— Странно, но той каза почти същото… и аз изобщо не му повярвах, както и на теб!
Катрин се изчерви до корените на косата си.
— Какво трябва да направим?
— Ние няма да направим нищо! Ти ще се върнеш у дома и ще се държиш, сякаш нищо не се е случило.
— Но…
— Твоят мъж ще направи необходимото, за да се срещнете, когато това е възможно и относително безопасно. Кити, трябва да ми обещаеш, че няма да предприемеш нищо на своя глава, че няма да ме последваш тайно и няма да тръгнеш да търсиш Алекс сама. Пълно е с разбойници, които грабят къщите на заминалите благородници. Освен това армията на бунтовниците наближава. След всички усилия, които положих за теб, не искам да те намерят някъде с разпорено гърло.
— Благодаря ти за трогателната загриженост, братко!
— Няма за какво да ми благодариш, сестрице… Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не мога да разчитам на обещанията ти. — Той обхвана лицето й с две ръце. — Алекс знае много добре какво прави и ако намери сгоден случай да дойде при теб дори само за пет минути, ще го направи, бъди сигурна в това.
Устните на Катрин отново затрепериха.
— Това е жестоко — прошепна тя. — Да знам, че той е наблизо и да не мога да го видя…
— О, сигурен съм, че ще го видиш — най-късно, когато влезе в Дерби начело на бунтовническата армия!
5
— Налага се да напуснем дома си! — оповести драматично сър Алфред и удари с юмрук по перваза на камината.
Лейди Каролайн, която седеше в другия край на салона, хвърли загрижен поглед към порцелановата фигурка в непосредствена близост до ръката на мъжа й.
— И защо се налага да напуснем Розууд Хол? — попита съвсем спокойно тя.
— Защо? И още питаш! Ако онова, което ми съобщи полковник Кели, е вярно, бунтовниците могат да бъдат тук още утре. Манчестър се е предал без нито един изстрел! Онези жалки страхливци даже заповядали да бият църковните камбани и посрещнали якобитската паплач с ликуващи викове! Имало даже негодници, които доброволно влезли в редиците на така наречената якобитска армия.
Сър Алфред изпразни до дъно чашата си с бренди, за да се успокои. Дамите замахаха с ветрилата си, господата сведоха глави.
— Манчестър е само на петдесет мили от Дерби — продължи сър Алфред. — Какви мерки трябва да вземем, за да осигурим безопасността на семействата си?
Въпросът му бе отправен към един от тримата офицери, които командваха разположените тук военни части. В момента обаче полковник Брайън Кели се интересуваше много повече от дълбокото деколте на една от гостенките, отколкото от страховете на домакина си. Старши лейтенант Темпъл беше мълчаливец и както винаги седеше с отсъстващо изражение, тъй че остана само лейтенант Дерек Гудуин да успокои развълнувания си домакин.
— Уверявам ви, сър Алфред, че ще направим всичко, което е в човешките възможности, за да гарантираме общата сигурност. Освен това бунтовниците като цяло се държат доста прилично… Принц Стюарт иска да спечели колкото се може повече англичани за своето дело и не си позволява грабежи и тем подобни изстъпления. — След кратка пауза лейтенантът добави усмихнато: — Естествено нито една честна английска муха не би го подкрепила.
Повечето дами се усмихнаха благосклонно. Само Катрин не реагира, което беше много обезкуражаващо за свикналия с лесни победи над жените лейтенант.
— Да вървят по дяволите всички мухи, макар и английски! — извика сърдито сър Алфред. — Само се огледайте наоколо, млади човече! Как ще защитите ценностите ми — например този свещник? — Той посегна към двойния сребърен свещник и го размаха толкова силно, че пламъчетата затанцуваха и по пода пръсна восък. — Кой ще ми гарантира, че тази антика няма да попадне в ръцете на някой шотландски негодник? Да не говорим, че избата ми е пълна с избрани вина, които са безценни! Нали знам, че шотландците умират за алкохол — те ще ме ограбят!
— О, Алфред, не се вълнувай чак толкова за прашните си бъчвички и бутилки! — предупреди го все така спокойно лейди Каролайн. — От гледна точка на здравето ти ще бъде даже по-добре някой друг да изпие благородните ти вина.
— Жените не разбират нищо от тези неща! — извика възмутено съпругът й. — Ти как би се почувствала, ако ти отнемат парижките рокли?
— Тези неща са несравними, драги мой. Роклите са произведения на изкуството, единствени по рода си, особено откакто ни наложиха тази глупава блокада.
— Глупава блокада? — Сър Алфред се удари по челото, при което перуката му се размести. — Глупава блокада? Нима би предпочела французите да слизат свободно на английския бряг?
— Ако донесат повечко от великолепната си коприна, ще ги посрещна с добре дошли.
Дамите отново се закискаха, а лейди Каролайн размени скрит поглед с капитан Ловат-Спенс, който небрежно се беше облегнал на пианото.
Катрин винаги беше осъждала изневерите на майка си, но откакто сама беше станала жена, започваше да я разбира. Като всички момичета, Каролайн Пенрит сигурно бе мечтала за голямата любов, но родителите й я бяха омъжили за влиятелния сър Алфред Ашброк. И при най-добро желание Катрин не можеше да си представи, че баща й е приятен съпруг. Майка й се нуждаеше от любовници, за да понесе живота с него, и Катрин вече не я осъждаше. Нима бе грешно жената да копнее за страст, за плътско задоволяване?
Изчервена, Катрин си призна, че през последните два дни, откакто беше получила писмото на Алекс, не мислеше за нищо друго. Беше прочела писмото безброй пъти, припомняйки си блаженството, което беше преживяла в обятията на мъжа си. Думите му доказваха, че той също се нуждаеше от нея и я желаеше, както и тя него. Защо съдбата беше толкова жестока да ги раздели?
„Бихте ли ми обяснили, ако можете, какво означава да обичаш някого отчаяно?“ — беше я попитал Алекс в началото на запознанството им, докато разговаряха за Хамилтън Гарнър. Какво му бе отговорила тогава?
— С цялото си сърце и душа — прошепна несъзнателно тя.
— Какво казахте, скъпа моя?
Стресната, Катрин вдигна очи. Пред нея стоеше лейтенант Дерек Гудуин и се усмихваше дръзко, сякаш беше отгатнал мислите й.
— Аз… просто се съгласих с баща си — заекна тя. — С цялото си сърце и душа желая в страната ни отново да има спокойствие.
— Няма за какво да се тревожите — увери я Гудуин. — Аз ви гарантирам, че никой няма да се осмели да ви докосне!
Катрин се помъчи да се усмихне. Доверителният му тон не й хареса, а напудрената му перука миришеше отвратително!
— Чашата ви е празна. Ще позволите ли да я напълня?
— Не, благодаря, няма да пия повече.
— Наистина ли? Нима една толкова млада и желана жена като вас не търси утеха в алкохола, когато съпругът й я е напуснал толкова скоро след сватбата?
— Моят мъж не ме е напуснал — отговори строго Катрин. — Просто той е делови човек и не може да си позволи да продължи до безкрайност медения си месец.
Гудуин се ухили дръзко и впи очи в деколтето й.
— Ако аз бях на негово място, щях да рискувам и най-важната сделка, за да прекарам една любовна нощ с вас!
Очите на Катрин изпратиха към него две светкавици.
