— Според мен брат ти трябва да направи точно това. Какво го възпира? Защо продължава да стои при принца, след като не вярва в успеха му? Но моля те, пощади ме с приказките си за шотландската гордост, чест и лоялност, иначе ще се разкрещя!
— Е, добре, ще те пощадя. Вместо това ще ти разкажа нещо за възможните последствия. Всеки, който се присъедини към принца в Гленфинан, знаеше много добре, че няма да има връщане назад. Или ще спечелим всичко, или ще загубим всичко. Преди малко ти ме попита каква заплаха биха могли да представляват няколкото английски гарнизони, след като Шотландия е в наши ръце. Вярно е, почти цяла Шотландия е в наши ръце и би трябвало да сме убедени, че е логично да използваме следващите шест месеца за укрепване на границите и подготовка за неизбежното нападение на англичаните. Всички бяха наясно, че те няма да се примирят с унижението. Англия няма да стои бездейна, защото знае, че по този начин излага на риск цялата си империя. Колониите могат да вземат пример от нас и да поискат да се отърсят от чуждото иго. Все едно дали иска или не — крал Джордж е длъжен да извърши и невъзможното, за да си възвърне контрола над Шотландия. Този път не става въпрос за шотландската, а за английската гордост.
— Все пак щяхте да спечелите време…
— Да, и може би двадесет или тридесет хиляди мъже щяха да бъдат готови да се бият за свободата си. Но и англичаните щяха да спечелят време, да повикат чуждите си съюзници, да стегнат редиците си и да ни наложат морска блокада. Неизбежното последствие щеше да бъде кървава баня и от двете страни.
Алекс видя тревогата й и посегна към студените й ръце.
— Можеш да бъдеш сигурна, че англичаните щяха да ни унищожат до крак, дори само за да дадат пример и да отклонят колониите от глупавите им идеи за независимост. Но вместо пет хиляди, тогава щяха да бъдат наказани тридесет хиляди души — а всички те имат жени, семейства, имоти. Цялата ни страна щеше да бъде конфискувана или разрушена. Шотландия щеше да престане да съществува.
Едва сега, под ярката дневна светлина, Катрин забеляза сенките под очите му, дълбоките бръчки на челото и около устата. Докато все още го смяташе за безсъвестен шпионин и убиец, тези бръчици липсваха!
— Аз те обичам, Александър Камерън — проговори спокойно тя. — И ще те обичам винаги, все едно дали ще живеем в палат или в селска колиба.
— Може би ние, Камерънови, няма да имаме дори колиби, когато въстанието се провали…
— Наистина ли смяташ, че Доналд може да загуби Ахнакари?
— Тази опасност съществува, откакто баща ни и кланът участваха във въстанието от 1715 година. Водачите, които отказаха да положат клетва за вярност към крал Джордж, имаха избор между бесилката и изгнанието. За да спасят поне земите и титлата за семействата си, водачите на кланове изпращаха по един от клана, обикновено син или брат, да положи проклетата клетва.
— Баща ти все още ли е във Франция?
— В Италия, с крал Джеймс. Много от водачите на кланове положиха формална клетва и получиха позволение да се върнат в родината си. Но ние, Камерънови, сме своенравни, както вероятно си забелязала, затова татко остана в изгнание — и се е зарекъл да не се върне, докато на трона отново не седне крал от династията Стюарт.
— Гордостта на лъва — прошепна Катрин и когато Алекс я погледна учудено, се постара да обясни: — Това са думи на Мойра. Така нарича тя болестта, от която очевидно страдат повечето шотландци.
— Аха… Е, този път вероятно и не толкова гордите лъвове ще загубят титлите и земите си.
— Доколкото знам, ти имаш брат, който е отказал да се бие за принца. Джон ли се казваше?
— Джон не е фанатичен якобит, това е вярно. Той не е привърженик на хановерците, но като види, че губим, сигурно ще изпрати част от хората си да се бият срещу нас с надеждата да се отърве невредим. В този случай обаче целият клан ще го презира и никога няма да го признае за свой водач.
— А ще приемат ли Арчибалд или теб?
