— Благодаря разбрах го и сама-измърмори Рейч.
— Това значи, че момчетата са живи-досети се Ксев-Хайде да се махаме от тук-тя задърпа Рейчъл към планината.
Въпреки, че капитанът беше… мил… Ашли предполагаше че това е сапо затишие пред буря… двамата ядяха тихо… всъщност Ашли ядеше тихо… капитанът Джон направо умиташе…
— Явно си много гладен а? — подметна така иронично Ашлим, че както самата помисли, и на глупавият пират би се досетил какво намеква…
— Да… — отговори й дъвчейки капитанът… той преглътна-поради буря корабът ни се отклони доста от курса… това не беше предвидено затова и провизиите ни бяха почти свършили… така че имаше как да го кайа… всъщност разпределяхме храната…
— Аха-отговори не особено заинтриужана от разказа му русокоската… картата вече беше по-близо тя извърна глава и се вгледа внимателно в нея… да правилно беше прочела… намираха се на Мистичния остров… там беше и лъвската паст… а на другия бряг на острова, който беше доста голям имаше някакво градче… името му беше написано с много ситни букви и тя не успя да го прочете… в този момент нещо привлече погледа й… тя се взря… беше някакъв малък портрет… явно на жена… тя насили очите си и макар че картината беше много прашна и доста малка тя осъзна че приличаше с едно на нея… беше руса…
Джон я погледна и разбрал какво гледа стана явно ядосан… приблийи се до нея и каза с треперещ от гняв, но явно и от нещо друго, глас:
— Не я гледай… — каза той тихо…
— Моля-стресна се Ашли, защото не го беше забелязала…
— НЕ Я ГЛЕДАЙ-извика капитанът… взе портретът и го мушна в джоба си… той блъсна масата и седна все още треперещ върху пода, облягайки се на една от стените на каютата… Ашли забеляза, че върху челото му пулсира яростно вена…
„Какво направих“ — питаше се тя… — „С какво го ядосах… по дяволите какво ми пука на мен“ — прекъсна тя мислите си…
— Лягай — каза и той… — Легни на проклетото легло…
Ашли се ядоса… предполагаше какво ще се случи…
— Няма да легна…
— ЛЕГНИ НА ЛЕГЛОТО-извика отново той… стана и я блъсна… за учудване на Ашли леко… тя падна в мекото легло… той се приближи до нея целуна я и, измъквайки от някъде въже завърза ръцете й за леглото… той се изправи отиде до бюрото си, запали цигара и захлупи лицето си в шепи…
Виктор и Мартин бяха стигнали отдавна малката пещера и макар, че беше ранен Виктор бе събрал достатъчно храна за няколко дена и беше успял леко да поприкрие отворът на пещерата.
— Ще отида малко да поразуча. Може да намеря нещо друго за хапване ще ни омръзнат бананите и кокосовият сок. — каза Виктор който си бе махнал нормалният колан и на негово място бе сложил пиратски който бе взел от един от мъртъвците. Взе сабята в ръка и даде на Мартин зареденият пистолет.
— Можеш да стреляш 6 пъти мисля след което трябва да преминеш на ножовете за хвърленя и след това ако си жив на сабята.
— Благодаря за съвета, но не мога да хвърлям ножове. Ето ти ще се справиш сигурно.
— Ще ги сложа във тази торбичка дет е закачена отзад на колана. — Виктор сложи във нея ножовете и я завърза, след което излезе от пещерата, прикри отворът и тихо криещ се във сенките той запристъпва през джунглата.
Отначало Ашли не знаеше какво точно чувства в момента: гняв, раздразнение или направо ярост. Първо: този пират отново я беше целунал и второ тя за пореден път се намери с въжета около китките си. Е, поне този път не бяха чак толкова стегнати, опита се да се успокои момичето и се взря в Джон. Очите и не го изпускаха от поглед в продължение на няколко минути, ала Рейн с нищо не показваше, че бе забелязал това. Той просто пушеше нервно цигарата си и се стремеше да не поглежда към Уайлд. Ашли присви очи и се размърда малко в леглото, ала отново не привлече вниманието му. Тогава, вече изгубила всякаква търпеливост, попита:
— Коя беше тази на снимката?
