унесоха в дрямка.
След като Катрин задиша равномерно, Алекс също заспа от изтощение и сънува кърваво бойно поле, стенещи ранени, десетки мъртви и жена с развени руси коси, която тичаше към него.
8
Дейдре О’Шеа никога не си признаваше, че е суеверна, но всеки път, щом черна котка й пресечеше пътя, тя се прекръстваше и плюеше през рамо, а когато вятърът ревеше страховито, мърмореше древни келтски молитви. Тя беше ирландка и това й беше в кръвта. И тази сутрин я полазиха студени тръпки, когато видя в камината две наполовина изгорели цепеници, които сякаш се бяха слели като внезапно изненадана от смъртта любовна двойка.
Страхът й обаче отлетя много бързо, тъй като Катрин излезе от гардеробната и внимателно разпростря върху леглото великолепна сатенена роба.
— О, мистрес, това е невъзможно… аз не бива…
— Глупости! Разбира се, че можеш. Аз искам ти да носиш тази рокля. При моята прибързана сватба тя щеше да изглежда смешно, но за твоята е тъкмо на място.
След два дни, в които Розууд Хол беше напълно замрял, тази сутрин пристигна авангардът на бунтовническата армия. Алекс ги покани от името на Катрин — за да я защити обаче, обяви на всеослушание, че войниците са се настанили принудително в имението, което изглеждаше напълно достоверно, тъй като всички други местни благородници получиха заповед да подслонят войската.
На 4 декември Чарлс Стюарт влезе в Дерби, но само някои от жителите на града бяха излезли по улиците да го посрещнат. Повечето бяха последвали призива на лорд Кавендиш и бяха избягали. Принцът се настани в къщата, принадлежала на лорд Ексетър, което беше облекчение за Катрин. Все пак тя посрещна другите шотландци със съвършена учтивост в салона на дома си и им сервира изискани напитки. Срещата й с Доналд, могъщия глава на клана Камерън, мина много по-непринудено, отколкото се беше опасявала — той я прегърна видимо зарадван. Другият й девер, д-р Арчибалд Камерън, я вдигна високо във въздуха и я завъртя в кръг със същия устрем, с който въртеше и съпругата си Джени.
Алуин веднага отиде при Дейдре и доведе плахата камериерка в салона, за да я представи на Лохиел.
— Аха, значи това е младата дама, която е откраднала сърцето ти — ухили се Доналд, когато двамата застанаха пред него с лудо биещи сърца, очаквайки той да одобри брака им. — Е, Макайл, виждам, че най- после си обикнал истински, но какво ще кажеш ти, момиче? Наистина ли не можеш да си представиш друг момък, с когото искаш да прекараш дните и нощите до края на живота си?
Дейдре погледна с копнеж своя Алуин.
— Не, милорд, няма друг човек на земята, който би могъл да ме направи толкова щастлива.
— Тогава имате благословията ми — заяви тържествено Доналд Камерън и добави с весело намигване: — Благословията на църквата трябва да последва колкото може по-скоро, защото при съединяването на ирландска и шотландска кръв много бързо се появяват здрави наследници!
Никой не възрази срещу предложението на Александър веднага да повикат свещеник. Затова сега Дейдре чакаше нервно в спалнята на господарката си, която енергично й заповяда да свали скучната черна рокля и да се окъпе в парфюмирана вода.
Докато Дейдре се миеше старателно, Катрин нажежи машата и накъдри кестенявата й коса на ситни масурчета, които обкръжиха сърцевидното лице и го направиха още по-миловидно. Беше време булката да се облече. Катрин й помогна да се премени в тънки бели чорапи, копринена риза и корсет, три колосани поли — най-горната, която щеше да се подава изпод разтворената рокля, беше богато избродирана, — и накрая в сребърно блещукащата сатенена роба.
— Господи… — Дейдре се огледа смаяно в голямото огледало. Дори не смеех да мечтая, че…
— Сватбеният ден трябва да бъде незабравим за всяка жена — заяви весело Катрин. Самата тя бе лишена от това щастие и сега искаше вярната й камериерка да има всичко необходимо. Момичето го заслужаваше. Само преди половин година тя никога не би извършила такава великодушна постъпка, но тогава още нямаше бунтовници, които чакаха в салона й…
Не й остана време да се замисли за тази промяна, защото някой почука на вратата и познат мъжки глас извика нетърпеливо:
— Мога ли да вляза?
