облягайки се на стената и обвила ръце около коленете си. Момичето не се бе чуствало толкова безсилно от изпита по биология във втори курс, когато бе прекарала една доста пиянска вечер и на сутринта не помнеше нищо за мекотелите и еволюционното им развитие.
Изведнъж момичето чу прещракване, изглежда някой се канеше да я посети. Тя вдигна поглед към вратата, на прага и се открояваше силуетът на висок и брадат мъж-бе Малчо.
— Здарсти-злобна усмивка разкри липсата на повече от половината му зъби както и наличието на два златни.
— Не се приближавай-изсъска Рейчъл. Тези думи предизвикаха смехът на пиратът, който бавно влачейки крака по пода и оставяйки следа започна да се приближава към момичето. Рейчъл протегна ръка и трескаво заопипва пода без да откъсва поглед от Малчо. Пиратът вече почти бе стигнал, когато Рейчъл усети с върховете на пръстите си вазата, сграбчия и след миг се чу оглушително „Тряс“. Вазата бе разтрушена на малки парченца, а Малчо макар и не мъртъв, а само в безсъзнание лежеше на пода. Чернокосата веднага съзря отворената врата и без да чака повече хукна на там. В следващият момент, обаче на прага се появи Силвър. Момичето се опита да спре, но бе късно, бе се сблъскало в пирата.
— Пусни ме-извика Рейчъл.
— Успокой се-гласът на пирата бе нежен и незнайно защо недоверчивата Рейчъл този път реши да се вслуша в думите на непознатия.
— Кой по дяволите си ти-момичето се вгледа в очите на Силвър сякаш очакваше да прочете всичко за него именно там.
— Аз съм Силвър Рейн, но това сега няма значение нека помогнем сега на приятелката ти… за жалост на онази с Джон … — момчето сведе поглед.
В погледа на Рейчъл се прочете загриженост, Ашли можеше и да я изнервя, особено когато закъсняваше или се държеше несериозно, но все пак дори тя не заслужаваше такава участ каквато за миг се разигра в съзнанието на Блейкли.
— Трябва да побързаме… за сега мога да те уверя, че тя е добре-обърна се към нея силвър и до някъде това наистина накара Рейчъл да се почуства по-добре. Поне знаеше, че главата на Ашли не бе набодена на кол.
Силвър поведе Рейчъл към крайните каюти, почти бяха стигнали, когато от последната стая се чуха виковете на Ксев.
Блейкли и Рейн се затичаха на там от където идваха писъците. Пиратът отвори с трясък вратата и ужасяваща картина се разкри пред Рейчъл. Едноръкият се бе навел зловещо над паникьосаната Ксев, която пищеше неистово. Панталонът му беше разкопчан и „нещо“ висеше от него.
— Остави я! — нареди Силвър. Пиратът се бе обърнал паникьосано, а Ксев се възползва от възможността да дотича до Рейчъл, която не можеше да откъсне очи от Силвър, нямаше и след от притеснението, сега той бе уверен и някак озлобен, гледаше свирепо пирата.
— Но… но… нали капитан Джон каза, че можем да правим каквото си искаме с тях-заоправдава се Едноръкият хленчейки.
Рейчъл, Ксев и Силвър излязоха на палубата, на която в момента нямаше никой.
— Вие тръгвайте-каза забързано пиратът.
— А Ашли? — попита притеснено Ксев.
— Не обещавам нищо, но ще говоря с брат ми-опита се да ги успокои Силвър.
Ксев само кимна с глава и хукна напред почти бе слязла от кораба когато забеляза Рейчъл, момичето не бе откъснало поглед от пирата.
— Благодаря-едвам пророни тя след което доста грубо дръпната от Ксев слезе от кораба като, често се обръщаше назад за да зърне Силвър, не знаеше точно с какво, но той определено я бе заинтригувал.
Междувременно в каютата на Джон Рейн
— Пусни ме животно такова-крещеше Ашли завързана за една стена с дебели въжета.
Джон се смееше, изглежда гневът на момичето му се струваше доста забавен. Пиратът отвори една бутилка ром и жадно отпи.
