семейството ви получавате допълнително по сто долара за всеки Ловец или представител на властта, когото успеете да ликвидирате, това…
— Знам, не ми го казвайте. Това е хубаво зрелище.
Килиън се усмихна доволно.
— Колко сте проницателен. Точно така. Все пак внимавайте да не убиете невинни наблюдатели, това не е хубаво.
Ричърдс не каза нищо.
— Друг аспект от програмата са…
— Доносниците и независимите фотографи. Знам.
— Те не са доносници. Те са добри северноамерикански граждани — трудно беше да се разбере дали обидата в гласа му е истинска или престорена. — Както и да е. Всеки, който ви забележи и докладва, получава награда осемстотин долара. За потвърдени сведения се плащат още сто долара, а за сведения, които доведат до убийството ви — хиляда. На независимите фотографи се дават по десет долара на един фут лента и…
— Почивка в живописната Ямайка с парите от кръвта ми — извика Ричърдс и разпери ръце. — Снимката ти в сто триизмерни седмичника. Идолът на милиони. Пишете за подробности…
— Достатъчно — каза тихо Килиън.
Боби Томпсън пилеше ноктите на ръцете си. Виктър беше излязъл и се чуваше как крещи на някого за ъглите на камерите.
Килиън натисна едно копче.
— Мис Джоунс? Готови сме за вас, скъпа.
Той стана и отново предложи ръката си.
— Сега гримът, мистър Ричърдс. После ще изпробваме осветлението. Ще останете зад кулисите и няма да се видим до появяването ви на сцената. И така…
— Беше ми страшно приятно — каза Ричърдс.
Не пое ръката му. Мис Джоунс го изведе. Часът беше два и половина.
…междинно отчитане — минус 081…
Ричърдс стоеше зад кулисите между две ченгета, заслушан в публиката, която неистово аплодираше Боби Томпсън. Беше нервен. Осмиваше се заради това, но не помагаше. Беше шест часът и една минута.
— Първият състезател тази вечер е умен и находчив мъж от южната част на нашия град, отвъд Канала — говореше Томпсън.
На монитора се появи много контрастна снимка на Ричърдс в сивата му и раздърпана работна риза, направена от скрита камера предишните дни. Това, което се виждаше на заден план, приличаше на чакалнята на петия етаж. „Снимката е ретуширана“, помисли си Ричърдс. Очите му изглеждаха по-дълбоки, челото по-ниско, а бузите — хлътнали. Четката на някой майстор бе придала на устата му изкривено и подигравателно изражение. И в резултат на всичко това на монитора Ричърдс изглеждаше ужасяващ — ангелът на смъртта в града, не особено умен, но надарен с първичните инстинкти на звяра. Зъл дух, страшилище за всеки, който живее в хубав апартамент в цивилизованата част на града.
— Името на човека е Бенджамин Ричърдс. Двадесет и осем годишен. Запомнете добре това лице. След половин час той ще дебне отвън. Потвърдените сведения за него ви носят сто долара. Сведения, които доведат до убийството му, ви носят хиляда.
Умът на Ричърдс блуждаеше, но изведнъж си дойде на мястото.
— …а
На монитора се появи снимка на Шийла, но четката отново беше работила, този път държана от по- твърда ръка. Резултатите бяха жестоки. Сладкото й, макар и не особено красиво лице се бе превърнало в лице на някаква невзрачна повлекана. Пълни и подпухнали устни, очи, блестящи от алчност, наченки на двойна брадичка, която изчезваше надолу към разголените й гърди.
— Копеле! — изсъска Ричърдс през здраво стиснатите си зъби.
Хвърли се напред, но силните ръце на полицаите го задържаха.
— Кротко, мой човек, това е само снимка.
Миг по-късно излезе на сцената, наполовина воден, наполовина влачен от ченгетата. Публиката реагира веднага:
— У-у-у! Боклук! Само излез навън, мръснико! Убийте го! Убийте го, копелето! Ще го духаш! Излизай!
Боби Томпсън протегна ръце напред и добродушно извика:
— Тихо, моля ви. Нека чуем той какво има да ни каже.
Публиката утихна, но неохотно. Ричърдс стоеше с наведена глава като бик под прожекторите. Знаеше, че излъчва точно тази злоба и омраза, която те очакваха, но не можеше да направи нищо. Той втренчи в Томпсън тежкия си, налят с кръв, поглед.
— Някой ще изяде собствените си ташаци заради тази снимка на жена ми.
— По-високо, мистър Ричърдс — извика Томпсън с точно необходимото презрение в гласа, — никой няма да ви нарани… поне засега.
Публиката избухна в нови крясъци и неистови ругатни, Ричърдс рязко се обърна и я изгледа. Млъкнаха, сякаш ги беше ударил. Жените го гледаха втренчено, в очите им имаше и ужас, и възбуда. Мъжете се бяха озъбили със смъртна омраза в погледите.
— Копелета! — изкрещя той. — Щом толкова искате да видите как някой умира, защо не се избиете помежду си?
Нови крясъци заглушиха последните му думи. Хора от публиката (вероятно платени) се опитваха да се качат на сцената. Полицаите ги удържаха назад. Ричърдс стоеше изправен срещу тях.
— Благодаря ви, мистър Ричърдс, за тези мъдри слова — този път презрението беше съвсем явно и тълпата го гълташе жадно, сега поуспокоена. — Бихте ли желали да кажете на зрителите в студиото колко дълго мислите, че ще издържите?
— Искам да кажа на всички в студиото и пред екраните, че това не беше жена ми. Това беше гадна фалшификация…
Тълпата го заглуши. Виковете на омраза почти достигнаха върха си. Томпсън ги изчака да се успокоят малко и повтори:
— Колко дълго очаквате да издържите, мистър Ричърдс?
— Очаквам да издържа тридесет дни — каза той уверено. — Не мисля, че имате човек, който може да ме хване.
И пак ревове и размахани юмруци. Някой хвърли домат. Боби Томпсън се обърна към публиката и извика:
— След тези евтини и самоуверени думи мистър Ричърдс ще бъде отведен от нашата сцена. Утре на обед започва ловът. Запомнете лицето му! Може да го видите до себе си в пневмобуса, в самолета, на щанда за вестници, на кварталната арена за килбол. Тази вечер е в Хардинг. Утре в Ню Йорк? Бейзи? Албукерк? Кълъмоъс? Промъкващ се край дома ви? Ще съобщите ли за него?
— Да-а-а!!! — ревеше тълпата.
Ричърдс рязко сви ръцете си и им показа среден пръст и с двете. Този път атаката на сцената съвсем не изглеждаше режисирана. Ричърдс беше бързо избутан към изхода вляво, преди да са успели да го разкъсат пред камерата — така щяха да съсипят цялата програма и доходите от нея.
…междинно отчитане — минус 080…
Килиън стоеше зад кулисите и се тресеше от удоволствие.
— Чудесен спектакъл, мистър Ричърдс. Чудесен! Господи, ако можех, щях да ви дам премия. И това с
