— Можете да бъдете уверен, че не се чувствам изоставена от съпруга си, лейтенант.
— Даже в студените зимни нощи, когато сте принудена да се задоволявате с евтин любовен роман, вместо да се отдадете на удоволствия?
— Даже евтините любовни романи са по-вълнуващи от компанията на някои мъже!
Гудуин се забавляваше истински от тази словесна престрелка. Беше преместен в Дерби за наказание, след като беше преспал с младата съпруга на командира си. Красивите млади съпруги бяха любимата му плячка — при тях нямаше защо да се опасява, че ще го завлекат пред брачния олтар, освен това не бяха срамежливи като младите момичета, които тепърва трябваше да учи на любов. Откакто бе видял Катрин Монтгомъри, лейтенантът престана да се оплаква от преместването си. Веднага му стана ясно, че тази сламена вдовица трябваше да бъде следващото му завоевание. Фактът, че се правеше на добродетелна, само подслаждаше играта помежду им. Дамата изглеждаше великолепно в този миг, гордо изправена пред него, размахваща ветрилото си от слонова кост!
— А сега ви моля да ме извините — проговори студено тя. — Въздухът тук е ужасно спарен.
— Ще позволите ли? — Без да чака отговор, той мушна ръка под лакътя й и галантно я поведе към вратата. В хладното, пусто преддверие Катрин въздъхна облекчено.
— Благодаря ви, че ме придружихте, лейтенант. Денят беше дълъг и съм много уморена.
— Нима ще се оттеглите толкова рано?
— Точно това възнамерявам.
— Надявах се да продължим интересния си разговор… без досадни наблюдатели.
Катрин хвърли хладен поглед към пръстите, които стискаха китката й.
— За мен този разговор е приключен. А сега ви моля да ме пуснете.
Гудуин я хвана по-здраво.
— Дори не мисля! Не е нужно да се преструваш повече, Катрин. Сега сме сами и аз знам какво искаш, какво ти е липсвало през последните месеци. Можеш да бъдеш сигурна, че ще изпълня всяко твое желание.
Катрин се люшкаше между гнева и смеха. Щом лейди Каролайн мамеше съпруга си, всички наоколо се чувстваха в правото си да приемат, че и дъщеря й няма задръжки.
— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, лейтенант, но дълбоко се съмнявам, че можете да се мерите със съпруга ми. По-добре обиколете таверните и бордеите на Дерби, там със сигурност ще намерите жени, които ще останат доволни.
Гудуин не очакваше такъв обиден отговор. Лицето му пламна от гняв. Ала преди да е успял да отговори, вратите на салона се отвориха и преддверието се напълни с развеселени гости. Един млад сержант на име Джефри Питърс се запъти право към лейтенанта.
— Полковник Кели нареди да ви предам, сър, че се налага да се сбогуваме. — Той се поклони почтително пред Катрин. — Вечерта беше великолепна, мисис Монтгомъри.
Гудуин най-сетне освободи ръката на Катрин и тя се усмихна благосклонно на сержанта.
— Винаги сте добре дошъл у нас, сержант Питърс.
Младият мъж, чието лице беше обсипано с лунички почервеня от удоволствие, но като забеляза студената омраза в лешниковите очи на лейтенанта, потръпна и сведе глава.
— Благодаря ви, сержант — изръмжа Гудуин. — Съобщете на полковник Кели, че веднага идвам.
— Лека нощ, господа — сбогува се бързо Катрин, за да не остане отново насаме с него. — А на вас, лейтенанте, желая успех другаде.
Тя се отдалечи с веещи се поли и Гудуин я проследи с пламтящ поглед. Ако тази безсрамна личност си въобразяваше, че може да го води за носа, много се беше излъгала! Отдавна беше разузнал къде се намираше спалнята й — в края на дълъг коридор, заобиколена от празни помещения, идеално място за незабравима любовна нощ…
— Дейдре, ако скоро не се случи нещо, ще полудея! Стройната тъмнокоса камериерка се усмихна меланхолично и продължи да четка дългите руси коси на господарката си.
