Гант разбере, клюките няма да имат край.
Манодж влезе и погледна лицето й.
— О, не.
— Всъщност, да.
— Кажи ми.
— Не сега. Излизам да купя нещо.
— Какво?
— Каквото и да е.
Глава 31
Джоджо почти си купи кофа за банята. Беше синя, пластмасова, с изрисувани делфинчета, но когато я взе и се нареди на касата, изгуби желание.
Тръгна бавно към кабинета си, където изяде една солена кифла с шунка и сирене, безнадеждно наблюдавайки как трохите се ронят и падат на бюрото й.
Когато Манодж позвъни, че я търсят на телефона, сърцето почти щеше да изскочи от гърдите й — възможно ли бе да е Патриша Евънс?
— Олив Лиди е на първа линия.
— Има само една линия.
— И какво? Това не значи, че тя не е на първа линия.
Джоджо въздъхна тежко.
— Свържи ме.
— Олив? С какво мога да ти бъда полезна? Да не искаш да прибавиш още една петачка към офертата си?
— Става дума за „Любовта и фереджето“. Надявам се, че не е прекалено късно. Бих искала да направя предложение.
— Да не си се объркала, Олив? Ти вече направи оферта. Смях се, помниш ли?
— Искам да я увелича.
— С колко?
— На шестстотин хиляди.
— Какво? Какво става, Олив? — Как успя да уредиш да ти одобрят петстотин и петдесет хиляди за три часа?
— Не прецених стойността на книгата. Сгреших.
Тогава Джоджо схвана. Олив се беше надявала, че никой друг няма да прояви интерес и е искала да мине евтино. Малко самообладание! Но какво от това? Всичко започва отново! Слава Богу.
— Пак ще ти се обадя тогава.
— Таня, получих предложения, по-високи от твоето.
— С колко по-високи?
— Знаеш, че нямам право да казвам…
— Джоджо!
— Шест.
— Добре. Седем.
— Благодаря. Пак ще се чуем.
— Олив? Имам предложение, по-високо от твоето.
— Колко по-високо?
— Знаеш, че не мога да ти кажа…
— Колко?
— Седем.
— Тогава осем.
— Таня, получихме нова оферта.
— Трябва ми малко време. Нямам право да вдигам повече.
— Кога ще ми се обадиш?
— Скоро.
— Джоджо, Олив е. Книгата моя ли е?
— Очаквам обаждане от друга заинтересована страна.
— Трябва скоро да разбера.
— Разбрах те.
— Таня, принудена съм да те помоля да побързаш.
— Извинявай, Джоджо, опитваме се да се свържем с издателя. Трябва той да одобри по-голяма сума, но е с яхтата си някъде из Карибите.
— Колко скоро ще ми се обадите?
— Ще опитам до края на работния ден.
— Олив, обажда се Джоджо, ще ме изчакаш ли до утре сутринта?
— Ами, не знам…
— Моля те, Олив. Стари приятели сме.
— Добре.
— Таня?
— Джоджо! Виж, извинявай, че не ти се обадих вчера. Все още не мога да се свържа с него.
— Съжалявам, Таня, но другата страна наистина ме притиска.
— Дай ми време поне до следобед. Моля те, Джоджо, отдавна се познаваме.
— Джоджо?
— Таня?
— Деветстотин!
— Олив?
— Джоджо?
— Най-високата сума е деветстотин.
— По дяволите! Мислех, че е моя. За да вдигна още, ще трябва да задвижа машината да одобрят нова сума.
— Кога можеш да ми се обадиш?
— Скоро.
