вестници…
— Ще дам интервю пред „Обзървър“? — запита Нейтън очарован.
— Да — потвърди Джуно, отговаряща за връзките с обществеността, — сигурна съм, че ще го уредим, може и да успеем. Вероятно.
Бяха направили макети за корицата и на рекламните плакати, графики с предвижданите суми от продажбите. Дори Джоджо, свикнала на помпозните приказки на издателите, трябваше да призне, че представлението беше впечатляващо.
Колкото до Нейтън, той беше толкова слисан, че в един момент Джоджо се обезпокои да не припадне.
Когато всичко свърши, служителите на „Долкин Емери“ ги изгледаха, докато си тръгваха.
— Изглежда мина добре — каза тихо Таня Тийл, като разкопча ципа на ботуша си, обърна го и изсипа пирамидка пясък.
— Да — потвърди Фран Смит, помощничката й, оглеждайки с въздишка пода, който й предстоеше да помете.
Джоджо придружи Нейтън до таксито и го заведе в „Садърн Крос“, където Олив и екипът й разиграха коренно различно прадставление. Никакъв пясък, никакви бурки, никакви играчки-автомати. Само разговори за наградата „Букър“.
Въпреки че предлагаха същия аванс като „Долкин Емери“, бяха предвидили много по-малък бюджет за реклама. Накараха факта да прозвучи като нещо хубаво.
— Прекомерната реклама може да опропасти една книга — заяви сериозно Олив. — Хубавите книги нямат нужда да се рекламират по търговски центрове и по спирките на метрото. Те говорят сами за себе си.
После, притиснат от Олив, Нейтън се съгласи, че не иска да го сложат в един кюп с Джон Гришам и Том Кланси по летища, супермаркети и класации за най-продавани книги. Че много повече му подхожда да си изгради репутацията на добър писател въз основа на добрите отзиви и препоръките, предавани от уста на уста.
Когато срещата свърши, Джоджо заведе Нейтън в близката кръчма и се опита да направи равносметка.
— Дори книги, прекрасни като твоята, могат да спечелят от рекламата.
— Книгата си е моя — възрази Нейтън, малко ядосан, беше се главозамаял от идеята да спечели литературна награда. — Искам да ме отпечатат „Садърн Крос“.
Ами хубаво, помисли си Джоджо. Започна се.
Глава 34
— Отпечатали са го — оповести Манодж, подхвърляйки броя на „Литературни новини“ на бюрото й — на пета страница.
„Любовта и фереджето“, дебютен роман, чието действие се развива в Афганистан, според източниците ни беше продаден на Олив Лиди от „Садърн Крос“ за 1,12 милиона лири — най-високата сума, плащана някога във Великобритания за дебютен роман. Г-жа Лиди го определя като книга на десетилетието. Авторът му Нейтън Фрей е бивш начален учител, който шест месеца е живял, предрешен като жена, в Афганистан, докато правел проучванията си за книгата. Агент по продажбата е Джоджо Харви от „Липмън Хай“, която в последно време жъне успехи. Тя е агент и на Миранда Инглънд, която е на първо място в класацията за тази седмица с четвъртия си роман. Другият редактор, участвал в наддаването, е Таня Тийл от „Долкин Емери“, за която казват, че е „съкрушена“.
Съкрушена, точно както казват, помисли си Джоджо. Таня се разрида, когато Джоджо й се обади, за да съобщи новината. Един от най-трудните елементи на работата й беше да отхвърля хората, но победителят можеше да е само един.
— Манодж, ще отидеш ли да купиш една торта?
— Празнуваме ли?
— Не, Луиза ще ни посети следобед с дъщеричката си Стела.
Манодж се смути.
— Луиза? — но после шеговито продължи. — Тъкмо ще ме отвори къде е забутала договора с Миранда Инглънд. И ти ми казваш, че била подредена.
Джослин Форсайт почука на вратата.
— Най-сърдечни поздравления, скъпа.
— Благодаря ти.
— Всичко ли е тип-топ? Прочете и ситния шрифт, нали?
— Почти. Сега ни опаковат с полиетилен.
О, не.
— С полиетилен ли ви опаковат? Да не е някой от юридическите ти лафове?
— По-скоро пожарникарски.
На лицето му се изписа нетърпение и любопитство, така че тя поясни:
— Когато пожарът най-накрая изгасне, сградата трябва да се обезопаси, затова обвиват прозорците с полиетилен.
— Полиетилен. Невероятно.
Втори пристигна Джим Суийтмън, който огря кабинета с ослепителната си усмивка.
— Поздравявам те. Ще е забавно, като тръгнеш да продаваш правата за екранизация.
— Значи ли, че ще трябва да отскоча до Лос Анджелис?
— Зависи… Как си с голфа?
— С голфа ли?
— Е, ще трябва да се научиш да играеш голф, за да впечатлиш големите клечки в киното.
— Виждам, че си късметлия, Кагни. (Героиня полицайка от популярен телевизионен сериал. — Б. ред.)
Джоджо вдигна поглед. Ричи Гант стоеше на вратата и тя пусна химикалката.
— Какво? Да не би да говориш за сделката ми за 1,12 милиона лири за Нейтън Фрей?
— Доколко беше въпрос на късмет?
Джоджо се засмя.
— Знаеш ли? Колкото повече работя аз, толкова повече работи и късметът ми.
Устата му се отвори, като че искаше да каже нещо, но не му се удаде. Очевидно беше в плен на силни чувства.
— Ау! — Джоджо се плесна по челото. — Кого трябва да прегърна? Май вече стана време за седмичното съвещание. Нека те съпроводя до залата — тя се опита да сложи ръка на гърба му, но той се изплъзна.
На събранието всички говореха за сделката на Джоджо — книгата на десетилетието. Съдружниците силно се вълнуваха при мисълта, че ще получат част от комисионата, но дори и редовите агенти се радваха;
