Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Да — съгласи се Кам, — прилича на хиена.

— Бих казал, че е противен.

— Отвратителен.

— Чудовищен.

— Идвал е да ви посети, така ли?

— О, да. Преди месеци, веднага щом старият Джок обяви, че ще се оттегли.

Трябва да му се признае на малкия мизерник, че не пропуска възможност.

Продължавай да се усмихваш, каза си тя. Нямаше какво друго да направи. И се постарай да не се държиш покровителствено. Покажи У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е.

— Знаете ли защо съм тук? — тя посочи презентацията си със списъка на авторите, диаграмите, графиките и заключенията, които показваха отличните й дългосрочни перспективи.

— Не сега — махна с ръка Никлъс, — остави я при нас. Ще я прочетем, когато няма нищо интересно по телевизията.

— Щом си дошла на крака, искаме да научим нещо за теб.

Джоджо театрално въздъхна.

— Искате да докажа, че наистина съм червенокоса. Толкова пъти…

Това ги разсмя. За щастие.

— Разкажи ни за времето, когато си била полицайка. Правила ли си секс с униформа? С някой колега?

— Стига, Кам — не може да задаваш такива въпроси на момичето.

— Разбира се, че мога.

— Е, правила ли си?

— Опасявам се, че не. Съжалявам, Кам. Но пък съм правила секс с пожарникар — той ми беше първото истинско гадже — и понякога беше с униформа, горе-долу, доколкото изобщо беше облечен. А понякога носеше и каска.

— Разкажи ми повече!

— Аз пък исках да науча как се преследват лошите.

— Мога да изпълнявам двойни задачи.

Не точно това очакваше от срещата, но ако щеше да й осигури повишението, трябваше да продължи. Така че им разказа за човека, който беше стрелял с пушка по съседа си, защото пускал телевизора прекалено силно, как са открили самоубиец, обесен в един гардероб, и за сквернословията на баща си. Постара се да накара историите си да прозвучат драматично и страшно и когато дойде време Никлъс и Кам да тръгнат за срещата си на обед, първият каза:

— Джоджо, много ни освежи.

— Знам, че малко те закачихме, но наистина се радваме, че дойде да ни видиш — добави Кам. — Много приятен човек си, за разлика от онази ревливка Орора Хол.

— И тя ли е идвала?

— И тя, и онзи другият — Слоун, освен това Лобелия Френч и оня чудатият, дето няма брадичка, всички се изредиха. Чудехме се защо се бавиш. Рекохме си да не сме те обидили.

Те се облегнаха един на друг и си размениха още един шеговит поглед.

Тя се изправи, протегна ръка и каза:

— Благодаря, че ми отделихте от времето си — и се запъти да си ходи.

Никлъс и Кам се спогледаха с изненада.

— Няма ли подаръци?

Ричи Гант сигурно беше домъкнал бутилки с пиене, пури… танцьорки. А Слоун навярно бе донесъл отлежало вино от избата на баща си. Трябваше да се сети.

— Няма подаръци — отвърна тя със съжаление. — Не помислих за това.

— Ние обичаме подаръците.

— Съжалявам.

— Но те уважаваме, задето дойде с празни ръце.

— Така ли? Значи съм вътре? — тя се опита да се усмихне.

— Трябва да прегледаме информацията за всички кандидати. Боже, какъв непосилен труд… но те харесваме. Нали? — обърна се Никлъс към Кам.

— О, да, май доста те харесваме.

— Нали не съм като хиена?

— Нито си ужасна или отвратителна. Всъщност миришеш много приятно.

— И си живописна.

— Именно. Неподправена, естествена красота. Пожелаваме ти приятен, секси уикенд, с приятния, секси Марк Ейвъри.

В неделя вечерта, когато Джоджо се приземи на Хийтроу, беше щастлива. В крайна сметка, въпреки лошото начало, срещата със съдружниците от Единбург не би могла да мине по-добре.

Понеделник сутрин, началото на ноември

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Новини. Навярно лоши

Джослин промени датата на оттеглянето за януари. Започнал е работа в „Липмън Хай“ през януари, преди тридесет и седем години, и като истински традиционалист иска да изпълни годишнината.

До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

От: [email protected]

Относно: Тридесет и седем не е кръгла годишнина

!

Целувки: Дж

Глупости, помисли си Джоджо. Луд, та дрънка.

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Новини. Навярно лоши.

Означава, че решението за новия партньор няма да се вземе преди януари.

Джоджо се втренчи в екрана.

— По дяволите!

Беше се настроила за края на ноември. Въпреки че не зависеше само от това, животът й имаше цел.

Понеделник през нощта, апартаментът на Джоджо

— Сега какво ще правим? — попита Марк.

— С кое?

— С нас.

Джоджо потъна в мисли.

— Казахме си, че ще изчакаме до приемането на новия партньор. Нищо не се е променило. Просто отлагаме с няколко месеца.

— Какъв смисъл има да чакаме? Всички в издателството така и така знаят, благодарение на Ричи Голямата уста.

— Мисля, че това вече го обсъдихме.

— Омръзна ми да чакам, а и всички знаят.