Секретарката се обади учтиво:
— Казахте ли нещо, мистър Ричърдс?
— Не. Как да стигна до асансьорите?
…междинно отчитане — минус 085…
Апартаментът беше разкошен. Килим, толкова дебел, че можеше да се плува бруст в него, покриваше изцяло пода на трите стаи — дневна, спалня и баня. Екранът беше изключен и тишината му се стори божествена. Във вазите имаше цветя, а на стената до вратата — бутон с дискретен надпис „ОБСЛУЖВАНЕ“. И обслужването ще е до време, помисли си скептично Ричърдс. Двама полицаи бяха поставени пред вратата просто за да са сигурни, че няма да тръгне нанякъде.
Той натисна бутона и вратата се отвори.
— Да, мистър Ричърдс? — каза единият от полицаите.
Ричърдс си представи колко гаден беше вкусът на това „мистър“ в устата на ченгето.
— Бърбънът, който поръчахте, ще бъде…
— Не става въпрос за това — каза Ричърдс. Показа на ченгето кочана талони, който Килиън му беше дал. — Искам да занесете това някъде.
— Само напишете името и адреса, мистър Ричърдс, и аз ще се погрижа да бъде доставено.
Ричърдс намери квитанцията от обущаря и написа на гърба адреса си и името на Шийла. Подаде на ченгето измачкания лист и кочана. Той тъкмо тръгваше, когато Ричърдс се сети за нещо друго.
— Хей! Един момент!
Полицаят се обърна и Ричърдс измъкна обратно кочана от ръката му. Откъсна по перфорираната линия една десета от първия талон — еквивалентна стойност — един нов долар.
— Познаваш ли едно ченге на име Чарли Грейди?
— Чарли? — ченгето го погледна внимателно. — Да, познавам Чарли. Дежурен е на петия етаж.
— Дай му това — Ричърдс му подаде откъснатата част от талона. — Кажи му, че петдесетте цента отгоре са лихвата.
Полицаят се обърна още веднъж, но Ричърдс пак го повика.
— Ще ми върнеш писмени потвърждения от жена ми и от Грейди, нали?
Лицето на полицая открито изразяваше възмущението му:
— Ти какво, Тома Неверни ли си?
— Точно така — Ричърдс леко се усмихна. — Вие ме научихте на това, момчета. Южно от Канала вие ме научихте на всичко това.
— Ще бъде весело да ги гледам по петите ти — каза ченгето. — Ще взема по една бира във всяка ръка и ще се лепна за екрана.
— Просто ми донеси разписките. — Ричърдс тихо затвори вратата под носа му.
Бърбънът дойде двадесет минути по-късно и Ричърдс каза на смаяния прислужник, че иска да му изпратят два дебели романа.
— Романи?
— Книги. Сещаш ли се? Четене. Думи. Печатница — направи движение с ръцете си, сякаш прелистваше книга.
— Да, сър — каза прислужникът колебливо. — Поръчали ли сте вечеря?
„Господи, все по-гъсти стават лайната.“ Вече се давеше в тях. Ричърдс изведнъж си представи следната картинка: мъж пада в дупката на градинския кенеф и започва да се дави в розови лайна с мирис на „Шанел №5“. Давещият се казва: „Пак си има вкус на говна.“
— Пържола, грах, картофено пюре. — „Боже, какво ли има на масата пред Шийла — таблетка протеини и чаша синтетично кафе.“ — Мляко, ябълков пай със сметана. Запомни ли?
— Да, сър. Бихте ли желали…
— Не. Махай се. — той нямаше апетит. Абсолютно никакъв апетит.
