Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Но както каза през лятото, едно е да знаят, че имаме връзка, друго е да напуснеш съпругата си и да дойдеш да живееш при мен. Хайде — тя го погледна утешително. — Няма да чакаме още дълго.

Но той не искаше да се съгласи. Беше ядосан и дори не се опитваше да го крие.

— Ти беше този, който пожела да почакаме, докато изберат нов партньор! — сопна се тя.

— Но сега, след като всички знаят, ще мине по-безболезнено. Отивам си.

Тя чу как вратата се затвори зад него. Не беше на добро.

Сутринта

Джоджо включи компютъра си. Беше угрижена. Новият списък на най-продаваните книги се появяваше в девет часа всяка сряда сутрин и тя малко се безпокоеше за новото издание с твърди корици на Лили Райт. След шеметния успех на „Церовете на Мими“ всички безгрижно очакваха новата книга да се издигне в класациите и на съвещанията за продажбите в „Долкин Емери“ предвиждаха, че по Коледа ще заееме първото място. Но, поне отначало, Джоджо имаше леки съмнения; „Кристално чиста“ беше много по- различна книга от „Церовете на Мими“. (Всъщност представляваше отличен, интелигентен, състрадателен социален анализ. Но крайният реализъм, така противоположен на духа на „Церовете на Мими“, стряскаше.)

Таня настоя Лили да й изпрати „Кристално чиста“, без Джоджо да я чете, и когато Джоджо се намеси, сделката вече беше сключена — малко неетично от страна на Таня. Ако Джоджо я беше видяла, навярно щеше да се изкаже против публикуването й, щеше да посъветва Лили да изчака една година и да напише друга книга. Но не й дадоха тази възможност.

Истината бе, че Таня се прехласваше по „Кристално чиста“, а тя си знаеше работата. Което е по-важно, осигури огромен бюджет за реклама и маркетинг; явно всички от „Долкин Емери“ се бяха включили. През май, точно когато Таня беше приела книгата, Джоджо присъства на предварителна маркетингова среща и издателите бяха толкова въодушевени, че и тя се убеди. Всички бяха ентусиазирани — и търговците на книги, и читателите обичаха Лили, а „Кристално чиста“ беше чудесна книга. Но по-късно изпълзяха колебания. През август две вериги супермаркети намалиха наполовина поръчките си, след като купувачите им бяха прочели пилотното издание и бяха разбрали колко различна е „Кристално чиста“ от „Церовете на Мими“. После подвързията притесни „Долкин Емери“. Много приличаше на тази на „Церовете на Мими“ — махнаха я и я замениха с по-сериозна.

Датата на издаването бе двадесет и пети октомври. Проучванията сред книжарниците сочеха, че продажбите вървят бавно, но класацията щеше да покаже истината.

Джоджо проследи първите десет — нищо. Първите двадесет — отново нищо. Иймън Фарел беше четиридесет и четвърти, а Марджъри Франкс, авторка на трилъри, се задържала на шестдесет и първо място. Но къде беше Лили? Продължи да чете, надолу, надолу, надолу. Сигурно съм я пропуснала, помисли си тя — и тогава я забеляза, чак на номер 168. През първата седмица се бяха продали само 347 екземпляра. Очакваше се „Кристално чиста“ да дебютира в първата десетка, но изглежда залежаваше по рафтовете.

— И „Церовете на Мими“ стартира бавно — напомни й Манодж.

— „Церовете на Мими“ нямаше зад гърба си кампания за хиляди лири.

Веднага се срещна с Патрик Пилкингтън-Смайт, директор по продажбите на „Долкин Емери“, и настоя да увеличат рекламния бюджет.

— Трябват ни повече печатни реклами, особено в неделните вестници, които ще излязат по Коледа. И цената на книгата трябва да се намали.

— Спокойно. Нека още да не се плашим — провлече Патрик. — Още е рано. Много хубави книги се продават в момента.

Добре. Може би имаше право. От септември насам пазарът беше пренаситен с издания с твърди корици, пуснати, за да се състезават за наградата „Букър“. Да не говорим за биографиите на знаменитости, от които ставаха прекрасни коледни подаръци.

— Ще се заема, когато наближи Коледа.

Планът на Джоджо беше Да започне преговори за новия договор на Лили седмица след отпечатването на „Кристално чиста“ — ако всичко връвеше както трябва, звездата на Лили щеше да е в зенита си. Джоджо се беше надявала, че ще проведе преговорите като насън; мислеше, че въпросът ще бъде единствено дали ще убеди „Долкин Емери“ да дадат на Лили неприлично огромна.сума, или ще се съгласят просто

на отвратително голяма. Вече не беше така уверена.

Хубаво поне, че Лили тръгваше на триседмично промоционално турне. Това можеше да посъживи продажбите.

Джоджо позвъни на Таня Тийл. След като се увери, че звучи спокойно и уверено, започна.

— Дойде време да се пазарим за пуйката — новият договор на Лили Райт. Готови сме да го сключим.

— Какво да сключите?

Мътните го взели. Джоджо запази спокойствие.

— Новия договор.

— Добре. Да видим. Казваш, че тя работи върху нещо ново? Май по-добре ще е първо да му хвърля един поглед. Преди да стане дума за сумата.

Това не беше ентусиазираната реакция, на която се надяваше Джоджо. Нима същата жена я преследваше ден и нощ миналия май, за да сключат нов договор?

Все още весело, тя се съгласи:

— Седем глави от ВЕЛИКОЛЕПНАТА нова книга на Лили Райт веднага пристигат при теб. Приготви си чековата книжка!

Сряда вечерта

Видя се с Беки за по една бърза пица.

След като седнаха, Джоджо започна:

— Знаеш ли какво, мензисът ми закъснява.

Беки запази спокойствие.

— С колко?

— Три дни. Знам, че може нищо да няма, но винаги е редовен. И се чувствам странно.

— Как?

— Като замаяна. И някак не ми се пуши.

— Боже. О, Боже! — Беки захапа кокалчетата на ръцете си. — Направи ли си тест?

— Тази сутрин. Отрицателен е. Но е рано, нали, прекалено рано?

— Възможно ли е нещо да се е случило?

— Използваме презервативи, но стават инциденти. И го правихме точно по средата на цикъла. Лесно е да си спомниш точно кога, когато ходиш с женен мъж.

— Не се оплаквай толкова, с Анди не сме правили секс от един месец.

— Добре ли си?

— Никога не съм се чувствала по-добре. Изчакай, когато с Марк спрете да правите секс, тогава наистина ще се почувствате заедно. Как мислиш, че ще го приеме Марк? — Беки грижливо подбираше думите си. — Има ли възможност да не се зарадва?

Джоджо се замисли.

— Знам ли. Със сигурност ще откачи. В единия или в другия смисъл. Ами аз? Радвам ли се?

— Радваш ли се?

— Не е сега моментът да имам дете.

— Никога не е моментът — за никого, не само за теб. Докато чакаш подходящия момент, ще стане прекалено късно.

— Права си. С едно бебе не идва краят на света. Просто… Чувствам се така виновна пред Каси и децата. Това още повече ще влоши нещата.

— Може да не е случайно — предположи Беки. — Може да ти залага капан. Или ти сама да искаш да се обвържеш. — Тя въздъхна. — Щастливка. С радост бих надула корема, но все още не можем да си позволим