— Никоя-кратко отвърна капитанът и дръпна отново от свитата преди малко цигара. Изглеждаше странно нервен.
— Как никоя? — държеше на своето Ашли-Всеки човек си има име или може би теб не те интересува това и направо целуваш хората… — тя натърти особено много на последните думи. Отново бе започнала да се ядосва. Това вече привлече вниманието на Джон. Той се намести на стола си, като го извъртя с облегалката пред него и отвърна:
— Ти си много упорита. И освен това знам как се казваш-Ашли Уайлд, нали? — бегла усмивка премина по лицето му.
Сега Ашли се стъписа. От къде този тук знаеше това? Определено никой от подчинените му не бе информиран за първото и име, а камо ли пък за фамилията. Момичето дълбоко се съмняваше, че някой от приятелите и го беше издал. О, ами, да! Сети се тя… Приятелите и! Джон беше казал, че те били пуснати, но тя, прекалено заета да се ядосва, съвсем беше изключила за това.
— Ти каза… — започна тя-Каза, че някой бил пуснал приятелите ми… Как така?
— Брат ми ги пусна-отвърна нехайно пиратът и Ашли забеляза как той си сипа от бутилката ром до него. — Уважам го, но не мога да не кажа, че е глупав и не оценява какви са истинските неща, заради които се живее.
Уайлд се изсмя пресилено.
— И какви са? — попита ядно тя-Ром, жени и обиране на други кораби?
— В общи линий-Джон поклати глава-Като се замисля… Ти наистина си огън момиче.
Ашли го гледаше втрещено.
— Ти определено имаш нещо сбъркано в ценностната система… — заяви крайната си оценка след малко.
Беше ред на Рейн да се разсмее. „Ммм, има чаровна усмивка“-помисли си Ашли, ала в следващия момент и се прииска собственоръчно да си зашлеви един шамар. Но нямаше тази възможност, поради две причини: беше завързана, пък и вниманието и сега бе привлечено към ставащия от стола пират.
— Къде отиваш? — попита, без особен интерес към отговора, Ашли.
— На леглото.
— Моля?! — не разбра момичето-Аз съм на леглото.
— Да, тъкмо щях да ти кажа да мръднеш малко по-наляво, за да ми направиш място.
— И дума да не става-стряза го Ашли-Ако ти ще спиш на леглото, то аз отивам на пода.
— „Аз отивам“… При тебе няма такъв израз-добре-познатата ехидна усмивка се появи на лицето на капитана. — Или може би искаш още ром?
Русокоската видно се намуси, но не каза нищо повече. Тя смърщена наблюдаваше как пиратът ляга от дясната и страна и придърпва част от завивката към себе си.
— А, така-каза след малко той, пренебрегвайки гримасата на момичето. Ашли усети ръката му на кръста и. Тя се извърна и срещна погледа му. След което се мръдна в ляво, оставайки разстояние по между им.
— Нали ти трябваше повече място-каза тя и се усмихна нагло. Пиратът се смръщи, ала пак се приближи към нея. Изглежда я предизвикваше, ала момичето нямаше никаквото намерение да се предава. Отново се премести в страни и тогава се чу едно ТУП!
— Ооох! — Ашли се бе изтърсила от леглото и въжетата се бяха впили ядно в китките и. Джон се разсмя. Но Уайлд не му обърна внимание, защото бе напипала нещо в джоба на якето, с което в момента беше(Виктор и го бе дал при огъня). Тя напипа… камата! Значи все пак имаше имаше начин да се измъкне оттук.
— Ще се качиш ли горе или предпочиташ да останеш там? — попита я Рейн, неподозиращ нищо.
— Тука си ми е добре-отвърна отвеяно момичето.
— Е, тогава лека нощ-свъси се Джон и се обърна на другата страна, с гръб към нея. След малко се чу омереното му дишане, като на заспал човек. Ашли точно и това чакаше. Тя извади камата и с доста зор сряза въжетата. Отвори тихо вратата на каютата, но преди да мине през нея се извърна към спящия пират.
