Младият мъж стисна китката й и буйно притисна устни към ръката й.
— Знам. И не съм ядосан. — Той се огледа и едва сега осъзна, че мис Редмънд бе накарала децата да седнат, за да продължат заниманията си, а викарият ги чакаше търпеливо край вратата. — Май съм потънал прекалено дълбоко в мислите си.
— Така изглежда. — Дафни намести Ръсет в обятията си, като замислено наблюдаваше развълнуваното лице на съпруга си. — Ще тръгваме ли?
Пиърс кимна и погледна към насядалите ученици.
— Да — съгласи се глухо той. — Направихме всичко за днес.
— Ако не съпровождах най-красивата жена в салона, щях незабавно да напусна този смешен бал — прошепна Пиърс в ухото на своята съпруга, докато се въртяха из претъпканата бална зала в Бенчли.
Младата жена присви устни.
— Не знам дали трябва да се чувствам поласкана или обидена.
— Нито едното, нито другото. И двете са абсолютна истина. Мразя тези претенциозни празненства, а ти си така прекрасна, че едвам се сдържам да не заключа вратата на нашата спалня и да не те освободя от тоалета, за чието обличане хвърли такива усилия.
Този път Дафни не можа да сдържи смеха си.
— Шокирате ме, Ваше Височество.
— Кой знае защо се съмнявам в това — отговори сухо младият мъж. — Вече ме познаваш достатъчно добре.
— Да, познавам те — усмихна се тя. — И знам, че дойде в Бенчли заради мен. Благодаря ти. — Обгърна с поглед празничната украса на залата. — По принцип също като теб не обичам подобни партита. Но вече е почти Коледа. А аз за първи път в живота си разбирам какво значи предколедното настроение. Толкова съм щастлива. Може да звучи глупаво, но искам да се заредя с всичката тази радост и да я споделя с целия свят поне веднъж.
Пиърс вдигна обвитата й в ръкавица ръка до устните си.
— Не звучи глупаво. А порозовелите ти бузи ме карат да приема на драго сърце цялото това неприятно събитие.
— Цялото ли? Дори двучасовата обиколка из къщата, по време на която лорд Бенчли възнамерява да ни покаже всички нововъведения в дома си? — подразни го младата жена.
— Надуто магаре — завъртя очи съпругът й. — Като че ли е първият човек, който използва камината, за да затопли спалнята си.
— Но също така и първият, поставил седем тоалетни с течаща вода и три бани с вана в главната сграда, всичките с позлатени умивалници, кани и легени. И всичко това само за него и за лейди Бенчли — добави Дафни и поклати тъжно глава. — Какво прахосничество.
— Опитай се да го кажеш на виконта. Или на скучната му съпруга. Ами да, дрънкулките, които тя носи по себе си тази вечер, биха могли да изхранят цяло едно село в продължение на година.
— Не забелязах. — Младата жена смръщи чело и се вторачи във виконтесата, която точно в този момент порицаваше гръмогласно някакво уплашено слугинче. — Но не мога да понасям жестокото й отношение към прислугата. Това бедно дете там сигурно няма още двайсет години. Да не говорим, че подносът, който носи, сигурно тежи повече от нея самата.
Пиърс завъртя съпругата си така, че да види въпросната сцена. Измъченото младо момиче кимаше усърдно на ядосаната тирада на своята господарка.
— А сега върви в кухнята и донеси шампанско за гостите — нареди виконтесата. — И никакво пипкане! Или няма да получиш и пени от допълнителното възнаграждение, за което ме помоли.
— Да, мадам. — Слугинята се обърна и се понесе бързо на треперещите си крака, като буквално жонглираше с купчините мръсни чинии върху подноса в ръцете си.
— Ама че кучка — процеди Дафни. — Няма ли капка съжаление?
— Очевидно не.
— Е, Маркам. — Виконт Бенчли избра точно този миг, за да се приближи до тях. — Как се чувствате на първия си официален бал като член на аристокрацията?