Без да изчака отговора й, той застана на прага — привързаност, която често я беше дразнила, — но сърцето не й позволи да го укори. Както в Ахнакари, където за първи път го бе видяла в празничната шотландска носия, така и днес видът му й отне дар слово.
Дългите черни коси бяха стегнати на тила с тясна черна панделка. Бяло дантелено жабо подчертаваше обрулената от слънцето кожа, пурпурночервената сатенена жилетка и тъмнозеленият кадифен жакет правеха мускулестите рамене да изпъкват още по-силно. Към късата, поличка на черни и червени карета Алекс носеше тъмночервени чорапи до коленете и кожени обувки със сребърни токи. На широкия кожен колан със златен и сребърен обков висяха шпоранът — малка кожена чантичка, и сабята, а небрежно преметнатата през рамото наметка беше закрепена за жакета с огромна топазена брошка.
Като видя жена си само по корсет и чорапи, Алекс се ухили безсрамно.
— Прекрасна си, но непременно ли искаш всички гости да изпоприпадат?
— Негодник! — засмя се Катрин. — Не гледай мен!
— Откога ми позволяваш да поглеждам към други жени?
— Откакто мистрес О’Шеа е напълно облечена. — Катрин посочи Дейдре, която се изчерви от смущение. Алекс отиде при нея и внимателно я улови за брадичката, за да вдигне лицето й.
— Нищо чудно, че в последно време Алуин пишеше само любовни стихове — проговори с усмивка той. — Вие сте прекрасна мила, и моят приятел със сигурност е много щастлив.
— Благодаря, милорд — прошепна Дейдре. — Заслугата е изцяло на мистрес Катрин.
— Идете при него — посъветва я Алекс. — Бедният човечец ходи по коридорите като тигър в клетка.
— О, не! — възрази сърдито Катрин. — Тя ще остане в зимната градина, докато дойде свещеникът. Иначе пламенният жених ще й развали хубавата прическа и целият ми труд ще отиде на вятъра! Марш в зимната градина, Дейдре! Ще дойда да те взема само след няколко минути.
— Да, милейди. — Дейдре кимна послушно и излезе от стаята.
— Побързай, моля те. — Алекс целуна голото рамо на жена си. — Мъже, които седмици наред са живели само от солена овесена каша и сухи питки, страдат ужасно, когато усетят миризмата на топло ядене. Арчибалд вече се опита да завземе кухнята с щурм, но бе прогонен с големия сатър. Ако обаче получи подкрепление, не мога да гарантирам за живота на готвачката ти. — Горещите му устни се плъзнаха по тила й. — От друга страна обаче… могат да потърпят още малко, няма да им навреди… — Без да се бави, той измъкна фуркетите от косата на Катрин и развали изкусната й фризура.
— Алекс, не прави това! Трябва да се облека!
— Така ми харесваш повече. — Той я обърна към себе си и я зацелува, докато не й остана дъх. Пръстите му разрошиха копринените й къдрици. Той я отдалечи малко от себе си и огледа доволно разрушителното си дело. — Колко съм сръчен! Сега отново приличаш на дивата изкусителка, на която имах честта да правя компания през последните дни. Алуин няма да бъде единственият, на когото ще завиждат.
— Ти си непоправим — засмя се задъхано Катрин.
— Вече съм чувал тези думи стотици пъти. — Той поиска отново да я прегърне, но тя избяга на сигурно място.
— Няма да изпуснеш сватбата на най-добрия си приятел, нали?
Усмивката му подсказваше, че не би имал нищо против, и тя побърза да смени темата.
— Трябваше да попитам колко гости е поканил Доналд. Дано яденето стигне за всички.
— Доколкото можах да видя иззад рамото на Арчи, в кухнята има достатъчно храна за цялата армия в продължение на месец.
— Наскоро ти казах, че имаме чудесна готвачка.
— Да, каза ми…
