Пичи — за някое здраво, закръглено момиче, което да те топли през зимата. Те са по-хубави от англичанките и можем да си изберем най-доброто. Прекарай ги един-два пъти през гореща вода — и ще станат по-прекрасни от картинки.
— Не ме изкушавай — казах аз. — Няма да докосна жена, докато нещата не улегнат напълно. Върших работа за двама, а ти за трима. Нека си отдъхнем малко, да видим може ли да вземем по-добър тютюн от Афганистан и да докараме нещо за пиене. Но никакви жени!
— Кой ти говори за жени! Казах съпруга — Кралица, която да роди на Краля кралски син. Кралица от племето на най-силните, която ще ги направи твои кръвни братя и която ще дели с теб леглото и ще ти казва всичко, което хората мислят за теб и за собствените си проблеми… Ето какво искам!
— Помниш ли оная бенгалка, с която живеех в Могул-сарай, когато бях стрелочник? Голяма файда имах от нея! Научи ме на езика и на някои други работи — и какво стана? Избяга със слугата на началник- станцията и с половината ми заплата. После се върна в Дадур, като влачеше със себе си едно малко метисче и имаше наглостта да каже на всички машинисти в депото, че съм и съпруг.
— Това са минали работи — каза Дрейвът. — Тези жени са по-бели от нас… и… през зимата ще имам Кралица!
— За последен път те моля, Дан — недей! Само ще си навлечем беди! В Библията е казано, че кралете не бива да отдават силите си на жени42, особено, ако управляват недоосновано кралство.
— За последен път ти отговарям — ще го направя! — каза Дрейвът и потъна между боровете като някакъв голям червен дявол.
Но женитбата не беше толкова проста работа, колкото си мислеше Дан. Той постави въпроса пред Съвета и не получи никакъв отговор, докато Били Фиш не каза, че е по-добре да се питат момичетата. Дрейвът ругаеше наляво и надясно. „Какво ми има?“ — крещеше той, застанал до идола на Имбара. — Да не съм куче! Или не съм достатъчно мъж за вашите госпожици! Не е ли тази страна под закрилата на моята десница? Кой спря последното нахлуване на афганците?
В действителност това бях аз, но Дрейвът бе прекалено ядосан, за да си спомни.
— Кой ви докара пушките? Кой поправи мостовете ви? Кой е Великият Магистър, според Знака, издълбан в камъка? — и той стовари ръката си върху каменния блок, където сядаше в Ложата и на Съвета, който винаги се откриваше като Ложа. Били Фиш мълчеше, останалите също.
— Успокой се, Дан — казах аз — и попитай момичетата! У нас така правят — а тези хора са почти англичани!
— Женитбата на Краля е държавно дело — изръмжа Дрейвът, червен от гняв, защото усети, надявам се, че върви срещу здравия разум. Той излезе от залата, а останалите седяха смълчани и гледаха в земята.
— Били Фиш — обърнах се аз към башкайския вожд — какъв е всъщност проблемът? Прям отговор на верен приятел!
— Ти знаеш — отвърна Били Фиш. — Как мога аз, нищожния човек, да обяснявам на теб — който знаеш всичко! Как може човешки дъщери да се женят за богове или демони? Това не е редно!
Спомних си за нещо подобно в Библията43, но ако след толкова време, прекарано с нас, все още вярваха, че сме Богове, не беше моя работа да ги изваждам от заблуждението им.
— Един бог може да прави всичко — казах аз. — Ако Кралят държи на момичето, няма да позволи да умре.
— Тя ще трябва да умре — каза Били Фиш. — Из тези планини има всякакви богове и демони и от време на време някое момиче се жени за някой от тях и повече не го виждаме. Освен това вие двамата знаете тайната на Знака. Само боговете я знаят. Преди да ни откриете Знака на Майстора, всички ви мислехме за човеци.
В този момент съжалих, задето не им бяхме обяснили истината за изгубените масонски символи още първия път, но не казах нищо.
Цялата нощ от малкия тъмен храм по средата на склона звучаха роговете и се чуваха ужасните писъци на някакво момиче. Един от жреците ни обясни, че я подготвят за женитбата с Краля.
