имаше нужда от нея.
— Престани да се движиш — пошепна в ухото й Алекс. — Водата ще се разплиска по цялата стая… Какво ще си помислят слугите, ако направиш наводнение?
Изискването бе неизпълнимо, защото милувките му увеличиха възбудата й до непоносимост. Когато пръстите му неочаквано се оттеглиха, без да са я задоволили, тя извика протестиращо.
Алекс се нуждаеше от тази кратка почивка, за да не загуби изцяло способността си да се владее. Членът му се мушеше в дупето на Катрин и той прокле тясната вана, която не му позволяваше да проникне в нея, както му се искаше. Но в крайна сметка идеята беше негова и сега не биваше да я разочарова.
Той се отказа рицарски от собственото си освобождаване, задвижи отново пръстите си, а с другата ръка се погрижи за гърдите й.
Катрин се устреми насреща му и забрави времето и пространството, позволи му да я отведе в света на екстаза, където пред очите й затанцуваха звезди и по вените й се разля пламтяща лава.
Когато бавно се върна от седмото небе на земята, крайниците и все още потръпваха, гърдите й бяха зачервени и тя дишаше на пресекулки.
— О, господи — изпъшка тя, — никога вече няма да мога да погледна ваната, без да ме връхлетят похотливи мисли!
Алекс целуна рамото й.
— Отлично — прошепна той, — има обаче и маси, килими, кресла… да не говорим за леглата… — Той избухна в тих смях. — Знаеш ли колко е вкусно да облизваш затоплено бренди от нежна женска кожа?
— Престани! — Катрин посегна с треперещи пръсти към чашата си с вино и я изпразни на един дъх, после с доволна въздишка се облегна на гърдите му. — О, Алекс, иска ми се да те заключа завинаги в тази стая. Иска ми се… — Тя се завъртя, за да може да го погледне в очите. — Искам да бъдеш винаги с мен! Ако не можеш да останеш тук, тогава ме вземи със себе си! Нали сам каза, че във вашата армия има немалко жени…
— Не! — прекъсна я той. — За това и дума не може да става.
— Но защо не? Ти призна, че ти липсвам и се тревожиш за мен. И с мен е същото. Ако бях до теб…
— Не!
— … можех поне от време на време да те виждам, да те целувам и щях да знам, че си жив и здрав. Нямаше да живея с постоянния, влудяващ страх, че ще те загубя.
— Няма да ме загубиш — увери я Алекс. — Но няма да ме накараш да променя решението си, все едно какви оръжия ще приложиш.
Това беше намек за сълзите, които блестяха в очите й.
— Значи все още ме смяташ за безпомощна хлапачка? — Прошепна унило тя и раменете й увиснаха.
— В никакъв скучай — ти не си нито слаба, нито безпомощна. Само си ужасно своенравна.
— Не съм — възрази сърдито Катрин. — Само че ми писна да се чувствам напълно излишна. Ти си мой съпруг и трябва да бъда с теб.
— Не.
— Сигурно не вярваш, че мога да живея без коприна и сатен без меко легло и хубава храна. Повярвай, всичко това няма да ми липсва, стига ти да си с мен! Никога няма да се оплача.
Алекс изкриви устни.
— И сънищата ми ще престанат… — продължи като на себе си тя.
— Какви сънища?
Катрин съжали, че бе споменала кошмарите си, защото той без съмнение щеше да предположи, че това е само още едно оръжие в опитите й да смекчи сърцето му.
— О, нищо… просто сънища… — Тя се надигна, за да излезе от ваната, но Алекс я задържа.
— Какви сънища?
— Страшни — призна тя и потрепери. — Събуждам се, окъпана в пот, понякога плача, друг път пищя… Сънят е все един и същ, във всеки случай началото, но всеки път виждам все повече, а не съм в състояние да направя нищо…
Той я изнесе от ваната, уви я в една от големите хавлии, които се топлеха пред камината и я отнесе на леглото. Уплаши се, защото лицето й беше бледо и от устата й не излизаше нито звук. Той се уви в другата хавлия, настани се на стола пред пламтящия огън и я сложи на коленете си, сякаш беше малко дете.