— Сигурна съм, че много скоро мистър Камерън ще се обади.
— Но от посещението на Дамиен минаха вече два дни! Нали Алекс трябваше да се срещне с него! Сигурно е станало нещо страшно!
— Не вярвам. — Дейдре остави четката. — Хиляди пъти сте ми повтаряли, че мистър Камерън е твърде умен, за да позволи да го хванат.
— Но Дамиен не е толкова умен — отбеляза сухо Катрин. — Може някой да го е проследил.
— Защо да го следи? Не, вероятно мистър Камерън не е могъл да иде навреме на уговореното място. Не бива да забравяте, че навсякъде гъмжи от войници.
— Ако срещата не се е състояла, Алекс вече отдавна е далече от тук. Войната е по-важна за него от съпругата му… Дамиен ми разказа за безумната му смелост…
— А когато вие ми разказахте, очите ви блестяха от гордост! — напомни й с усмивка Дейдре.
Катрин скочи от столчето и размаха юмрук към огледалото.
— Гордост ли? Каква полза да се гордея, ако остана вдовица? — Тя отвори с трясък балконската врата и излезе на тесния каменен балкон, макар че навън духаше леден вятър.
— Веднага се приберете вътре, ще настинете! — извика я настойчиво Дейдре.
— Той е някъде там отвън, усещам го!
— Утре сутринта ще усетите, че пламтите от висока температура. Веднага се приберете в топлата стая!
След последен поглед към тъмната гора насреща Катрин се подчини. Дейдре побърза да затвори балконската врата, хвърли още няколко цепеници в камината и попита:
— Да сплета ли косите ви на плитка?
Катрин хвърли бърз поглед в огледалото. Беше облечена в широк утринен халат от муселин, добродетелно затворен и с дълги ръкави. Златните й къдрици падаха на меки вълни по раменете и стигаха почти до широкия сатенен колан, който подчертаваше тънката талия.
— Приличам на весталка — установи горчиво тя и направи гримаса на отражението си в огледалото. — Знаеш ли, че лейтенант Гудуин гореше от желание да ми отнеме тази привидна невинност още тази нощ?
— Гудуин? Крайно неприятен тип. Какво иска от вас?
— Нима го познаваш?
— Чух някои неща за него. — Дейдре заразказва със смръщено чело: — Когато го преместили тук, първо отишъл в слугинското крило и огледал жените. Селските момичета, които помагат в кухнята, били впечатлени от красивото му лице и стегнатата униформа и предполагам, че добре се е позабавлявал с тях. И с вас ли се е държал нахално? Ако си е позволил волности, трябва веднага да кажете на сър Алфред.
— Не е необходимо. Мисля, че тази вечер нанесох тежък удар на суетността му и го стреснах. Как мислиш, трябва ли да я отрежа?
Дейдре, чиито мисли все още бяха при лейтенант Гудуин, зяпна смаяно господарката си.
— Какво искате да отрежете?
— Косата си, разбира се! Хариет пише, че всички дами в Лондон били с къси коси.
— Не знам… ами ако следващия сезон излязат на мода гладко обръснати черепи?
— Защо винаги ми отнемаш илюзиите? — въздъхна Катрин. — Но си напълно права — добродетелната девица винаги е с дълги коси!
Тя свали халата си и Дейдре извика изумено.
— Мис Катрин! — Копринената нощница беше съвсем прозрачна. Камериерката никога не беше виждала такова безсрамно неглиже. — Къде… къде намерихте това?
Катрин се завъртя грациозно пред огледалото.
— В гардероба на мама, разбира се.
— Лейди Каролайн притежава…
— Лейди Каролайн притежава няколко дузини такива нощници и със сигурност няма да забележи