— Докато Доналд е жив, нито Арчи, нито аз бихме се осмелили да предявим претенции за титлата. Ако ни победят и се наложи да се скрием в Шотландия, пребиваването ни в родината ще бъде краткотрайно. След това ни заплашва затвор или въжето на палача, ако не отидем в изгнание.
— Но англичаните не могат да обесят всеки, който е участвал във въстанието срещу тях!
— Ако отсечеш главата на петела, той умира. Същото е с шотландския клан — ако обесят водача му, той се разпада.
Катрин потрепери и потърси утеха в топлата му прегръдка.
— Хайде, хайде, не губи кураж. Камерънови няма да останат съвсем без средства — освен ако прелестната мисис Монтгомъри не е изхвърлила всички спестявания на мъжа си през прозореца.
— Не съм похарчила нито едно пени! — Тя зарови лице в рамото му. — Сигурна съм, че Дамиен те е осведомил подробно.
— Права си. Брат ти каза, че не си похарчила дори половин пени. Сигурен съм, че тази ненужна пестеливост не би се харесала на мастър Монтгомъри.
— Единственото, което липсваше на мисис Монтгомъри, беше съпругът й.
— Е, той е вече тук и прави всичко, което е по силите му, за да я обезщети.
Той я целуна страстно, но преди да продължи с нежностите, тя се изтръгна от прегръдката му.
— Какво ти става? — попита Алекс. — Нещо лошо ли казах?
Устните й затвориха устата му и мина доста време, преди да успее да зададе нов въпрос.
— Простете, мадам, но вие напълно ме объркахте.
— Ти отговори на един от въпросите ми само приблизително. Току-що се сетих за това.
— Ако всеки път подслаждаш обвиненията си с целувка, отсега нататък винаги ще отговарям на въпросите ти „приблизително“.
Тя впи нокти в меката кожа над ребрата.
— Каза ми, че не са ти липсвали ласкателни предложения — но не спомена дали си се поддал на изкушението или не.
Алекс не можеше да откъсне поглед от изкусително нацупената й уста.
— Ами ако ти призная, че съм приел всички предложения?
— Тогава ще те заклеймя като лъжец и самохвалко — и като гаден развратник!
— И всичко това наведнъж? Само защото не съм в състояние да отделя ръцете си от теб за няколко часа, не ти позволявам да ме наричаш развратник!
— Пак избягваш отговора!
— Виж, ако един мъж не изживява сексуалността си, могат да се очакват сериозни последствия за здравето му… Граф Джовани Фандучи е най-добрият пример за благословеното въздействие на жена, която разбира от мъже. Няколко нощи с кръглооката Рита бяха достатъчни да…
— Кой е граф Джовани Фандучи и коя е кръглооката Рита? — прекъсна го остро Катрин.
— Графът е доброволец, който се присъедини към нас след битката край Престънпанс. Той си завоюва всеобщо уважение, като надпи Струан Максорли. Не стига, че бедният ни рус великан дни наред ходеше с бръмчаща глава, ами и с присъщото си лекомислие се бе обзаложил на Кръглооката Рита! Това е една дама, която дължи прякора си на факта, че след една нощ в колата й мъжете дни наред имат кръгове под очите си и…
— Благодаря, спести ми по-нататъшните подробности!
— Кълна ти се, че познавам този факт само от разказите на другарите си. Даже да исках — след като се появи този италианец, тя не допуска до себе си никой друг и можеш да си представиш, че Струан е бесен от гняв.
— А пък аз си мислех, че Струан има връзка с милата ти Лаурън.
— Всички мислеха така, особено когато тя настоя да придружи клана.
— Какво? Лаурън е тръгнала с вас на война? — Катрин изведнъж заприлича на разгневена дива котка.
— Само до Единбърг — успокои я Алекс. — Тя е израснала там и никога не е крила, че желае да се завърне в големия град. За последен път са я видели вечерта преди битката край Престънпанс — оттогава се счита за безследно изчезнала.
Лаурън Камерън… Буйна тицианово червена коса, загоряла от слънцето кожа, кехлибарени очи, пищни
