извивки… В Ахнакари тя се опитваше да прелъсти Александър и не криеше враждебността си към чужденката…
— Да не би да ревнуваш? — осведоми се небрежно мъжът й.
— Да ревнувам? Аз? — реагира сърдито тя. — От тази… тази личност…
Алекс избухна в смях и отново я грабна в прегръдките си.
— Все едно дали ми вярваш или не, но аз изобщо не обръщах внимание на Лаурън — нито на другите жени, колкото и привлекателни да са. Виждаш ли какво си направила с мен! Лиши ме от най-елементарните ми потребности! Може да се каже, че ме кастрира!
— Отлично! Ако си останеш такъв, ще се разбираме блестящо.
— Тази заповед простира ли се и върху други естествени потребности като ядене и пиене? Трябва да призная, че бих оценил безкрайно високо и няколко кофи гореща вода — освен ако ти не ме предпочиташ мръсен и запотен, особено като се има предвид, че това намалява въздействието ми върху другите жени.
— Господи, колко съм глупава! — извика засрамено тя. — Сигурно умираш от глад!
— Има нещо такова… Без да изключвам теб, мечтая за три неща: за цял говежди бут, плуващ в мазнина, за прясно опечени къпинови тортички и за гореща баня. Това ще бъде несравним лукс, след като от месеци наред се мия само в студени реки.
— Ще изпълня и трите ти желания, господарю. — Тя го целуна бегло, скочи от леглото и изтича в гардеробната. Дългите й къдрици се развяваха зад гърба и Алекс се възхити на съвършеното тяло и грациозните й движения. Тя беше интелигентна, красива и страстна — как бе могъл да помисли, че е възможно да живее без нея?
Той не беше излъгал, когато каза, че е имал намерение да я напусне само след няколко часа. Беше на път от цяла седмица, в лагера на принца го очакваха с нетърпение. Беше безотговорно да забави връщането си от егоистични мотиви. Ала щом влезе в леглото на Катрин, реши да накара Доналд и принца да почакат още дванадесет часа… а може би и четиринадесет. Представата, че отново ще лежи сам на коравата земя, заобиколен от хъркащи, кашлящи и вонящи мъже, не съдържаше нищо привлекателно — в сравнение с това легло…
— Докога ще лежите и ще се подхилвате глупаво, сър? Няма ли да ми помогнете?
Строгият глас на неговата господарка и повелителка го изтръгна от сладките мечти. Той стана покорно и забърза към гардеробната, където тя седеше на ръба на голямата цинкова вана.
— Трябва да я отнесеш в стаята и да я поставиш пред камината. Освен това трябва да засилиш огъня. През това време аз ще намеря Дейдре и ще й предам желанията ти за топла вода и ядене.
— Дейдре? — Алекс смръщи чело, сякаш никога не беше чувал това име. — По дяволите, знаех си, че съм пропуснал нещо важно!
Той се върна тичешком в спалнята, грабна червения мундир, който рано сутринта беше окачил на стола, и извади от вътрешния джоб снопче писма.
— Алуин ме заплаши с адски мъки, ако не предам писмата му на Дейдре.
Изражението на съпругата му накара коравия воин да се изчерви като момиче.
— Алуин умее да изразява чувствата си на хартия — опита се да обясни той. — Те се изливат без усилия от перото му, във всяка ситуация, а сега, когато е влюбен, словоизлиянията му нямат край.
— Не би било зле да вземаш уроци при приятеля си — посъветва го сухо Катрин, погледна завистливо писмата и веднага след това изпита срам. Мъжът й беше чудесен човек, който я обичаше с цялото си сърце. Какво значение имаше дали щеше да й пише любовни писма или не? Тя се хвърли към Алекс, обгърна го с ръце и притисна тялото си в неговото. Това послание беше напълно разбираемо. Писмата на Алуин паднаха от ръката му и той беше готов да отнесе прекрасната си жена на леглото, когато и двамата се стреснаха от чукане на вратата.
