Камхерсен-сарай е едно от най-оживените кръстопътища на човечеството, където керваните от коне и камили от Севера товарят и разтоварват. Тук могат да се срещнат хора от всички националности на Централна Азия и най-вече от самата Индия. Тук Балха и Бухара си дават среща с Бенгалия и Бомбай, в непрекъсната надпревара за налагане. На Камхарсен-сарай можете да си купите понита, тюркоази, персийски котки, седла, кожени дисаги, тънкоруни овце и мускус и да намерите най-различни странни сувенири. След обяд слязох там да видя дали моите приятели възнамеряваха да си удържат на думата, или ме бяха излъгали заради почерпката.
Близо до мен важно пристъпваше някакъв жрец, който въртеше тържествено някакъв книжен детски пумпал. Зад него беше слугата му, приведен под тежестта на пълен кош дървени играчки. Двамата товареха две камили и хората от сарая ги наблюдаваха, като се заливаха от смях.
— Жрецът е луд — обясни ми един търговец на коне. — Отива в Кабул да продава играчки на емира. Или ще се издигне много или ще си изгуби главата. Пристигна тази сутрин и оттогава се държи като побъркан.
— Лудите Господ ги пази — каза със заекване един кръглолик узбек на развален хинди. — Те предсказват бъдещи събития.
— Щяха ли да ми предскажат, че шиниварите19 ще ми ограбят кервана в Прохода20, почти, без да ги усетим — изгрухтя един юсуфзай, агент на търговска къща в Раджпутан, чиято стока по най-престъпен начин минала в ръцете на други мошеници веднага зад границата и чиито неудачи вдъхновяваха шегобийците на базара. — О, пророче, отгде идеш и накъде отиваш?
— От Руум21 ида аз! — извика пророкът, като размахваше своя пумпал — От Руум прелетях!… Върху крилете на хиляда дявола!… През морето!… О, крадци, измамници, лъжци!… Да бъде благословията на Пир Кан върху свините, псетата и лъжесвидетелите! Кой ще вземе помазаника божий на север да продава талисмани, каквито очите на емира още не са виждали? Камилите му няма да се ожулят, болест няма да повали синовете му и жените му ще му останат верни на оня, който ми отстъпи място в кервана си! Кой ще ми помогне да наложа краля на Руус със златен чехъл със сребърно токче? Милостта на Пир Кан ще благослови труда на ръцете му…
Той развя полите на своя габардин и започна да прави пируети между редиците завързани коне.
— След двайсет дни заминава един керван от Пешуар за Кабул, хазрат22 — каза търговецът юсуфзай. — Моите камили тръгват с него. Сподели с нас нашия път и ни носи късмет!
— Поемам на часа! — извика пророкът — Ще се понеса на моите крилати камили и ще бъда в Пешуар за един ден! Ха! Хазар Мир Кан — провикна се той към слугата си — изкарай камилите, но нека първом възседна моята!
Той се метна върху гърба на своята камила, която беше коленичила и като се обърна към мен, извика:
— Ела и ти, сахиб! Ела още малко нататък и ще ти продам един талисман — един амулет, който ще те направи крал на Кафиристан!
Изведнъж всичко ми се изясни и аз тръгнах след камилите, докато стигнахме на открития път и пророкът спря.
— Какво ще кажеш за това? — попита той на английски. — Карнехан не говори техния диалект, затова го направих мой слуга. Много е представителен. Не е било напразно, дето съм обикалял тази страна четиринайсет години! Не говорех ли безупречно? В Пешуар ще се прикачим към един керван, докато стигнем до Джагдаллак, а там ще гледаме да заменим камилите за магарета и да проникнем в Кафиристан. Пумпали за емира!… Божичко!… Мушни си ръката под седлото и ми кажи какво усещаш!
Усетих приклада на една „Мартини“, и още един, и още един…
— Двайсет парчета — спокойно каза Дрейвът. — Двайсет парчета и пълен комплект амуниции под пумпалите и глинените кукли!
— Господ да ви е на помощ, ако ви хванат с това нещо! — казах аз. — Една „Мартини“ там струва колкото теглото си в сребро!
