никога няма да те задоволи…
— Достатъчно, Лорън!
— Знаеш ли как се прекарват вечерите тук? Всички сядат около камината и си приказват за добрите стари времена, за отдавна забравени крале и славни битки. Те живеят в миналото и си въобразяват, че могат да завоюват света с ръждясалите си мечове. Нека избягаме заедно Алъсдеър, преди да е станало късно! Махни ме оттук. — Очите й святкаха диво и тя пак се опита да посегне между краката му. — Уверявам те, няма да съжаляваш!
Алекс отиде мълчаливо до скрина и си взе две пури, после се обърна отново към Лорън.
— Намерила си лесно пътя дотук, та предполагам, ще намериш лесно и пътя към стаята си! — Той посегна към шишето с уиски и понечи да излезе.
Лорън кипеше от гняв.
— В обятията на сладката си женичка ли мислиш да се спасиш? Вярваш ли, че тя може да ти даде онова, от което имаш нужда?
Алекс се обърна на прага.
— Онова, от което имам нужда е гореща баня, а като се върна, да не съм те сварил тук, разбра ли? В противен случай ще бъдеш доста грубо наторена.
Тя сви ръце в юмруци.
— Ти си свиня! Никой мъж не се е отказвал да легне с мен.
— В такъв случай се радвам, че съм обогатил опита ти. — Празната чаша за уиски профуча съвсем близо до главата му и се строши в стената. — Лека нощ — измърмори саркастично Алекс и затвори вратата зад себе си.
Катрин не беше свикнала да се съблича сама и беше доста ядосана, когато най-сетне нахлу нощницата и се накани да си измие ръцете и лицето.
— О, Диърдри! — простена тя с горчивина, защото легенът и каната бяха празни.
Тя отиде в отоплителното помещение да вземе вода и забеляза прекалено късно, че Аликзандър лежи във ваната. Беше затворил очи и отметнал глава, с чаша уиски в едната ръка и пура в другата.
Катрин затаи дъх и се чудеше какво да направи. Разбира се, най-разумно ще е веднага да се махне, пак така безшумно, както е влязла…
Черните дъги на миглите потрепнаха, тежките клепачи бавно се повдигнаха и тъмните очи я приковаха там, където беше застанала.
Алекс беше почти сигурен, че Лорън ще го последва. Вместо това видя Катрин по нощница, притиснала към гърди порцеланов леген. Само за половин час две привлекателни жени в предизвикателни одежди… стори му се почти като съзаклятие.
— Ако си дошла да ми попречиш да се изкъпя, бих те посъветвал да изчезнеш, преди да прибягна към насилие. През целия ден очаквах с нетърпение да се отпусна тук и бих излязъл от ваната само при земетресение или друго природно бедствие. — Той смукна от пурата и затвори очи.
— Но ако желаеш да ми правиш компания…
— Моля?
Той вдигна ухилен чашата си.
— Само за едно питие… Тук някъде сигурно ще се намери още една чаша…
— Не — отвърна рязко Катрин, — нямам никакво желание да ти правя компания в пиенето.
— Много благоразумно! Тази вечер пи повече, отколкото трябваше.
Катрин изпита изкушението да запокити легена в главата му.
— Мислех, че си се върнал на тържеството.
— Горещата баня и хладните чаршафи бяха по-привлекателни.
— Хладни чаршафи? След толкова внимание, което ти беше оказано тази вечер, предполагах, че някой вече ги е стоплил!
Тъмните очи се отвориха малко по-широко. Катрин се приближи към камината, без да подозира, че така нощницата й става почти прозрачна. Алекс изпъшка нечуто и отново затвори очи.
— Кавга ли търсите, уважаема госпожо? В такъв случай ми налейте преди това още една чаша. Шишето е върху плота на камината.
— Бих предпочела да поговорим, докато си що-годе трезвен.
— Съгласен, но ако искаш да те слушам, трябва да си смениш мястото, в противен случай много ще се разсейвам.
Катрин се погледна и веднага отстъпи в сянката.
— Благодаря… Та за какво искаш да разговаряш с мен? Надявам се не за навиците ми, когато спя.
Тя остави легена и скръсти ръце на гърдите.
— Настоявам най-сетне да разбера кога ще ме изпратиш у дома?
В ъгълчетата на устните му се появи усмивка.
— Та настояваш значи?
— Да — отсече тя упорито. — Ти даде честна дума не само на мен, но и на брат ми. Обеща да ме върнеш вкъщи, още щом пристигнем в Арчбъри. Сега сме тук, ти си на сигурно място, за колко време, е наистина още въпрос след всичките ви приказки за въстание.
Камерън пусна облак дим.
— Може би ще се зарадваш да чуеш, че Доналд се съмнява в здравия ми човешки разум, защото тъкмо в сегашния критичен момент съм довел за съпруга една
Катрин хапеше устна.
— Искаш значи да се престориш, че желанието ти е да ме пратиш на сигурно място?
— Такова е логичното решение.
— Но тогава и след като си тръгна, семейството ти ще продължи да вярва, че сме женени.
— Не твърдя, че това логично решение е съвършено.
Тя го наблюдаваше как изтърсва пепелта и си спомняше първата им среща на поляната. Мускулестите му голи гърди бяха накарали тогава дъха й да секне. Той беше опасен мъж, целият изтъкан от противоречия мъж, който умее елегантно да танцува, и пак така елегантно да се дуелира. Красив див хищник… Вратата към нейната стаята й се стори изведнъж много далеч.
— Кога… кога ще е логично да ме отпратиш?
Той не отговори.
— Ако ти самият нямаш време да ме придружиш до границата, можем да пратим известие на Деймиън. Той сигурно се тревожи за мен и с радост ще дойде да ме вземе.
— Забрави ли милицията, на която се натъкнахме?
— Как бих могла някога да я забравя? До края на живота си ще помня онези зловещи мъже.
— Мислиш ли, че брат ти би имал повече късмет?
— Аз… не те разбирам.
— Ти наистина не знаеш галски, но сигурно си разбрала какви бяха намеренията на онези мъже. Някакъв идиот англичанин и съпругата му… за тях това означаваше малко развлечения и разнообразие. Обир, изнасилване и убийство — а после щяха да припишат тези срамни дела на бунтовниците. Изглежда, в наши дни това е всекидневие.
— Хамилтън положително ще придружи Деймиън, а в случаи на нужда ще доведе и цял полк драгуни.
— Не се съмнявам, че твоят кибритлия ухажор с огромно удоволствие би подпалил войната, но не става дума за това. — Алекс търкаляше пурата напред-назад между дългите си пръсти и наблюдаваше сипещата се пепел. — Да ти е минавало някога през ума, че междувременно всеки Кембъл, всеки милиционер и всеки английски войник разполага с описанието на твоята личност? Дори ако брат ти стигне тук здрав и читав, на връщане ще се озовете в някой капан. Херцогът на Аргайл би разпратил всичките си хора да заловят
