без мен нямало да имаме нищо.
Това ме плашеше, тъй като дори и в този момент всичките доходи да идваха от моята работа, не бях убедена, че ситуацията ще продължи вечно. Мъчех се да вдъхна увереност на Антон и подкрепях идеите му с цялата си енергия, за да започне да печели достатъчно, че да се почувстваме сигурни. Не ме радваше съзнанието, че всичко — от къщата до храната — зависеше изцяло от мен.
През последния ден на месец септември пристигна моят първи чек с процента за „Церовете на Мими“. Абсурдно голямата сума — сто и петдесет хиляди лири — изглеждаше като шега. Разплаках се от гордост. Взех томчето от прашната етежерка и се загледах във всички тези думи, чийто резултат бяха парите, които гарантираха нашата къща… Всичко беше чудо, от нещастното започване на книгата до невероятния й успех.
Антон ме снима как държа чека — сякаш бях спечелила от лотарията — после го целунах за сбогом, тъй като по-голямата част от парите вече бяха определени за нещо. За банката, за майсторите, за кредитните карти…
— Само ти и аз можем да имаме чек за сто и петдесет хиляди и два дни по-късно да останем без почти нищо — оплаках се на Антон.
— Но ги похарчихме за хубави неща — възрази той. — Виж, ние сме отговорни възрастни хора. Нали платихме първата вноска за къщата в банката. Сега няма да си я вземат обратно.
Потреперих. Мразех такива шеги.
— Съжалявам — извини ми се той. — Безгрижието на младостта.
— А следващата вноска е…
— На 13-ти ноември, когато ще подпишеш твоя нов договор с „Долкин Емери“.
Той замълча и аз почувствах, че отново изпада в мрачно настроение. Не, не и днес. Не когато наистина имахме причина да сме весели.
— Мразя, че всичко е на твой гръб — думите му звучаха нещастно.
— Недей — помолих го. — Поне днес не мисли така. Почини си поне един ден от тези мисли.
— Потисната съм — Миранда Йнглънд се обаждаше по телефона.
— Хормони — успокоих я аз. — Случва се, когато си бременна.
— Не са хормони. Това е проклетият Амазон. Току-що бях в Интернет. Не знам защо го правя. Последната ми книга е получила средно три и половина звезди. Предишната имаше пет. И отзивите от читателите са толкова неприятни.
— О, Боже — възкликнах аз. — Понякога наистина могат да бъдат ужасни.
— Ти няма за какво да се тревожиш — продължи тя весело. Погледнах за „Церовете на Мими“. Явно им е любимата. Почти всеки отзив ти дава пет звезди. Биха ти дали шест, ако можеха.
Не трябваше да го правя.
След като приключих разговора, погледнах в Амазон отзивите за „Церовете на Мими“ и прекарах няколко щастливи мига, разглеждайки страница след страница, виждайки петте звезди, с които бе оценен романът.
Но гордостта предшества падението. Вместо да спра, се почудих дали някой е написал нещо за „Кристално чиста“. Въпреки че нямаше да излезе преди края на октомври, пробните екземпляри бяха вече готови и се разпространяваха по летищата.
Написах „Кристално чиста“ и бях развълнувана да открия, че вече има рецензии. Само три. Но това беше началото.
Тогава видях заглавието на първия отзив и едва не ми прилоша. Читателка от Дарлингтън го беше озаглавила „Жалка работа“. Беше ми дала само една от петте възможни звезди. Е, поне една, утеших се, сбърчила вежди. И започнах да чета.
Единствената причина, поради която съм оценила тази книга с една звезда е, че нулата не съществува като оценка.
Боже.
Напиках се от смях, като четох „Церовете на Мими“, но в тази торба с гадости няма нищо забавно. Купих книгата на летището, защото възнамерявах да прекарам една седмица на слънце и съжалявам, че не похарчих парите, за да си взема новото издание на „Секс на плажа“ вместо нея.
О, Господи. С разтуптяно сърце се насочих към следващото изказване, надявайки се, че ще е по- приятно. Оценката беше две звезди.
Отзив от читателка от Норфолк
Бях потисната и не бях излизала от къщи почти шест месеца, преди да прочета „Церовете на Мими“. Толкова ми повдигна духа, че отново се върнах в групата за лечение на наднорменото тегло. Представяте ли си радостта ми, когато разбрах, че Лили Райт има нова книга. Помолих съседката си да ми я купи от летището, защото отиде да посети майка си в Джърси. Надявах се, че ще се почувствам достатъчно добре, за да си потърся работа на половин ден след като я прочета. Вие прочетохте ли я? Невероятно депресираща. Едва не ме върна в старото ми състояние. Давам оценка две звезди, защото, въпреки че книгата не ми достави очакваното удоволствие, се Смятам за готин човек.
Следващият отзив беше също две звезди.
Изключително разочарован — от запален читател от северозапад
Достави ми огромно удоволствие да чета „Церовете на Мими“, въпреки че не е точно по моя вкус. (Голям фен съм на Джоан Харис, Себастияна Фокс и Луи де Берниер). Трябва да призная, че очаквах с нетърпение да прочета новата книга на Лили Райт, тъй като „Церовете на Мими“ беше хубав роман. Когато я видях на летището (на път за Флоренция, за да се насладя на изкуството през уикенда), я купих. Надеждите ми не се оправдаха. „Кристално чиста“ не е хубава книга и няма никакъв смисъл да я сравнявам с първата. Заслужава само една звезда, но аз давам две.
— Антон — извиках аз — АНТОНННННН!
Препускайки — почти пързаляйки се върху захарта, той мълниеносно пристигна. Показах му отзивите.
— Какво ще стане, ако никой не хареса „Кристално чиста“? — попитах аз. — Ако никой не я купи? „Долкин Емери“ няма да подпишат нов договор и ще бъдем разорени. Изглежда, че новата ми книга нищо не струва.
— Спокойно — отговори той. — И „Церовете на Мими“ имаше лоши отзиви.
— Но само от стари смрадливци, не от истински читатели.
Сега разбрах защо Таня говореше така странно и неспокойно за корицата. Тревожеше се, че читателите ще очакват втора книга като „Церовете на Мими“ — както тримата тук явно се бяха изказали. Обзе ме страх, усетих метален вкус в устата си.
Това по никой начин не можеше да е черната магия на Джема, освен ако не беше написала сама трите рецензии — но хвърлих вината върху нея.
— „Кристално чиста“ трябва да се хареса — не спирах да бърборя на Антон. — В противен случай „Долкин Емери“ няма да подпишат с мен нов договор и няма да имаме достатъчно пари да платим следващата вноска за къщата.
Да загубим къщата! Направо ми настръхна косата. Не можех да си представя нещо по-лошо.
Антон спокойно започна да ми обяснява:
— „Кристално чиста“ е страхотна книга. „Долкин Емери“ правят масова рекламна кампания. Ще пожъне голям успех. Издателството каза, че това ще бъде книга номер едно по коледа. След един месец Джоджо ще