— Искаш ли и ти? — попта той Ашли усещайки как гърлото му започва да гори.
— Не! — извика Ашли а няколко кичура от русата и коса се спуснаха пред лицето и.
Пиратът отмести с пръст кичурите и се взря в очите на русокоската, след което отново попита:
— Сигурна ли си, че не искаш? Та това е първокачествен ром? — пиратът погледна шишето, и точно когато Ашли отново щеше да отвърне жлъчно на „любезният“ въпрос, пиратът изсипа част от съдържанието върху устните и. Момичето не понасяше ром. Част от него преглътна, но започна да се дави.
— Оу… съжалявам… нещо по-леко ли да донеса? Вино? — предложи пирата и започна да се смее.
Ашли усещаше как със всяка изминала секунда все повече и повече намразваше този нагъл тип.
— Пусни ме-извика момичето.
— Ооо стига нима не искаш да се забавляваш с мен хубавице? — попита Джон и и смигна. Момичето не можеше да повярва, че дори за миг този и се бе сторил привлекателен.
Рейн уви ръце около кръста и, но Ашли нямаше никакво намерение да се даде без бой, затова присви кракът си и изрита пиратът.
Джон се сви на кълбо след което с мъчителна, но доста заплашителна усмивка изсъска:
— Ти си била огън момиче, по-добра и от най-качественият ром.
Изглежда за пиратът това бе комплимент от класа, но Ашли определено не го възприе.
Точно тогава в каютата връхлета Силвър.
— Джон трябва да… — той забеляза лежащият на пода пират и бясното изражение изписано по лицето на Ашли както и олятата и с ром рокля. — Какво се е случило? — попита Силвър и отиде да му помогне.
— Оо ние само си играехме-не се предаваше пирата и по този начин добави още една супена лъжица лошо настроение към вече развалилото се на Ашли.
— Аха-изсумтя Силвър-Ела навън за малко-и той кимна с глава към вратата.
Джон последва брат си макар и леко разкрачено и двамата оставиха Ашли сама.
— Виж защо не я пуснеш? — попита Силвър.
— Ти луд ли си? — попита го брат му-Та тази е само като за мен…
— Да както казваше и за Мери Сюзън, Каролин Де Ванделс, Мелиса вон Прехенщорм-напомни му отекчено Силвър-Но те разбира се няма как да разберат за изневерите ти тъй като главите им сега красят нечия камина.
— Стига… тази е различна… ти защо не се поуспокоиш и не идеш да се позабавляваш с някоя от другите две… време ти е да се поотпуснеш стига си мислил… — започна Джон-Живота е жени и качествен ром, е и от време на време някоя друга вражеска глава посечена от меча, но като те знам какъв си и че не понасяш убийствата-Джон извъртя очи към тавана, а Силвър го изгледа свирепо.
— Другите две ги пуснах-отбеляза спокойно другият.
Джон тъкмо бе надигнал бутилката с ром и му се наложи да върне съдържание.
— Моля ти луд ли си? — попита го Джон а от брадичката му се стичаше ром.
— Пусни и нея да иде при приятелките си-продължи да настоява Силвър.
— Няма да стане… ти си глупак и си ги пуснал, аз няма да постъпя така-той погледна с отвращение брат си след което отпи от шишето с ром.
— По-добре иди се измий-посъветва го Силвър и вбесен се отправи към палубата. — Впрочем ако не те познавах щях да си помисля, че в това момиче намираш нещо повече от забавление.
— Ха как пък не-сопна се Джон-Чувства като любовта са за теб, остави забавленията на истинските мъже.
Двамата пирати водеха Виктор и Мартин. По едно време Виктор усети, че въжетата на ръцете му се бяха скъсали и че не го стискаха силно и използва тази възможност. Виктор се освободи от хватката на пиратът взе му ножът и го прободе в гърлото. Другият пират захвърли Мартин и с изваден нож се нахвърли върху Виктор. Последва кратка битка в която Виктор победи. Той развърза Мартин.
— Добре се справи. Не знаех, че можеш да се биеш.
