се чувствам обичана и закриляна, когато ме държиш в обятията си, но това не може да е всичко в един брак. Искам да знам, че ми имаш доверие, че искаш да споделяш с мен мислите и чувствата си, страховете и надеждите си. Искам да знам какво те прави щастлив или тъжен, какво те тревожи и те гневи.
Тя нежно приглади черната къдрица, паднала на челото му. — Знам, че ме обичаш, Алекс. Твоите очи, гласът ти, нежността ти го доказват. В писмото си изрази съжаление, че не си поет, но аз не съм се влюбила в поет, а в мъж, който брутално изказва мнението си, който ме влудява със самоувереността и наглостта си. В такъв мъж се влюбих и с него искам да прекарам остатъка от живота си. Ако исках друг мъж, например философ или галантен мечтател, който да ме третира като крехка порцеланова кукла, щях да избягам от теб, като че си чумав. Със сигурност нямаше да те предизвиквам, докато не ти остане нищо друго, освен да ме вземеш със себе си в Шотландия!
Тъмните очи на мъжа засвяткаха.
— Последните ти думи прозвучаха така, сякаш си имала съвсем конкретен план.
— Велики боже, не! Нищо не съм планирала… Всъщност не е съвсем така, защото в началото исках да те използвам, за да накарам Хамилтън да ревнува.
— И това ти се удаде напълно — отбеляза сухо той.
Без да обърне внимание на забележката, Катрин продължи да развива мисълта си.
— Не, тогава не осъзнавах, че искам мъж като теб. Може би се държах толкова зле с теб и се съпротивлявах така ожесточено именно защото усещах, че ще сложиш край на подредения ми живот. — Тя го погледна с блеснали очи. — Но ти ме превърна в живо същество, Александър Камерън. Ти ми показа колко празен е бил досегашният ми живот, колко фалшива е била ценностната ми система. Аз бях Катрин Ашброк, богата, разглезена и егоистка. Притежавах всичко, но всъщност нямах нищо. Затова пък Катрин Камерън, която прекара два великолепни дни в една влажна селска къщурка край онова шотландско тресавище, нямаше нищо и се чувстваше неизмеримо богата. Защото ти беше с мен, защото споделяхме радост и страдание. Ти имаш непредвидим темперамент, ти си горд, упорит и доста често непоносим — но си искрен, верен, изпълнен с разбиране и любов. Всичко това ме е убедило, че не искаш жена, която да припада винаги щом види мишка.
Алекс мълча толкова дълго, че тя бе почти готова да повярва как чува два гласа да се борят във вътрешността му. Ако се беше излъгала, ако той е търсил само салонна кукличка и страстна любовница, значи го беше загубила…
Ръцете му се раздвижиха първи и нежно обхванаха лицето й. Както винаги, изражението му беше непроницаемо, но тя откри искрица смях в дълбоките черни очи. Той я целуна, не бурно и изискващо като през нощта, но така съкровено, като че искаше да подпечата устните й с любовта си.
— Сигурна ли си, че във вените ти не тече шотландска кръв? — попита с нежна ирония той. — Във всеки случай нямаш равна на себе си в словесните престрелки.
Катрин остана безмълвна.
— Ти си напълно права — призна с въздишка той. — След като те получих, не бях сигурен какво да те правя. Не бях сигурен дали си била привлечена от очарованието на едно ново приключение или наистина ме обичаш достатъчно силно, за да се откажеш от всичко, което по-рано е било изключително важно за теб. Когато ти заповядах да се върнеш в Англия, на първо място бях загрижен за сигурността ти — но несъзнателно исках да те поставя на изпитание. Но не само теб — исках да изпитам и самия себе си.
— И какво?
— Как какво? — Той помилва нежните й бузи. — Щастлив съм, че имам жена, която познава всичките ми слабости и грешки и не се страхува да живее с човек като мен. Знам, че през последните месеци си била много самотна и сигурно често си ме проклинала, и не мога да ти обещая, че отсега нататък ще бъда кротко домашно животинче, — но ще се опитам. Искам да остарея с теб — да седим доволно пред топлата камина… Доскоро си мислех, че любовта, която Доналд изпитва към Мойра, е слабост, но сега проумях, че тази дълбока любов е най-голямата му сила.
Очите на Катрин се напълниха със сълзи. Алекс я притисна в прегръдката си и я задържа дълго така.
— Имаше и още една причина, поради която те отпратих от Шотландия — призна той.
— За какво говориш?
— Разбери, ако те бях оставил сама в Ахнакари, ти щеше и сега да бъдеш там, а аз щях да съм тук! А ако стане чудо и принцът успее до един месец да влезе триумфално в Лондон, оттам до Дерби е много по- близо, отколкото до родните ми планини. — Ръцете му обхванаха собственически тънката й талия. — Не постъпих ли много хитро, като ти наредих да се върнеш тук?
— Много хитро — потвърди сухо тя, — само дето не вярвам в нито една твоя дума.
Веднага след това тя забрави войната в горещата му прегръдка, забрави, че им оставаха само още няколко часа. Искаше да се наслади докрай на всяка секунда от времето, което имаха на разположение, за да може по-късно да черпи сила от спомените си.
— Алекс…
— М-м-м…
— Спиш ли?
Мъжът се раздвижи и се прозина шумно.
— Сън ли? Какво е това?
— Съжалявам — прошепна Катрин. — Забрави, че те попитах.
Главата му се плъзна от корема й към свивката на шията, дългият му крак се разположи удобно между нейните. Веднага след това задиша дълбоко и равномерно до рамото й.
— Алекс…
— … ммм…?
— Наистина ли искаш да спиш?
— Ти не ме оставяш…
— Знаеш ли, мислих за онова, което ми каза преди малко — че скоро би могъл да бъдеш в Лондон. Вярно ли е? Чарлс Стюарт наистина ли има намерение да стигне до Лондон?
Алекс разтърка уморените си очи.
— Доколкото знам, да.
— Възможно ли е да успее? Ще може ли да влезе в Лондон?
— Виж, дори най-верните му съветници не вярваха, че ще успее да навлезе толкова навътре в Англия, а той успя.
Ала Катрин не се задоволи с този половинчат отговор.
— Татко казва, че принцът трябва да унищожи цялата английска армия, за да премине през страната.
— Така ли казва?
— Казва и други неща. Например, че Чарлс — даже ако стигне Лондон, — никога няма да задържи града срещу оръжията на кралската флота! Татко смята, че адмирал Върнън никога няма да приеме на трона да седне Стюарт и, че с петстотинте си кораба ще спука всички мечти на принца като сапунени мехури.
— Баща ти явно се отличава с остър ум. А знае ли как ще реагира парламентът?
— Сигурен е, че парламентът ще се разтури и, че аристократите ще създадат своя армия срещу Стюарт.
— Това би означавало гражданска война.
— Каза също, че англиканската църква няма да позволи връщане на папистите на трона и, че в страната няма достатъчно католици, за да изтръгнат властта от англиканските епископи.
— За човек, който твърди, че не се интересува от политика, ти си учудващо добре информирана.
— Нали имам очи и уши.
— Прекрасни очи и възхитителни малки ушенца — потвърди ухилено Алекс.
— Все още не си отговорил на въпроса ми.
Той хвърли жаден поглед към голата й гръд.
— Сега не съм в настроение да водя сериозни разговори за военната стратегия.
— По-скоро не си в настроение да ми отговориш честно, макар че преди малко ми обеща да споделяш
