— Аз… бях под влияние на виното на Арчибалд!
— А аз бях опиянен от красотата ти и… — той се ухили безсрамно — и от усърдието ти да се научиш. Щеше да бъде непростимо да не те науча на нещата, които знам!
— А сега? Вече нямаш ли на какво да ме научиш? — предизвика го Катрин.
Алекс огледа замислено влажните й устни, претърколи се по гръб, без да я изпуска от прегръдката си и намести коленете й вляво и вдясно от кръста си.
Тя се надигна и го погледна изненадано. Каква нова перверзия замисляше? Докато чакаше той да предприеме нещо, ръцете й се плъзнаха от само себе си по ръцете и раменете му, заровиха се в къдравите черни косъмчета на гърдите. Когато се натъкна на малкото, кораво зърно, тя се наведе импулсивно и го засмука, както той правеше с нея. Усети как сърцето му заби по-бързо и той шумно пое въздух. Зарадвана от успеха на усилията си, тя посвети вниманието си на другото зърно.
Алекс зарови пръсти в косата й, която се беше разпростряла като копринено покривало върху горната част на тялото й. Явно реши, че е крайно време отново да поеме инициативата, защото обхвана с две ръце тясната й талия, повдигна малко долната част на тялото й и нахлу устремно в очакващата го влажна утроба.
От устните й се изтръгна гърлен стон и тя неволно седна, при което членът му навлезе още по-дълбоко в тялото й. Алекс я наблюдаваше с усмивка.
— Трябва да запомниш този урок: никога не провокирай учителя си!
Катрин отметна глава назад и отново простена.
— О, Алекс… можеш ли да си представиш какво ми е?
— Не, и искам ти да ми кажеш. — Ръцете му освободиха талията й, за да й позволят сама да определя темпото, и се сключиха около гърдите й. — Кажи ми — повтори той.
— То е… то е неописуемо… След раздялата ни ден и нощ мечтаех да изпитам отново това усещане. Грешно ли е, че ти го признавам? Грях ли е да мисля за такива неща, да ги желая?
— Ако е грях — прошепна дрезгаво Алекс, — значи и двамата сме осъдени да се мъчим за вечни времена в ада, любов моя. Що се отнася до мен, аз съм готов да го приема — само да съм с теб!
Докато се движеше все по-бързо върху него, Катрин забрави многоседмичната самота, забрави съмненията и страха. Остави се изцяло на замайващото блаженство, ускори отново движенията си, докато я връхлетя огромна вълна и от гърлото й се изтръгна задавен вик. Веднага след това Алекс се изпъна под нея и тя усети как горещата му течност се изля в утробата й. Изтощена и обляна в пот, тя се отпусна на гърдите му…
6
Катрин отвори очи съвсем бавно. През прозореца нахлуваше слънце и потапяше стаята й в топла светлина. Завесите се развяваха от вятъра, защото балконската врата беше отворена. На пода не се виждаха разхвърляни дрехи — даже писмата й бяха изчезнали.
— Алекс! — Тя седна и се огледа ужасено, убедена, че другата страна на леглото е празна. Ръката й се вдигна към треперещите устни, но в този миг видя две пламтящи черни очи. — О, Алекс, ти си още тук!
Той вдигна едната си вежда.
— Звучиш разочаровано.
— Не! О, не, аз… Помислих си… Видях отворената врата и… — Тя прехапа долната си устна. През нощта не бе посмяла да попита колко време щяха да останат заедно и сега също не посмя.
— Всъщност имах намерение да прекарам с теб само няколко часа — призна Алекс, — но после една ненаситна млада дама до такава степен изтощи силите ми, че не можах да се възползвам от краткия час преди разсъмване, когато нощта е най-черна. Допълнително нямах късмет, защото днес грее слънце — въпреки, че си имам английска униформа, ще бъде твърде рисковано да мина през цялата ви къща, когато наоколо гъмжи от войска.
Катрин не повярва на ушите си.