…междинно отчитане — минус 084…
С неприятно учудване Ричърдс си помисли, че прислужникът го е разбрал буквално за книгите. Сигурно единственият му критерий е бил метърът, когато ги е избирал. Всичко над инч и половина е о’кей. Донесе три книги, за които Ричърдс никога не бе чувал: два стари бестселъра — „Господ е англичанин“ и „Не като непознат“, и един огромен том, написан преди три години със заглавие „Удоволствието да служиш“. Ричърдс отвори първо него. Бедно момче се справя добре в „Дженеръл Атомикс“. Издига се от чистач на двигатели до механик по трансмисиите. Посещава вечерни курсове („С какво? — зачуди се Ричърдс. — Пари от «Монопол»?“). Влюбва се в красиво момиче (явно носът й все още не е бил разкапан от сифилис) на някаква квартална оргия. Назначават го като младши техник след блестящи резултати на тестовете. Следва тригодишен брачен договор…
Той захвърли книгата в другия край на стаята. „Господ е англичанин“ беше малко по-добре. Наля си бърбън с лед и се задълбочи в книгата. Беше минал триста страници и доста вързал кънките, когато на вратата се почука дискретно. Една от бутилките беше празна. Отиде до вратата, като държеше в ръка другата. Беше полицаят.
— Разписките ви, мистър Ричърдс — каза той и затвори вратата.
Шийла не беше написала нищо, но му изпращаше една от бебешките снимки на Кати. Той я погледна и усети как лесните сълзи на пиянството загъделичкаха очите му. Мушна снимката в джоба си и погледна другата разписка. На гърба на фиш за глоба Чарли Грейди беше написал кратко:
„Благодаря, боклук. Стягай си задника. Чарли Грейди“
Ричърдс се изкикоти и остави листчето да падне на пода.
— Благодаря ти, Чарли — каза той на празната стая. — Имах нужда от това.
Отново погледна снимката на Кати — мъничко пеленаче на четири дена с румено личице, което се съдира от рев и размахва ръце в пелените, ушити лично от Шийла. Усети сълзите отново да се прокрадват и си наложи да мисли за бележката на добрия стар Чарли. Зачуди се дали може да изгълта и втората бутилка, преди да припадне, и реши да опита. Почти успя.
…междинно отчитане — минус 083…
Съботата прекара в тежък махмурлук. Късно следобед почти се бе оправил и поръча още две бутилки с вечерята. Справи се и с тях и се събуди с ранната бледа светлина на неделното утро. Привиждаха му се огромни гъсеници с жестоки убийствени очи, които пълзяха по отсрещната стена на спалнята. Реши, че не е в негов интерес да съсипва реакциите си преди вторник и се отказа от алкохола.
Този път се оправяше от махмурлука по-бавно. Повръща много и продължаваше да му се повдига дори когато вече нямаше какво да изхвърля. Вечерта малко му попремина и поръча супа за вечеря. Без бърбън. Поиска дузина неорок плочи, пусна ги на уредбата в стаята и бързо се умори от тях.
Легна си рано. И спа лошо.
Прекара по-голямата част от понеделника на малкия остъклен балкон, на който се излизаше от спалнята. Сега се намираше много високо над брега, а денят премина в поредица от дъжд и слънце, което съвсем не беше приятно. Прочете две книги, отново си легна рано и спа малко по-добре. Сънуваше пак някаква гадост. Шийла беше умряла и той присъстваше на погребението. Някой бе пъхнал в устата й уродливо букетче от долари. Ричърдс се опита да изтича до нея и да го махне, ръце го сграбчиха отзад. Държаха го дузина полицаи. Един от тях бе Чарли Грейди. Усмихваше му се и казваше:
— Ето какво се случва със загубилите, боклук.
Опираха пистолетите си до главата му, когато се събуди.
„Вторник“, каза си той и се измъкна от леглото. Модерният часовник във форма на слънце на отсрещната стена показваше седем часа и девет минути. Прякото предаване на „Бягащият човек“ ще се излъчва навсякъде в Северна Америка след по-малко от единадесет часа. Усети как страхът го жегна в стомаха. След двадесет и три часа ловът щеше да започне. Взе си дълъг и горещ душ и облече комбинезона
