Тъмните му очи бяха неотстъпно устремени към нея и я караха да се изчервява. Всъщност любовният им глад би трябвало да се е уталожил след два дни и две нощи, но ставаше точно обратното. Една усмивка или едно бегло докосване бяха достатъчни да ги възбудят, може би и поради знанието, че много скоро отново щяха да се разделят за седмици или дори за месеци.
Алекс прочете всичко това и още много в теменуженосините й очи и с болка осъзна, че ще помни тези очи до последния си дъх. Но не само очите, а и устните, ръцете, цялото й тяло…
Той си заповяда енергично да се вразуми, да устои на изкушението да я грабне и хвърли на леглото.
— Ще отговоря на въпроса ти — Доналд е поканил всички офицери от капитан нагоре. Самият той се е настанил като у дома си в библиотеката на баща ти, а брендито на сър Алфред среща всеобщо одобрение. Що се отнася до избата с вино, страхът му от опустошение се оказа напълно основателен. Принцът е възхитен от…
— Какво? Чарлс Стюарт е тук?
— Естествено. Би било връх на неучтивостта да не го поканим.
— Господи! Роклята ми… косите ми… виж ме на какво приличам!
— Велики боже, нима сега ще изпаднеш в паника заради един папистки претендент за трона, когото само преди няколко седмици презираше? — подразни я Алекс.
Катрин го удостои с мрачен поглед и избяга в гардеробната. Синята копринена рокля, която бе избрала за случая, бе твърде скромна за среща с кралска особа — все едно дали Стюарт имаше право да носи тази титла или не. Червеният брокат би бил твърде очебиещ, муселин не се носеше в такива случаи, а пък розовият сатен беше за плаха девица! Оставаше й да избере между наситено синьо копринено кадифе и златен брокат.
— Кадифе или брокат? — извика нерешително тя.
— Кадифе — предложи Алекс и най-спокойно запали пурата си от близкия свещник.
За да го ядоса, Катрин избра красиво избродираната брокатена роба, ала само след няколко минути установи в огледалото, че разпуснатите й коси развалят цялото въздействие на тоалета. За съжаление нямаше време да ги вдигне отново.
— Не ти ли предложих кадифе? — попита с тънка усмивка Алекс. Негодникът много добре знаеше как непоправимо бе увредил фризурата й. Вбесена, Катрин смъкна брокатената рокля и извади от гардероба си кадифената. Стискайки зъби, за да не се разсмее, Алекс й помогна да се облече, стегна връзките на корсажа и свърза прилежно всички панделки. Още преди да се е погледнала отново в огледаното, очите му й издадоха, че изглеждаше достойна за възхищение, а след като укроти буйната си грива с два сребърни гребена, тя въздъхна облекчено.
— Ето, негоднико, готова съм!
— Почти! — Алекс хвърли в огъня наполовина изпушената пура, извади от джоба на жакета си кадифена кутийка и й я връчи с тържествен поклон.
Тя я отвори любопитно и в първия момент загуби ума и дума. Овална аметистова брошка, подходяща за пръстена, който винаги носеше на ръката си. Изкусно шлифованият камък беше заобиколен от искрящи диаманти, които напълно можеха да се мерят с кралските.
— О, Алекс… невероятна е…
— Малко обезщетение за писмата, които не успях да напиша. — Той й сложи брошката и тя му благодари с нежна целувка.
— Няма да я изпускам от очи — обеща тя. — А щом свърши тази проклета война, ще те вържа за себе си с най-дебелото въже.
— Ще ти напомня това обещание… Но сега трябва да вървим, иначе не мога да гарантирам за нищо.
Катрин гордо го улови под ръка и двамата слязоха по широката стълба към салона. Когато двойката влезе, разговорите между присъстващите заглъхнаха. Тя позна някои от водачите на кланове и им се усмихна дружелюбно, но Алекс я поведе право към мястото, където стоеше Чарлс Стюарт, за да я представи на самопровъзгласилия се регент на Шотландия, Ирландия, Англия и Уелс.
Принцът изобщо не отговаряше на представата за безогледно дързък и нагъл претендент за трона. Той беше двадесет и четири годишен, но изглеждаше доста по-млад. Замечтани кафяви очи, блед тен и светлоруси коси го правеха да изглежда като красив, но още малко тромав хлапак.
Когато Катрин направи реверанс пред него, той дори се изчерви.
— Много се радвам да се запозная с вас, лейди Катрин. Вашият съпруг е един от най-добрите ни воини, но сега напълно разбирам защо толкова бързаше да отведе армията ни на юг.
Д-р Арчибалд Камерън не беше особен привърженик на етикета. Той грабна снахичката си и отново я завъртя в кръг.
— Господи, Катрин, ти си радост за окото! От мен да го знаеш, момиче: радвай се на тънката си талия, докато още можеш! Доколкото познавам скъпия си брат, през последните дни непременно се е грижил за потомството си. Много скоро ще се наложи да разшириш хубавата си рокля!
Доналд се постара да премахне впечатлението от недискретната забележка на брат си, като сърдечно прегърна Катрин и я целуна по бузата.
— Не се сърди на Арчи. Откакто напуснахме Единбърг, не му позволяваме да се доближи до бъчва и днес си е наваксал.
— Отказаха да повярват, че с чаша в ръка съм в състояние да правя много по-фини шевове! — оплака се Арчи.
— Може и да си прав — промърмори Лохиел, — но в Престън искаше да зашиеш ухото на Ангъс, макар че беше ранен в крака!
— Ами! Всъщност къде се е дянал младоженецът? Бог да му е на помощ, ако не изпразни по една чаша с нас преди венчавката! Последната глътка като свободен човек!
Алуин се усмихна извинително на Катрин, после се чукна с другите мъже и изпразни чашата си на един дъх. За щастие точно в този момент пристигна свещеникът и Катрин хукна към зимната градина, за да доведе нервната булка в залата.
Церемонията се извърши на английски и галски. Дейдре засия от щастие, когато Алуин сложи на пръста й тесен златен пръстен. След като ги обяви за мъж и жена, свещеникът се обърна към Алекс:
— Готова ли е втората двойка?
Катрин се обърна смаяно към мъжа си, който галантно поднесе ръката й към устните си.
— Помня, че първия път не бяхме много щастливи от церемонията. Надявам се, че нямаш нищо против да повторим клетвите?
— Да имам нещо против? — попита с треперещ глас тя. — О, Алекс… не знам какво да кажа…
— Това е най-хубавото в цялата церемония — трябва да кажеш само „да“!
9
— Къде отиваш? — попита с прозявка Катрин.
— Доналд иска да отида с него в Дерби. — Алекс приглади една къдрица от челото й и с усмивка я целуна по слепоочието. — Продължавай да спиш.
— Колко е часът?
— Малко след пет.
— Божичко! — Тя се зарови по-дълбоко в топлите завивки. — Защо имам чувството, че не съм спала нито час?
— Защото това отговаря на фактите, ненаситна жено! Как не забелязах навреме, че Арчи непрекъснато пълнеше чашата ти!
Катрин отвори едното си око.
— Не виното ме задържа будна, а брендито.
Алекс се ухили безсрамно и натъпка ризата си в панталона.
— Не ми се вярва, че количеството, което облиза от кожата ми, е било чак толкова голямо!
— Омъжила съм се за развратник! — оплака се престорено тя. — Добродетелните мъже дори насън не