— Това е Дейдре — пошепна Катрин. — Ще й кажа да се погрижи за ядене и гореща вода.
— Кажи й също да не бърза! — Топлият му глас разля гореща вълна по тялото й.
— Мислех, че умираш от глад.
— Наистина умирам…
Отново се почука и заповеднически мъжки глас извика:
— Аз съм, баща ти! Трябва веднага да говоря с теб.
Той натисна нетърпеливо заключената врата и потропа отново. Алекс реагира светкавично. Грабна дрехите и ботушите си, хвърли ключа от стаята в ръцете на Катрин и се скри в гардеробната.
— Дъще?
— Ей сега, татко — заекна тя, облече халата си, погледна се в огледалото и изпита див ужас. Устните й бяха подути, косите толкова разбъркани, че щеше да мине поне час, докато ги оправи. А леглото приличаше на бойно поле! Баща й със сигурност щеше да помисли, че снощи се е оттеглила от салона толкова рано само защото е искала да прекара дълга любовна нощ с лейтенант Гудуин.
Треперейки, Катрин пъхна ключа в ключалката, отвори вратата, наложи на лицето си принудена усмивка и извика с неестествено висок глас:
— Татко! Каква изненада!
Лицето на сър Алфред беше по-червено от обикновено, сивата му перука седеше накриво върху голата глава, а дрехите му бяха толкова измачкани, като че беше спал с тях.
Без да удостои дъщеря си с поглед, той се втурна в стаята.
— Надявам се, че не те събудих… Още е доста рано…
— Не, татко, не ме събуди. Отдавна бях станала и тъкмо смятах да поискам гореща вода.
— Хм… добре… много добре.
Катрин не помнеше баща й някога да е влизал в спалнята й или да е питал някого дали не го е събудил.
— Какво се е случило, татко? Нещо тревожи ли те?
— Да ме тревожи? — Той се взираше право пред себе си със смръщено чело, сякаш се опитваше да си спомни защо е дошъл. — О, да… имам сериозни основания за тревога…
Сърцето й спря да бие. Баща й беше застанал точно до снопчето с писма, което Алекс беше изпуснал на пода.
— През нощта ми съобщиха, че бунтовниците са напуснали Манчестър и са потеглили право към Дерби! — излая сър Алфред. — Около хиляда и петстотин граждани на Манчестър са се присъединили към папистите! Това е нечувано!
— Наистина ли вярваш, че бунтовниците ще влязат в Дерби?
— Кой би могъл да ги спре? Армията замина, а милицията, която би трябвало да ни защити, бяга в паника!
— Татко, не бива да се вълнуваш толкова! Ела, седни и…
— Да не се вълнувам? Паписткият принц оставя зад себе си само опустошение! Цели села и градове били сравнени със земята, жителите им загубили цялото си имущество. Откога предупреждавах, че тези варвари са способни на всичко, но кой ме слушаше! А сега ще платим скъпо и прескъпо за неспособността на военните!
— На твое място не бих вярвала в слуховете — опита се да го успокои Катрин. — Те са абсолютно нелогични. Защо армията на принца е била посрещана в градовете със звън на камбани, ако жителите им са очаквали къщите им да бъдат плячкосани? Защо толкова много хора се присъединяват към орда от грабители и убийци? Разправят, че гражданите бягали на тълпи, но досега не сме видели нито един беглец, с изключение на богаташите, които бързат да спасят златото си.
Сър Алфред й хвърли саркастичен поглед.
— Ти май си вземала уроци от брат си по аргументиране.
— Аз просто поставих под въпрос твоите източници на информация, татко.
— Да вървят по дяволите всички източници на информация! Лично милорд Кавендиш, херцогът на Девоншир, настоява за тотална евакуация на Дерби и аз мога само да се съглася с него. Ние ще напуснем Розууд Хол!
— Искаш да напуснем Розууд Хол? — повтори слисано Катрин. Представата, че повторно ще напусне Алекс против волята си, беше непоносима — толкова непоносима, че тя пропусна следващите изречения на
