Защо не вземеш и ти да ми драснеш някой ред? Ако се слуша баща ми, той те изкара буквално „излязъл от релсите“, макар да звучи необяснимо, защото ти направи всичко възможно да оправиш нещата. Кажи, че не е вярно, Джони. Не си излязъл от никакви релси, нали? Моля те пиши, за да разбера, че всичко е наред. Много се тревожа за теб. Може да ти се види смешно, че най-големият щурчо на света се е разтревожил за теб, но фактът си е факт.
Имам една молба: когато ми пишеш да ми обясниш защо на Холдън Колфийлд му трябва да пее все тази тъжна песен при положение, че не е негър?
П. П. Разкошната мацка се казва Стефани Уайман. Успях да я запаля по Рей Бредбъри — „Нещо зло се задава“. Пада си и по един състав за пънк-рок, „Рамонес“ — заслужава си да ги чуеш, наистина са фантастични.
Драги Джони,
Виж това е друго нещо: от писмото ти личи, че си добре — така те искам. Умрях си от смях с твоята служба в благоустройствения отдел на Финикс. Не чакай обаче да те съжалявам, че си изгорял на слънце по пътищата, защото питаш ли на мен какво ми е след четири мача в отбора на Стовингтънските „Тигри“! Изглежда, треньорът ни е прав, че американският футбол е футболът на тъпанарите, поне на това място. Дотук имаме три загуби и само една победа — във въпросната среща аз отбелязах три тъчдауна78, пресилих се по най-идиотски начин и припаднах. Нещастната Стефи си глътна граматиката от ужас (ха-ха).
Забавих писмото си, за да мога да ти отговоря какво мислят домашните за Грег Стилсън като вече „встъпил в длъжност“. Ходих си за уикенда и сега ще се опитам да ти разкажа всичко. Питах първо баща си и той веднага възкликна: „Нима Джони още се интересува от този човек?!“ А аз го заядох: „Показва, че е лишен от всякакъв вкус, като иска да знае мнението ти.“ Той пък прехвърли топката на майка ми: „Гледай какъв многознайко се извъди, откак тръгна на подготвително училище. Знаех си, че тъй ще стане.“
Но да не те бавя с излишни подробности — хората масово се учудват колко добре се справя със задачата си Стилсън. Татко каза: „Ако гласоподавателите от избирателните окръзи на конгресмените трябваше да дават оценка за работата им след първите десет месеца, Стилсън би получил много добър почти по всичко плюс отличен за дейността си по енергийния законопроект на Картър, както и по собствения си законопроект за таван върху цените на нафтата за отопление. Би получил отличен и за старание.“ Поръча да ти предам, че, изглежда, е бъркал, като е смятал Стилсън за селския шут.
Ето и някои други мнения, които чух, докато си бях у дома: прави добро впечатление на всички, че Стилсън не се издокарва с официален костюм. Мисис Джарвис, съдържателката на „Бърза закуска“ смята, че Стилсън не трепери пред големците. Хенри Бърк, съдържателят на „Ведрото“ — вонливата кръчма в центъра, смята, че Стилсън си върши „адски добре работата“. В този дух са и останалите изказвания. Хората сравняват какво е свършил Стилсън с каквото не е свършил Картър, който така ги е разочаровал като президент, че сега се хапят, където не се стигат, защо са гласували за него. Подпитвах не ги ли смущава антуражът от железни ездачи на Стилсън и това че Съни Елиман е един от помощниците му. Не видях обаче някой да се тревожи по този повод. А собственикът на магазина за рок-плочи се впусна в следната тирада: „Щом един Том Хейдън79 може да тръгне по правия път, а Елдридж Кливър80 — да отвори сърцето си за бога, защо пък някой и друг железен ездач да не влезе в Системата? Прости и забрави.“
Та това е то. Бих писал още, но идва време за тренировката по футбол. Този уикенд е ред на „Дивите котки“ от град Бар да ни надуят шушоните. Моля се някак да доживея до края на сезона. Бъди здрав, приятелю.
„Ню Йорк Таймс“, 4 март 1978 г.
(специална кореспонденция)
Едгар Ланкт, 37-годишен ветеран на ФБР, по всичко изглежда, е бил убит снощи на един от покритите паркинги на Оклахома Сити. Според полицията в колата му е имало бомба, свързана със стартера, която избухнала, когато мистър Ланкт завъртял ключа да запали. Тази типична гангстерска екзекуция напомня по стил убийството отпреди две години на репортьора от Аризона Дон Боулс. Шефът на ФБР Уилям Уебстър обаче отказа да се обвързва с хипотези относно възможна връзка между двете престъпления. Също така той се въздържа да потвърди или отрече слуховете, че мистър Ланкт е разследвал някакви тъмни имотни сделки, в които евентуално били замесени местни политици.
Точната задача, по която мистър Ланкт е работел, остава забулена в тайна. Според източник от Министерството на правосъдието той изобщо не е разследвал тъмни имотни сделки, а въпрос, свързан с държавната сигурност.
Мистър Ланкт постъпва на работа във ФБР в 1968 г…
ГЛАВА XXV
1
Тайните тефтери на Джони се увеличиха от четири на пет, а до есента на 1978 г. — и на седем. По това време, между последвалите набързо едно след друго две папски погребения, името на Грег Стилсън прогърмя сред новините от общонационално значение.
Той бе преизбран в Камарата на представителите със съкрушително надмощие над съперниците си и в обстановката на все по-неприкрит консерватизъм, завладяващ живота в страната, бе основал своя партия — „Ю-ЕС-Йес!“. Колкото и да бе странно, намериха се конгресмени, които плюха на първоначалната си политическа принадлежност и, според един от любимите изрази на Грег, „си смениха боята“. Повечето от тях споделяха много сходни възгледи, които Джони определяше като привидно либерални по вътрешно- политическите въпроси и умерени до крайно консервативни — по външнополитическите. Нито един от тях не бе подкрепил Картър в гласуванията по договорите за Панамския канал. А под либералното лустро на вътрешнополитическите им позиции се криеше също един чистопробен консерватизъм. Партията „Ю-ЕС-Йес!“ настояваше да се натикат в миша дупка акулите на бизнеса с наркотици, градовете да преминат на самоиздръжка, пък да се оправят както знаят („Няма защо фермерът, който превива гръб от тъмно до тъмно, да плаща данъци на общината в Ню Йорк, за да лекува наркомани“ — прокламираше Грег.). Неговата партия се обявяваше против изплащането на помощи за проститутки, сутеньори, безделници и осъждани, тя бе за коренна реформа на данъчната система за сметка на драстично съкращаване на социалните фондове. Това бе все старата песен, но партията на Грег я бе запяла на нов, приятен за ухото глас.
Преди частичните избори към новата партия бяха преминали седем конгресмени и двама сенатори.
