. Ако не дойдеш веднага, опасявам се, че ще се наложи да те взема с полицейската кола. Скоро името ти ще излезе във вестника, Брайън. Ще покажат снимката ти по телевизията и всичките ти приятели ще я видят. Баща ти и майка ти — също. И малкото ти братче. А когато покажат снимката, онзи от новините ще каже: «Това е Брайън Раск, Който стана съучастник в убийството на Уилма Джърсик и Нети Коб».“

— К-к-кой е? — извика с разтреперан глас.

— Не знам! — Шон мразеше да го прекъсват, когато гледа телевизия, и говореше раздразнено. — Мисля, че се казва Кроуфикс или нещо подобно.

Кроуфикс?

Брайън стоеше на прага, а сърцето биеше в гърдите му. Две големи алени петна горяха върху бледите му страни.

Не познаваше такъв човек.

Коуфакс!

Санди Коуфакс му се обаждаше по телефона. Само дето той прекрасно разбираше кой всъщност е насреща.

Слезе по стълбите. Краката му сякаш бяха от олово. Телефонната слушалка като че тежеше сто