— Повече няма какво да говорим — каза Дан. — Не искам да ви се меся в обичаите, но утре трябва да имам съпруга!
— Момичето е малко наплашено — каза жрецът. — Мисли, че ще умре и сега я окуражават в храма…
— В такъв случай я окуражавайте по-внимателно — отвърна Дрейвът — или така ще ви окуража с приклада, че никога няма да имате нужда от окуражаване.
Той стисна устни — този Дан — и до късно през нощта се разхожда, мислейки за жената, която щеше да вземе сутринта.
Аз не бях по-малко напрегнат, защото знаех, че да си имаш работа с жени в чужда страна — ако ще и двайсет пъти да си коронован за крал — е най-малкото рисковано. На другата сутрин станах много рано, докато Дрейвът още спеше и видях жреците, а и вождовете да си шушукат — и всички ме поглеждаха изпод вежди.
— Какво става Фиш? — казах аз на башкаеца, който се беше увил в своите кожи и наблюдаваше внимателно.
— Не мога точно да ти обясня — отвърна той — но ако можеш да придумаш Краля да зареже тази глупост с женитбата, ще направиш голяма услуга и на него и за мен, и на себе си.
— Убеден съм в това — казах аз. — Но ти, Били, който си воювал и против нас и заедно с нас, сигурно знаеш не по-зле от мен, че Кралят и аз не сме нищо повече от двама от най-съвършените
— Може и да е така — продума Били Фиш. — И все пак ще съжалявам, ако е вярно.
После скри за миг глава в огромната си кожена мантия и се замисли.
— Кралю — рече той — Човек, Бог или дявол — днес ще бъда с теб! Имам двайсет души, които ще ме последват. Ще отидем в Башкай, докато отмине бурята.
През нощта беше наваляло малко сняг и всичко бе побеляло, освен гъстите черни облаци, които прииждаха от север и се спускаха все по-ниско и по-ниско. Дрейвът излезе с короната на глава, като мяташе ръце и тъпчеше земята с краката си — по-самодоволен и от Пънч.
— За последен път — зарежи това, Дан — въздъхнах аз. — Били Фиш казва, че ще има бунт.
— Бунт сред моя народ! Глупости! Пичи, ще бъдеш глупак, ако не си вземеш и ти една жена! Къде е момичето? — извика той с глас, по-силен от магарешки рев. — Събери всички Вождове и Жреци и нека Императорът види дали неговата съпруга му подхожда!
Нямаше да събирам никого. Всички бяха там — около поляната сред боровата гора — подпрени на пушките и копията си. Една делегация от жреци слезе към малкия храм да доведе момичето, а роговете тръбяха така, че можеха да събудят и умрелите. Били Фиш се разхождаше бавно и накрая застана колкото може по-близо до Даниел; зад гърба му стояха неговите двайсет души с мушкети. Нямаше човек, по-нисък от шест фута. Аз бях до Дрейвът, а зад мен — двайсет души от редовната армия.
Тръгна момичето нагоре — снажна и красива девойка, цялата покрита със сребро и тюркоази, но беше бледа като мъртвец и непрекъснато се обръщаше назад към жреците.
— Бива си я — каза Дан, като я оглеждаше. — Какво страшно има, девойко? Ела и ме целуни!
Той я обгърна с една ръка, тя стисна очи, нададе лек писък и лицето и се стрелна покрай огненочервената брада на Дан.
— Ухапа ме мръсницата — каза Дан, като опипваше врата си с ръка и съвсем ясно се видя червената кръв по дланта му.
Били Фиш и двама от неговите хора сграбчиха Дан за раменете и го издърпаха в башкайската група, а през това време жреците виеха на своя език: „Нито Бог, нито Дявол! Човек е!“ Един жрец срещу мен ме удари с всичка сила, а Армията отзад откри огън по башкайците и това окончателно ме обърка.
— Велики Боже! — викаше Дан. — Какво означава това?
— Ела насам! Да се махаме! — извика Били Фиш. — Свърши се!… Това е бунт!… Ако успеем, ще се доберем до Башкай!…