— Петнайсет хиляди рупии — всяка рупия, която сме изпросили, заем или откраднали, е вложена в тези две камили — каза Дрейвът. — Няма да ни хванат. Минаваме през Хайбер с редовен керван. Кой ще закача един беден луд пророк?
— Имате ли всичко необходимо? — попитах аз поразен.
— Не още, но скоро ще имаме. Подари ни нещо за спомен, Брате! Вчера ми направи услуга; и първия път — в Маруор също. Ще ти дам, както се казва, половината от Кралството си.
Изтеглих един малък джобен компас от верижката на часовника си и го подадох на пророка.
— Довиждане — каза Дрейвът, като ми протегна внимателно ръка. — За последен път се ръкуваме с англичанин за много дни напред. Стиснете си ръцете, Карнехан! — извика той, когато и втората камила се изравни с мен.
Карнехан се наведе и ми подаде ръка. След това камилите отминаха по прашния път и аз останах сам и объркан.
Не можах да открия никакъв пропуск в маскировката. Сцената в сарая показваше, че манталитетът им напълно отговаря на местния. И все пак, щеше да бъде истинско чудо, ако Карнехан и Дрейвът успееха да преминат през Афганистан, без да ги хванат. Но оттам нататък щяха да си намерят смъртта — сигурна и ужасна смърт.
Десет дни по-късно един приятел индиец, съобщавайки ми последните новини от Пешуар, щеше да започне писмото си така: „Тук падна голям смях с някакъв побъркан свещеник, който отивал да продава разни дрънкулки и украшения, които представя за необикновени талисмани, на Н. В. Емира на Бухара. Мина през Пешуар и се присъедини към Втория Летен керван за Кабул. Търговците са доволни, защото от суеверие вярват, че такива чудаци носят късмет.“
В такъв случай и двамата бяха минали границата. Имах намерение да се моля за тях, но същата нощ в Европа умря един истински крал и трябваше да му се пише некролог.
Колелото на света23 непрекъснато минава през едни и същи фази. Лятото отмина, след него зимата; и пак дойде, и пак отмина… Ежедневникът си излизаше, и аз си работех към него, и на третото лято настъпи същата гореща нощ, поех същото нощно дежурство, в същото напрегнато очакване на някакво съобщение от другия край на света — както първия път. За тези две години бяха умрели няколко видни личности, машините бяха започнали да тракат малко по-силно и някои от дърветата в двора на редакцията бяха станали няколко фута по-високи. Но това бе единствената промяна.
Прекосих печатарския цех и се озовах сред същия — описан вече — интериор. Нервното напрежение беше по-голямо отколкото преди две години и жегата ме стягаше доста по-мъчително. В три часа изкрещях: „Пускай машините!“ и вече си тръгнах, когато до стола ми пролази нещо, което напомняше човек. Беше превит на кравай, главата му бе хлътнала между раменете и замяташе краката си като мечка. Трудно можех да кажа дали вървеше или се влачеше — този урод, увит в дрипи, който ме назоваваше по име и през сълзи обясняваше, че се е върнал.
— Ще ми дадеш ли нещо за пиене! — прохленчи той. — За бога, дай ми да пийна нещо!
Тръгнах обратно към канцеларията и той ме последва, стенейки от болка. Запалих лампата.
— Не ме ли познаваш? — изпъшка човекът, като се свлече в едно кресло и обърна измъченото си лице, закрито от сплъстена посивяла коса, към светлината.
Взирах се напрегнато в него. Някъде по-рано бях виждал подобни вежди, които се събират в широка черна ивица над носа, но да ме убиеха, не можех да кажа къде.
— Не те познавам — казах аз, като му подадох уискито. — Какво мога да направя за теб?
Той надигна жадно бутилката и потрепера, въпреки убийствената жега.
— Аз се върнах — повтори той. — Аз бях Кралят на Кафиристан — аз и Дрейвът… Короновани Крале… Всичко започна в тази канцелария. Ти си стоеше ей там и ни даде книгите. Аз съм Пичи — Пичи Талиаферо