Пиърс преглътна с усилие отговора, който напираше да излезе от устата му и вместо това рече:
— Наслаждавам се на рядката възможност да танцувам със съпругата си.
— И не ви упреквам за това. — Похотливият поглед на Бенчли обгърна младата жена от главата до петите. — Съпругата ви е очарователна. Трудно ми е да повярвам, че това е дъщеричката на Трагмор.
— Вече съм пораснала, милорд — отвърна Дафни, усещайки надигащата се буря. — Вече съм омъжена жена.
— Да, да, така е — поглади краищата на мустаците си той. — Как е баща ти? Оправи ли се след грабежа на всеизвестния бандит?
— Баща ми е доста жилав и вече възвърна напълно равновесието си.
— Радвам се да го чуя. — Виконтът обгърна с широк жест балната зала. — Аз обаче изобщо не се страхувам от този бандит и мошеник. Никой не може да проникне в дома ми. Специално съм се погрижил за това. Всяка една от ключалките е направена и сложена от най-добрите ключари на Англия, а имението се охранява от най-умелите пазачи, които могат да се намерят — засмя се остро той. — Иска ми се да видя как този престъпник ще се опита да влезе в Бенчли. Набързо ще научи какво означава думата „поражение“. Ами да, дори само при мисълта, че граби почтените хора, за да раздава парите им на някакви никому ненужни хлапета и улични нищожества, които пръскат полученото по жени и алкохол… — Той не довърши думите си. — Извинявай, Дафни. Не исках да казвам това в твое присъствие. — После се поклони. — Продължавайте да се наслаждавате на вечерта.
Пиърс бе стиснал така силно челюсти, че съпругата му се опасяваше да не си счупи някой зъб. Усети несъзнателното му движение към техния домакин.
— Пиърс, недей. Той не го заслужава. Той е един безмозъчен, арогантен глупак.
— Тръгваме си.
Младата жена кимна, а лицето й бе изпълнено с нежност и съчувствие.
— Чудесно. На мен също ми дойде много.
— Сгрешихме, че дойдохме. Аз определено не принадлежа на това място. И не желая да принадлежа.
— И двамата не го искаме — Дафни и постави дланта върху ръката на съпруга си. — Ние принадлежим един на друг. — И тя бавно се измъкна от обятията му. — Съжалявам, че настоях да дойдем. Беше глупаво от моя страна да се надявам, че можем да изпълним с радост сърцата на безсърдечните. Ще се престоря, че ме боли глава. После ще си съберем багажа и ще си бъдем у дома преди зазоряване.
— Снежно пламъче. — Макар да бе разгневен, младият мъж изпитваше известни угризения. — Не исках да разбивам мечтите ти.
Съпругата му се усмихна.
— И не би могъл. Моята мечта си ти. Просто ще променя плановете си и ще се насладя на празничната атмосфера в Маркам, където без това се чувствам най-щастлива. И вместо да показвам повишеното си настроение пред целия свят, който в по-голямата си част ни най-малко не заслужава това, аз ще споделя радостта си с най-достойния човек, когото познавам — с моя съпруг.
И като повдигна полите си, тя започна да си проправя път през балната зала, стоплена от любовта, която бе видяла да затъмнява гористозелените очи на Пиърс. Тя наистина беше най-щастливата жена на света.
Вече беше във вестибюла, когато заплашително ръмжене и грозен трясък върнаха Дафни към действителността. Замръзна на място и видя, този път току пред килера, същата млада слугиня, застанала смаяна пред купчина строшени чаши, които плуваха в разлятото шампанско в краката й. Бе закрила с длан уста и в първия момент херцогинята помисли, че го е направила от ужас от станалото. Миг по-късно разбра, че е сгрешила, тъй като осъзна кой беше източникът на ръмженето.
Оголило зъби, към момичето пристъпваше черно куче. После се спусна върху й, захапа единия край на
