Човекът, който някога беше крал

Даниел Дрейвът. Утринното слънце, от което лампите едва бледнееха, припламна по червената брада и по слепите хлътнали зеници, припламна и по един тежък обръч от злато, обкован с необработени тюркоази, който Карнехан нежно бе положил върху изпомачканите слепоочия.

— Сега виждаш — каза Карнехан — как изглеждаше Императорът, когато беше жив… Кралят на Кафиристан със своята корона на главата… Бедният стар Даниел — който някога бе Монарх!…

Аз потреперах, защото въпреки многобройните обезобразявания, разпознах главата на човека от Маруор. Карнехан стана да си тръгва. Опитах се да го задържа — нямаше да има сили да върви.

— Дай ми само уискито и малко пари — едва продума той, като се задъхваше. — Някога бях Крал… Ще отида при главния комисар и ще помоля да ме настанят в приюта, докато се пооправя… Не, благодаря… нямам време да чакам файтон… Имам неотложна работа на юг — в Маруор…

Като си влачеше краката, той излезе и се запъти към Комисариата. Същия ден по обяд минах случайно оттам — по глухата нажежена алея — и видях един урод да се гърчи в белия крайпътен прах, с шапка в ръка, издавайки някакви звуци със скръбно-треперещ глас — по подобие на уличните певци в Англия. Наоколо нямаше жива душа, а и на такова разстояние от къщите никой не можеше да го чуе. Но той пееше през носа си, като въртеше глава наляво-надясно:

„Излиза Князът на война
за златен кралски трон
Грей флагът
кървавочервен…
Сторете му поклон!“45

Без да изчакам да чуя по-нататък, сложих нещастника в моя файтон и го закарах до най-близкия мисионер за евентуално настаняване в приюта. Докато пътувахме, той повтори химна още два пъти, без да покаже и най-малкия признак, че ме е познал — и когато го оставих при мисионера, продължаваше да пее.

След два дни попитах управителя за състоянието му.

— Приехме го със силен слънчев удар — каза управителят. — Почина вчера на разсъмване. Вярно ли е, че стоял половин час на слънцето по пладне без шапка?

— Да — отвърнах аз. — А да сте чували дали е имал нещо на главата си, когато е починал?

— Нямам информация — отвърна управителят.

И тук историята свършва.

,

Информация за текста

© Стоян Медникаров, превод от английски

Rudyard Kipling

1881

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ръдиард Киплинг

Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6777]

Последна редакция: 2008-04-28 07:00:00

,

1

Новелата е отпечатана за пръв път в сборника „The Phantom Rickshaw and other Tales“ (Рикшата-фантом и други приказки) — 1881 г.

2

Аджмир — древен град в Раджпутан (днес — Раджистан) — област в Северозападна Индия, на чиято територия се е намирала една британска провинция и двадесет и три индийски щата. До Аджмир била прокарана ж.п. линия през 1875 г.

3

Мхау — селище с голям британски гарнизон в индийския щат Индор.

4

„Телилеец“ — (Backwoodsman — дивак, горски човек) — измислено заглавие на вестник или списание.

5

Християнска мисия, която провеждала своята дейност сред индийските жени (от Хепапа /перс.-хинди/ — харем, женската половина на дома, където достъпът на мъже бил забранен).

6

Английското название на пътя, свързващ Делхи с Алихар — крепост в северозападните провинции; построен бил през 1848 г.

7

Има се предвид Уилям Гладстон (1809–1898) — виден държавен деец на Великобритания, лидер на либералната партия, премиер-министър през 1868–1874 г., 1880–1885 г., 1886 и 1892–1894 г.

8

…щита на Мордрът — щита на един от героите на легендата за крал Артур и Рицарите на Кръглата маса. Обикновено Мордрът се представя като коварен злодей и предател, виновник за смъртта на самия Артур. Сравнението на Киплинг представя реминесценция с поемата на Алфред Тенисън „I dylss of the king“ (1859–