— Катрин?
Тя втренчи поглед в лицето на мъжа си, който в очите на закона беше предател и убиец. Явно не само майката, дъщерята също имаше предпочитание към диви, непредвидими типове!
— Случило ли се е нещо, Катрин?
— Не… не, всичко е наред. Преди малко говорих с майка си. Тя си събира багажа.
— Събира си багажа? — Алекс все още не беше излязъл от ваната. — Нали беше решила да остане в Розууд Хол?
— Мама заминава с капитан Ловат-Спенс… Май чувам тропота на каретата му.
Алекс спокойно запали една от любимите си тънки пури.
— Сърдиш ли й се?
— Не, надявам се, че ще бъде щастлива с капитана. Каза ми, че той умее да я разсмива, а тя се нуждае от повечко веселост.
Бутилката с вино, която Катрин носеше, интересуваше Алекс много повече от съдбата на майка й.
— Да не би да си донесла това бургундско само за да ме дразниш, любов моя? Устата ми е ужасно пресъхнала…
— Вашите претенции непрестанно се увеличават, милорд! Доскоро настоявахте само за парче сух хляб и кана топла вода. Сигурно ще се зарадвате да чуете, че готвачката отказа да замине с другите слуги. Всъщност това не е за чудене, тъй като тя едва се движи. Толкова е въодушевена от собственото си готварско изкуство, че постоянно бърка в тенджерите.
— Имах удоволствието лично да се убедя в таланта й. — Алекс с усмивка посочи празната табла.
Катрин му наля голяма чаша вино.
— Останал е и главният коняр, но в обора има само два коня, единият, от които е бременна кобила.
— Как мислиш, дали господин конярят ще се съгласи да се грижи за още един кон?
— Шедоу е тук?
— Разбира се. Оставих го в една ковачница недалеч от Розууд Хол. Но не ми се вярва, че се чувства добре там. Сигурно се държи доста неприлично…
— Тогава трябва да го доведат колкото се може по-бързо. — Тя поднесе собствената си чаша към устните си, но застина насред движението. — Добре ли чух: наистина ли каза няколко дни?
— Ще се наложи да ме понасяш още известно време. Колко дълго, зависи от това дали принцът ще хареса Розууд Хол или не.
— Искаш да кажеш, че принцът би могъл да се нанесе тук?
— Нали все трябва да спи някъде. А пък ако не е самият той, тогава ще се настанят офицерите му, които…
Горещи устни му попречиха да довърши изречението. Катрин беше на седмото небе. Алекс щеше да остане при нея… два дни, три дни, може би още по-дълго… Сър Алфред вероятно щеше да получи удар, ако до ушите му стигнеше, че якобитите са се разположили в семейното му имение. Вторият удар щеше да дойде, щом узнаеше, че жена му е избягала с друг мъж, а дъщеря му е подслонила в Розууд Хол офицери от бунтовническата армия или самия принц Стюарт. А пък синът му…
— Каква всъщност е ролята на Дамиен, Алекс? — Тя потопи ръка във ваната и направи малки вълнички. — Той беше адвокат и приятел на Рефър Монтгомъри… но имам чувството, че е бил и много повече.
Алекс улови ръката й и целуна мокрите пръсти.
— Какво те навежда на мисълта, че е нещо повече?
— Например изразът на лицето ти!
Алекс светкавично наложи непроницаемото си изражение.
— Въобразяваш си.
— Сериозно? Имам поне десетина опорни точки за подозренията си. На първо място поведението на Дамиен онази вечер в Уейкфийлд. Много мислих за случилото се… Той никога не би се съгласил да ме отведеш като заложница в Шотландия, ако не знаеше съвсем точно кой си и колко важно е незабавно да уведомиш брат си за събитията в Англия. Той е знаел каква информация носиш и че…
— Ясно ли ти е в какво го забъркваш?
Катрин се зае да разтрива коравите му рамене.
— О, да, аз твърдя, че той симпатизира на якобитите, че може би дори е убеден якобит! — Тази мисъл отдавна витаеше в главата й и сега се зарадва, че най-после я бе изрекла. — Тогава ти дойде в Дерби, за да се срещнеш с него, нали? Той беше онзи тайнствен „полковник“, който ти донесе сведения за числеността на английската армия и местата, където са се разположили войниците. Само затова си отишъл в Лондон и само заради това Дамиен е толкова добре осведомен за случващото се в лагера на бунтовниците. Той е шпионин, якобитски шпионин!
— Не ти ли се струва, че развинтената фантазия ти играе лоши номера?
— Той те нарече Алекс!
— Естествено това е основателна причина да окачат негодника на най-близкото дърво — изръмжа сърдито мъжът й.
— Той беше в онази мръсна кръчма в Уейкфийлд. — Катрин настояваше на своето. — Ти трябваше да му се закълнеш, че няма да ми сториш зло, и при този случай те нарече Алекс. Странно, не намираш ли? Дотогава уж те познаваше само под името Рефър Монтгомъри!
— Отлично! Виж я ти, хрътката Камерън! Още нещо? Катрин се нацупи.
— Дамиен ми каза, че наградата за залавянето ти била удвоена.
— Дамиен говори твърде много!
— Той е убеден, че са наели професионалист да те убие!
— Явно се налага да си поговоря сериозно с брат ти. Само да ми падне в ръчичките! Нужно ли беше да те плаши с разни слухове, за които няма доказателства?
— Дамиен беше напълно прав. Ако не ми бе казал тези неща аз сигурно щях да извърша куп необмислени постъпки и да застраша не само себе си, но и теб. Професионалните убийци често отвличат членове от семейството, за да изнудват жертвата си, нали?
Алекс я притисна до гърдите си.
— Тук си на сигурно място, кълна ти се. Членовете на моя клан не знаят коя си и откъде идваш, не знаят и, че си напуснала Шотландия. Те си мислят, че продължаваш да живееш в Ахнакари — а за това има предостатъчно свидетели.
— Не разбирам…
— Идеята беше на Мойра. Според мен това е чудесна мярка на предпазливост. Намерихме едно младо момиче от клана, което има някаква прилика с теб, макар и само отдалече, и сега съпругата ми се появява от време на време на прозореца, на крепостната стена или в градината, естествено винаги заобиколена от охрана.
— Поне казахте ли на момичето какви опасности го заплашват?
— Но то изобщо не е заплашено от опасност! Напротив, младата дама се радва, че се е отървала за дълго от селския двор, и си живее като царица за моя сметка. Ти също не си заплашена от опасност — най-много от мен, ако продължаваш да ме изкушаваш с деколтето си!
— Не ме докосвай! Ще ми развалиш роклята!
— Свали я и ела при мен във ваната — предложи ухилено той.
— Не мисля, че ще се съберем — засмя се Катрин.
— Все пак можем да опитаме.
Тя не можа да устои на изкушението.
— Почакай… — Скри се за малко в гардеробната и скоро след това се появи гола и с вдигнати коси. Водата беше все още приятно топла, а тялото й се събра чудесно между краката му. Тя облегна гръб на широкия му гръден кош и въздъхна блажено.
Алекс притисна устни в тила й, взе гъбата и се зае да я разтрива, докато кожата й настръхна и по тялото й се разляха сладостни вълни. Той посвети особено внимание на гърдите й и скоро връхчетата им се втвърдиха и щръкнаха в очакване. Горещината много бързо стигна до долната част на тялото й, тя се хвана за ръба на ваната и простена с благодарност, когато ръката му най-сетне отиде там, където най-много