— Хайде, разкажи ми съня си.
Катрин поклати глава и скри лице на рамото му.
— Жените често имат кошмари, когато мъжете им са на война — опита се да я успокои той. — Но това е само сън, Катрин.
— Не! — Тя го прегърна с неочаквана сила. — Това са видения. Имах ги още преди да знам, че ще се стигне до война… преди да знам, че те обичам… Помниш ли деня, когато ни нападнаха в крайпътния хан? Малко преди това бяхме обядвали, слънцето грееше, природата беше замайващо красива и изведнъж…
Катрин вдигна глава и Алекс се уплаши, защото зениците й бяха разширени и тя сякаш изобщо не го усещаше до себе си.
— Изведнъж пред очите ми се появи друга гледка… само за секунди, без да знам дали бе сцена от миналото или от бъдещето… но ставащото изглеждаше напълно реално… толкова се уплаших, че се порязах, помниш ли?
— Да — отговори едва чуто Алекс, усещайки как го побиват тръпки. Не беше суеверен, смееше се, когато някой твърдеше, че има видения, не вярваше в поличби и предзнаменования, но преди да каже всичко това на Катрин, тя продължи — с глух, беззвучен глас, който сякаш извираше от дълбок кладенец.
— Намирам се на бойно поле, цялото осеяно с трупове… стотици трупове! Навсякъде около мен се бият, а аз се опитвам да си пробия път, но мъжете не ме виждат, макар че съм там… Тичам, тичам, но стоя все на едно място. Всичко останало се движи — мъглата, облаците барутен дим, конете, войниците… Земята трепери от тътена на оръдията, тревата е окървавена… — Тя вдигна ръце към лицето си и в очите й блесна ужас. — Ръцете ми са кървави… Вали проливен дъжд и кръвта по ръцете ми порозовява, но дъждът не може да я измие… Толкова много кръв…
— Престани, Катрин! Всичко е наред, аз съм тук, при теб!
— Не! Аз трябва да те намеря… Трябва да те предупредя! — Тя пое шумно въздух. — Там си… на хълма… заобиколен от червени мундири… десет или дванайсет, може би и повече… Обкръжават те с вдигнати мечове… Изпищявам и ти се обръщаш… но вече е късно! Отбраняваш се отчаяно, но те са толкова много, а рамото ти… О, господи, Алекс, рамото ти!
Алекс я сграбчи за раменете и я раздруса силно, за да предотврати истеричния пристъп. Тя го погледна с разширени от ужас очи и стисна юмруци, готова да го заудря като безумна, но изведнъж проумя, че не е на бойното поле, и падна, хълцайки, в обятията му. Омаян от силата на страха й, Алекс я залюля като малко дете.
— Алекс, моля те, вземи ме със себе си!
Мъжът затвори очи.
— Катрин…
— Ако ме напуснеш, вече никога няма да те видя, убедена съм в това. Ти няма да се върнеш. Кошмарът ще стане истина и аз няма да съм там, за да те предупредя.
— Това е само сън. Нищо лошо няма да се случи.
— Но… но сънят е толкова истински! — изплака тя.
— Изглежда ти истински, защото те е страх за мен — опита се да обясни Алекс. — То ме кара да те обичам още повече, но въпреки това… — Той стисна лицето й между ръцете си и в тъмните му очи светна отчаяние. — Не ме умолявай да направя нещо, което просто не съм в състояние да направя. Ако те взема със себе си и поради някаква глупава случайност пострадаш, никога няма да си го простя. Разбираш ли това, Катрин? Можеш ли да разбереш колко е важно за мен да знам, че си на сигурно място даже когато светът около нас се разпада?
Когато той я прегърна страстно и я отнесе на леглото, Катрин не се възпротиви. Посрещна с благодарност екстаза, който удави всички страхове. Алекс я задържа в прегръдката си, докато и двамата се