— Значи ли това…?
— Това значи, че съм пленник, мадам. Затворен съм в стаята ви и съм изцяло зависим от вас — през целия ден и през голямата част от следващата нощ… ако, разбира се, нямате нищо против компанията ми.
Тя се хвърли щастлива в обятията му.
— С най-голямо удоволствие бих изгорила дрехите ти и бих вързала ръцете и краката ти за леглото, за да те задържа завинаги тук!
— Интересно предложение. Някой път ще го изпробваме… когато тази проклета война свърши.
Сгушена в него, Катрин вдъхна дълбоко тръпчивата миризма на кожата му.
— Иска ми се вече да е свършила — проговори тихо тя. — Иска ми се ужасът да отмине и да го забравим. Иска ми се никога да не бях напускала Шотландия. Иска ми се да ми беше повярвал, когато ти заявих, че не се боя и от най-страшната опасност, когато съм в Ахнакари. Разбираш ли, чувствам, че мястото ми е там!
Абекс докосна челото й с устни.
— О, Катрин, Ахнакари е само на двадесетина мили от един от най-силните английски гарнизони в Шотландия. Не бих могъл да те оставя там сама.
— Но аз нямаше да съм сама! Щях да бъда на сигурно място, както са Мойра и Джени…
Той въздъхна.
— Наистина ли трябва да ти обясня още веднъж? Мойра Джени, леля Роуз — те всички знаят какво може да им се случи. Те са свикнали с насилието и кръвопролитията, защото са израснали с тях. Джени произхожда от високите планини — в случай на нужда тя би могла да издържи месеци наред в някоя пещера!
— Говориш сякаш Ахнакари ще бъде обсаден. При това армията на принца вече владее цяла Шотландия. Каква опасност би могла да ни заплашва от няколкото останали английски гарнизони?
Алекс зарови пръсти в копринените й коси и вдигна лицето й към своето.
— Ти си едно невинно агънце! Принцът наистина контролира планините, но това не означава нищо, докато армията му е в Англия. Във войната много скоро може да настъпи обрат и тогава бих полудял, представяйки си, че моето агънце е заплашено от глутница кръвожадни вълци. Тук си на сигурно място, затова ще останеш тук, докато тази история приключи.
— Но…
— Никакво „но“! Повече няма да обсъждаме този въпрос. Веднъж вече ти казах, че не понасям хленчещи, непокорни съпруги.
Катрин стисна ръце в юмруци.
— Тъй вярно, господарю и повелителю мой! Вие знаете всичко и сте всемогъщ, а аз съм само една… — Гласът й преливаше от сарказъм. — Естествено аз съм твърде слаба и безпомощна, да мога дори да дишам без твоята мъдрост и закрила.
Алекс се намръщи още повече.
— Не се съмнявам, че ако беше останала в Ахнакари, щеше да посрещнеш смело всяка заплаха, все едно дали нападение на хората на Арджил или обсада от правителствени войски. Сигурен съм, че щеше да се научиш да отблъскваш нападенията на стените, да обгаряш зейнали рани, да напъхаш червата на ранен мъж обратно в коремната кухина или да му прережеш гърлото, за да сложиш бърз край. — Той нарочно се изразяваше по този начин, защото искаше тя най-сетне да осъзнае сериозността на положението. — Сигурен съм, че щеше да научиш всичко това и още много неща, но… — Той вдигна брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — … но аз просто не искам да се учиш на подобни неща, не искам да се сблъскваш с грозната страна на живота.
— Разбирам. Аз просто трябва да бъда на разположение, ако ти се доще да се позабавляваш!
— Ако това беше всичко, което исках от теб — проговори Алекс след дълго мълчание, — нямаше да те направя своя съпруга. Жени за забавление, както се изразяваш, се намират навсякъде и по всяко време.
— Тогава ми кажи какво искаш от мен! Казваш, че ме обичаш и искаш да ме закриляш — и аз наистина
