— Извинявай, Джоджо, трябва да заведа някъде онези италиански издатели. Но ако не искаш да те хипнотизират, не ходи. Не ти трябва оправдание.
— Прав си. За събота ли се разбираме? Кажи на Софи да не се приближава до онзи проклет кон, и ако няма други счупени крайници, ще те чакам.
Позвъни на Беки и на домашния, и на мобилния телефон, но и на двете места се свърза с гласовата поща, така че се обади на Шейна.
— Да излезем — предложи Шейна.
— Как можете да си намирате детегледачка толкова бързо?
— Детегледачка ли? Не ми трябва детегледачка, имам си Брандън. Ей, Брандън! Излизаме с Джоджо да пийнем по нещо.
— Да дойда ли при теб?
— Не! Повярвай ми, няма да ти харесат тукашните кръчми. Освен ако не ти се ще да те застрелят. Да се видим в Айлингтън, в „Кингс Хед“, след един час.
— Добре.
Те поговориха за търга, за това колко много Джоджо мрази Ричи Гант, за импотентността на Брандън, после, след няколко питиета, Джоджо направи грешката да изтърси пред Шейна за провалената среща с Марк.
— Това не е на хубаво, момиче — презрително поклати Шейна глава.
Презрение към нея, установи Джоджо и смеейки се, я бутна.
— Не ме гледай така.
— Казвам ти, каквото виждам. Ако не ти харесва, промени го.
— Знаеш ли какво трябва да направиш? — продължи Шейна, без да даде възможност на Джоджо да отговори: — Трябва да го доведеш да се срещнем с него — аз и Брандън, Беки и Анди. Така постъпват хората, запознават приятелите си.
— Но той е женен.
— Но ако се отнася сериозно към теб, както твърдиш, навярно ще поиска да ни опознае.
— Искаш да кажеш, че ти искаш да го опознаеш. Не, Шейна…
— Отношенията ви трябва да станат нормални. Елате в неделя да хапнем. Ще помоля мама да сготви и очаквайте малки чудеса. Ще ви вземе акъла. Какво ще кажеш за един и тридесет?
О, Боже.
— Не, Шейна. Времето ми с него е прекалено ценно. Не искам да го деля с никого.
— Един и половина — Шейна вирна брадичка.
— Не — Джоджо я изгледа продължително.
— Един и половина.
— Не.
— Един и половина.
— Не.
— Един и половина.
— Не.
— Един и половина.
— Не.
— О, Боже!
— Какво има?
— Една от сестрите Уайът.
Джоджо се извъртя, за да погледне през навалицата, която излизаше от театъра и наводняваше бара, и видя висока руса жена.
— Това е Магда!
Любимката й, на Шейна също. Магда ги забеляза.
— Джоджо! Разкошно момиче! — те се прегърнаха. — А, Шейна! Колко се радвам, че те виждам.
Не се държи толкова мило с Шейна, колкото с мен, помисли си Джоджо.
— Беки тук ли е?
— Не, само двете сме — сякаш извинително отвърна Шейна.
— Отивахме да вечеряме — Магда неопределено посочи към обкръжението от красота, което я заобикаляше. Седем или осем съвършени мъже и жени. — Елате с нас — наетоятелно постави ръка на рамото на Джоджо.
Изглеждаше, че наистина го иска, но Джоджо изпита неудобство да се натрапва, затова неубедително се заоправдава, че ще става рано на другия ден.
— Щом е така, трябва да обещаеш, че ще ми позвъниш, за да излезем. Обещай ми!
След това Магда си тръгна и мястото помръкна.
— С теб се държа по-любезно — тихо отбеляза Шейна.
— Да. Да, така беше. Нарече ме „разкошна“.
Последва миг мълчание, после двете не можаха да издържат и избухнаха в неистов смях.
— Знаеш ли какви сме с теб — заключи Шейна. — Състрадателни и милостиви.
Глава 32
Таня увеличи офертата си с нови петдесет хиляди, което беше по-малко, отколкото очакваше Джоджо. След което Олив я контрира с още двадесет хиляди.
— Защо си толкова начумерена? — попита я Манодж. — Но всъщност знаеше. — Мислиш, че няма да вдигнат над 1,1 милиона лири, които Ричи Гант е взел за „Бързи коли“.
— Все още не сме ги надхвърлили.
Следващото предложение на Таня беше за десет хиляди и Олив даде също толкова. И двете редакторки почти бяха стигнали максимума си, но офертата си оставаше 1,09 милиона.
— Трябват ти още десет хиляди — пресметна Манодж.
— Двадесет. Искам да го надмина, не само да го настигна.
Последваха нови пет от страна на Таня, после още пет от Олив — след което Таня наддаде с още три! Надмина сумата на Ричи Гант. Със съвсем малко, но я надмина.
Увеличавайки малко по малко, Джоджо успя да вдигне сумата, докато и двете редакторки се спряха на 1,12 милиона.
— С двадесет хиляди повече — отбеляза Манодж, — можеш да спреш дотук.
Но Джоджо и без това имаше намерение да спре. Нямаше повече пари и тъй като офертите бяха еднакви, трябваше да се проведе „конкурс по красота“, където Нейтън щеше да огледа издателите, които наддаваха за книгата, и да реши кого харесва най-много.
Манодж набра номера.
— Следващия вторник сутринта — съобщи той — отивате в „Долкин Емери“ в десет и в „Садърн Крос“ в единадесет и тридесет.
На външната врата се звънна. Беше Марк. Отървал се от бандата шумни италианци, пристигна неканен у Джоджо.
— Исках да те видя. Разкарах италианците — извика по домофона, леко пийнал. — Дойдох с такси.
— И какво чакаш — медал ли?
Радваше се да го види, и то много, но категорично не биваше да му става навик да се изтърсва за едно бързо чукане всеки път, когато му скимнеше, преди да се отправи към къщи при жена си.
Тя стоеше до вратата и го наблюдаваше как изкачва последните стъпала.
— Можеше вътре да е другото ми гадже. Не мислиш ли?
Той стигна догоре и я придърпа към себе си с цялата пламенност на ревнивец.
— По-добре да няма друг.
