си. За закуска поръча яйца с шунка и накара прислужника да му донесе пакет „Блам“. Прекара в четене останалата част от сутринта и ранния следобед.
Беше точно два часът, когато някой учтиво почука на вратата веднъж. Влязоха трима полицаи и Артър Бърнс, жалък и смешен във фланелката на игрите. Полицаите държаха палки.
— Време е за вашия последен инструктаж, мистър Ричърдс — каза Бърнс. — Бихте ли…
— Разбира се — прекъсна го Ричърдс.
Отбеляза страницата в книгата и я остави на масичката за кафе. Изведнъж го обзе страх, почти паника и беше доволен, че поне пръстите на ръцете му не трепереха.
…междинно отчитане — минус 082…
Десетият етаж на сградата се различаваше много от долните. Ричърдс знаеше, че не се очаква да се качи по-нагоре. Изкачването, което започна в мръсното фоайе на приземния етаж, свършваше тук, на десетия. Оттук се излъчваха предаванията.
Коридорите бяха широки и бели, а стените им — голи. Тук-там преминаваха яркожълти колички, задвижвани от слънчевите двигатели на „Дженеръл Атомикс“, които превозваха техниците до студията и апаратните. Една от тях вече ги чакаше, когато асансьорът спря и тримата — Ричърдс, Бърнс и ченгетата — се качиха на нея. Докато пътуваха, хората извръщаха глави към Ричърдс, някои го сочеха с ръка. Една жена с жълти шорти и фланелка на игрите му намигна и му изпрати въздушна целувка. Ричърдс й показа среден пръст. Сякаш изминаха километри през дузини междинни коридори. Ричърдс надникна в повече от десет студии — в едно от тях видя противната бягаща пътечка от „Бъхтене за пари.“ Група туристи от града я пробваха и се кикотеха.
Най-после спряха пред врата с надпис „БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК. ВЛИЗАНЕТО АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО.“ Бърнс махна на ченгето в бронираната кабинка до вратата и погледна Ричърдс.
— Пуснете картата си в процепа между кабинката на полицая и вратата — каза той.
Ричърдс се подчини. Картата изчезна в процепа и една малка лампа светна в кабинката. Ченгето натисна някакво копче и вратата се плъзна встрани. Ричърдс се качи в количката и те се придвижиха в съседната стая.
— Къде е картата ми? — попита той.
— Вече не ви трябва.
Намираха се в апаратна. До пултовете нямаше никой освен един плешив техник, който седеше пред някакъв празен екран и броеше на глас в микрофона. Около запотените чаши на една маса в левия край на стаята седяха Дан Килиън и двама мъже, които Ричърдс не бе виждал. Единият му изглеждаше смътно познат, беше твърде изискан, за да е техник.
— Здравейте, мистър Ричърдс. Здравей, Артър. Искате ли нещо газирано, мистър Ричърдс?
Ричърдс беше жаден. Въпреки многобройните отвори на климатичната инсталация на десетия етаж бе доста горещо.
— Да. Рути-тут.
Килиън стана, отиде до хладилника и откъсна капачето на една пластмасова бутилка. Ричърдс седна и я пое, като кимна с глава.
— Мистър Ричърдс, джентълменът отдясно е Фред Виктър, директор на „Бягащият човек“. Другият, сигурен съм, че знаете, е Боби Томпсън.
Томпсън, разбира се. Водещ на „Бягащият човек“. Носеше стегната зелена туника в преливащи оттенъци, а сребристият цвят на буйната му коса беше толкова приятен, че будеше подозрения.
— Боядисвате ли я? — попита Ричърдс.
Томпсън повдигна безупречно очертаните си вежди.
— Моля?
— Няма значение.
— Трябва да проявите снизхождение към мистър Ричърдс — усмихна се Килиън. — Да бъдеш груб за него е съвсем нормално поведение.
— Напълно обяснимо — каза Томпсън. На Ричърдс всичко започна да му се струва нереално. — При тези обстоятелства.
— Елате насам, ако обичате, мистър Ричърдс — на свой ред каза Виктър.
Той го заведе до редица екрани в другия край на стаята. Техникът беше приключил с броенето и излязъл. Виктър натисна два бутона и от ляво на дясно започнаха да се появяват кадри от залата, в която се откриваше „Бягащият човек“.
— Тук не правим репетиции — каза Виктър. — Смятаме, че това отнема спонтанността. Боби просто импровизира, а той го може дяволски добре. Започваме в шест часа хардингско време. Боби стои в центъра, върху този син подиум. Открива, като накратко ви представя. Монитор ще покаже две снимки. Вие ще стоите вдясно зад кулисите, пазен от двама полицаи. Те ще излязат с вас, въоръжени с пушки. Палките биха свършили по-добра работа в случай, че решите да създавате неприятности, но с пушките е по- зрелищно.
— Естествено — каза Ричърдс.
— Публиката ще ви освирква силно. Правим го също заради зрелището. Точно като на килбол мач.
— Ще стрелят ли по мен с халосни патрони? — попита Ричърдс. — Можете да закачите торбички с кръв по мен, които да се пръснат в подходящия момент. Това също ще е хубаво зрелище.
— Слушайте внимателно, моля ви — каза Виктър. — Когато ви извикат по име, излизате с полицаите. Боби ще ви… ъ-ъ, интервюира. Спокойно можете да се изразявате с всякакви цветисти думи. Зрелищно е. След това около шест и десет точно преди първите реклами ще ви дадат парите и свободен изход — без полицаи — вляво от централната сцена. Разбрахте ли?
— Да. А Лафлин?
Виктър се намръщи и запали цигара.
— Той излиза след вас в шест и петнадесет. Провеждаме две състезания едновременно, защото често единият от участниците не успява да… ъ-ъ, запази дълго преднина пред Ловците.
— А момчето е резервен вариант?
— Мистър Дженски? Да. Но това не ви засяга, мистър Ричърдс. Когато напуснете сцената, ще получите записващо устройство с форма и размери на неголяма кутия. Тежи два килограма и половина. Заедно с него ще ви бъдат дадени и шестдесет малки касетки, всяка от тях дълга десет сантиметра. Апаратурата се побира в джоб, без да го издува. Триумф на съвременната технология.
— Браво.
Виктър стисна устни.
— Както Дан вече ви е казал, Ричърдс, вие сте състезател само за масите. В действителност при нас сте на работа и трябва да разглеждате положението си именно в тази светлина. Касетите могат да се пуснат във всяка пощенска кутия и ще ни бъдат доставени с предимство, за да можем да ги подготвим за излъчване вечерта. Ако пропуснете да изпратите по две касети на ден, заплащането ви се прекратява.
— Но преследването ще продължи.
— Точно така. Затова правете записите и ни ги изпращайте. Те няма да издадат местоположението ви. Ловците работят независимо от нашите предавания.
Ричърдс се съмняваше в това, но замълча.
— След като получите оборудването, ще бъдете придружен до асансьора, който слиза на улицата. Смъква ви точно на Рампърт стрийт. Веднъж стъпил там, вие сте в собствените си ръце — той направи пауза. — Въпроси?
— Не.
— В такъв случай мистър Килиън ще уточни още една парична подробност с вас.
Те се върнаха до мястото, където Дан Килиън разговаряше с Артър Бърнс. Ричърдс помоли за още една бутилка „Рути-тут“ и я получи.
— Мистър Ричърдс — зъбите на Килиън заблестяха срещу него. — Както знаете, вие напускате студиото невъоръжен. Но това не значи, че не можете да се въоръжите по честен или нечестен начин. Вие или
