всички, с изключение на Ричи Гант.
— Колко книги на десетилетието станаха досега? — попита той. — Май поне шест.
Това предизвика смущение. Всички завиждаха, но повечето бяха достатъчно деликатни да не го покажат.
— Не беше много спортсменско — възпротиви се Дан Суон.
— Какво очакваш? — запита Джослин Форсайт с глас, сякаш го душат. — Аматьор. Гамен. Казвам аз да се отървем от него.
— Смотаняк — прошепна Джоджо и в стаята настъпи неловка тишина. — Смотаняк, не гамен.
От два и тридесет нататък дамският състав в „Липмън Хай“ се скупчи в кабинета на Джоджо — дори Лорета Френч и Орора Хол забравиха омразата си към нея — носеха бебешки чорапки, розови гащички, дънкови роклички и миниатюрни фланелки, украсени с лъскави принцеси.
— Не ти ли се ще самата ти да си ги сложиш? — въздъхна Пам.
— Като нищо.
Скоро Луиза се появи на вратата и възкликна:
— Леле!
— Каква е станала косата ти — извика Джоджо. Късо подстриганата коса на Луиза беше израснала и обрамчила лицето й, от което изглеждаше по-млада и по-нежна, отколкото я помнеше.
— Ехе! — Луиза посочи вързопа, закопчан на гърдите й. — Остави косата ми. Какво ще кажеш за това?
— Покажи ни я — изчурулика Пам.
— Я се наредете на опашка — разпореди се Джоджо. — Зад мен. Аз купих тортата, аз ще бъда първа. Здравей, мила — тя се наведе да целуне Луиза. — Поздравления! Дай ми я сега.
— Кажи „здравей“ на леля Джоджо — Луиза й подаде Стела.
— Олеле! — Джоджо се загледа в мъничкото личице, миниатюрните миглички и разфокусираните сини очи.
— Не е ли прекрасна! — възкликна Луиза.
— Красавица. И ухае фантастично — на пудра и мляко.
Всъщност Луиза също ухаеше. Тя сякаш плуваше в облак от аромати.
— Може ли да я взема сега — примоли се Пам.
— После аз — настоя Олга Фишър.
Докато всички гукаха около Стела, Манодж раздаваше парчета торта и удостояваше Луиза с мрачни погледи.
— Луиза — каза високо той, — тъй и тъй си тук, можеш ли да намериш договора с Миранда Инглънд?
— Моля? — усмихна се разсеяно Луиза. — Миранда коя?
— Миранда Инглънд. Припомни си последния договор, който тя подписа. Знаеш ли къде се намира?
Нова полуусмивка.
— Представа си нямам.
А още по-малко интерес, отбеляза Джоджо.
В този момент се появи Марк и скупчилите се жени се отдръпнаха да му направят път.
— Поздравления — той целуна Луиза и погледна надолу. — Виждам, че прилича на майка си.
— Искаш ли да я подържиш?
Марк внимателно пое Стела и я залюля в прегръдките си, после й се усмихна и каза нежно:
— Здравей, красавице.
О, Боже. Джоджо се канеше да сложи в устата си парче торта, но се спря и го върна в чинийката.
— Влюбен съм — нежно каза Марк, галейки с пръст Стела по лицето, но Луиза се усмихна и съобщи:
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да тръгвам.
— Какво? Вече? — разочарованието бе всеобщо.
— Дойдох с автобуса, за да мога да я накърмя, но ако не си тръгна веднага, ще ме хване задръстването и ще минат часове, преди да стигна в къщи.
— Остани още малко — настоя Олга Фишър.
— Наистина не мога.
— Добре.
Те неохотно я пуснаха да си върви и се разотидоха по кабинетите.
Джоджо събра всички подаръци, изпрати Луиза до асансьора и използва момента да я попита:
— Добре ли си?
Луиза я дари с още една от прекрасните си усмивки и отговори:
— Джоджо, никога не съм била по-щастлива. Имам чувството, че съм в рая.
— Още се срещам с Марк.
— Той е прекрасен мъж. Виж как се зарадва на Стела.
Ясно. Връзката, която Джоджо искаше да установи, нямаше да се получи, поне не днес. Луиза не беше същата; беше се превърнала в нещо друго, в роб на едно вързопче. Да си го кажем, докато беше в кабинета й, единственият човек, когото поглеждаше, беше Стела, въпреки че Стела не можеше още да отвърне на погледите й.
Целуна я за довиждане.
— Обаждай се и ще се видим… кога предстои да се връщаш? През юни ли?
— Май през юни. Ще се видим тогава.
— Е — просъска Манодж на Джоджо, когато тя се върна. — Видя ли?
— Кое?
— Когато Марк Ейвъри взе бебето, всички жени викнаха: „Ааах!“ Жените постоянно прегръщат бебета, но никой не ахка. Каква е тая работа?
Джоджо го изучаваше.
— Ти ми кажи.
Беше любопитна да узнае защо при вида на Марк, който гука на Стела, загуби апетит към вкусната торта.
— Очевидно е!
— Защото изглежда мъжествен, но нежен ли?
Той подбели очи.
— Защото е шефът и те му се подмазват.
Четири седмици по-късно
— Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед — Пам подаде на Джоджо купчина страници. — Мисля, че е ръкопис.
— Мислиш?
— Прилича на сбирка от имейли.
— Документалистика?
— Не точно. Но личността, която го е писала, не е тази, от която го имаме. Авторката е Джема Хоган, но го изпрати приятелката й Сюзан.
— Нищо не ми говори.
Пам сви рамене.
— Препоръчвам ти да го погледнеш. Не съм сигурна, но може да излезе нещо страхотно.
ЛИЛИ
