принуден да стигне до входа пеш и то опипом. Отпускайки се на седалката, той забеляза внезапно раздвижване сред дрехите в единия край на фотьойла. Нещо отдолу наистина се надигаше.
Отправи веднага взор в тази посока, ала смътната светлина напълно изчезна.
Стоун остана вцепенен, неподвижен, напрегнал цялото си съзнание в тъмнината и надвисналата тишина.
После бясно и напосоки зарита във вагона, който потрепера от силата на неговите удари и ритници, преди да се реши отново да поеме по релсите.
Врязвайки се в следващия завой обаче, вагонът намали, сякаш му се искаше да подуши релсите. Въпреки оглушителния трясък на колелетата, Стоун чу тъп удар, последван от сухо прещракване. Шумът се беше разнесъл отпред.
„Подобни звуци се носят нощем из къщите! — сети се той. — Значи скоро ще трябва да съм излязъл оттук!“
Без предупреждение някакво лице се хвърли насреща му, изникнало като мълния пред вагона. Привидението подскочи едновременно с него самия. „Естествено!“ — наруга се Стоун с ядна гримаса. Отново седна и загледа отражението си в огледалото. Сега вече спокойно можеше да отбележи, че вагонът се бе потопил в сияние, разкриващо дървената рамка на огледалото. „Това трябва да е краят на маршрута. Плуваме всред баналности. Но предполагам, че сами за себе си тия трикове са ефикасни!“
Той се погледна в огледалото, докато вагонът го подминаваше, вземайки острия завой право пред него.
Силуетът на Стоун се обрисува в сивкавата светлина. После той смръщи вежди. Движенията на силуета отсреща изведнъж бяха станали независими от тези на човека във вагона. И като че ли точно в този момент силуетът прекрачваше рамката на огледалото. Спомняйки си тогава за дрешника, намиращ се под детското му креватче, Стоун едва сега проумя какво ставаше. Огледалото бе окачено на вратата в детската му стая и тази врата в момента се отваряше.
Стоун се притисна в противоположния ъгъл на вагона, който почти бе спрял.
— Не, не! — разтърсиха го остри хрипове. — Не трябва да се страхувам, не трябва!
Чу зъбчатите колела да скрибуцат под неговата седалка, блокираната система затрака. Тялото на Стоун бе изхвърлено напред, удари се в предната стена на вагона. В тъмното и от лявата си страна чу скърцането на вратата, която лекичко се затвори. Вагонът пропълзя още няколко сантиметра така, после системата се оправи, избоксува на място и пътуването продължи.
В момента, в който светлината угасваше зад гърба му, Стоун усети някаква маса да се свлича на седалката до него.
Нададе вопъл. Или се опита, защото поемайки въздух му се стори, че поглъща целия мрак, цялата тъмнина в дробовете си. Мрак и тъмнина, които се подуваха, подуваха, дотолкова, че изпълниха до краен предел сърцето и мозъка му. Само за един миг той загуби цялото си трезвомислещо съзнание, сякаш самото му същество вече бе изтъкано от мрак и тъмнина, мълчание и спомени за страдания и болка. Но полумракът взе да се разсейва, стържещата вагонетка най-сетне започна да се провира през вратите на изхода.
В момента, в който вагонът навлезе в онази част от коловоза, разположена извън къщичката на влакчето на ужасите, Стоун забеляза мястото между двете бараки, където смяташе, че е видял панаирджиите. Под лунната светлина на същото място сега се показа купчина чували, издувани и движени от поривите на вятъра. После съседната седалка изплува от тъмнината и той я погледна.
До него бе седнала дребна и хилава форма, нахлузила на главата си качулка. Носеше овехтяло сако и закърпен панталон на райета, чиито цветове не можеха да се различат на лунния блясък. Главата на съществото едва достигаше раменете на Стоун. Ръцете на формата висяха край тялото, краката й небрежно потропваха по металния под.
Стоун инстинктивно се дръпна настрана. Протегна ръка към вратата, за да се измъкне от седалката, и главата на формата се отмести встрани.
Стоун затвори очи. Когато отново ги отвори, видя в средата на качулката овал от бял плат, върху който бе съшито разкривено в гримаса лице — черни кръстове, вместо очи и пресечен полумесец, вместо уста.
Откривайки ненадейно, че вагонът не бе спрял, че композицията дори не бе намалила, преди да се гмурне пак сред меандрите в къщичката на влака-фантом и да потъне в Селенията на Смъртта, на Стоун му бе необходим само един миг, един миг само преди да усети, че формата здраво го бе склещила за гърлото.
Информация за текста
© Рамзи Кембъл
© 2002 Любомир Найденов, превод от английски
Източник: Преводачът
Публикация:
Сборник „Странни светове“ (разкази)
Съставителство и превод: Любомир Найденов
Издателство „Офир“, 2002, Бургас
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5525]
Последна редакция: 2008-03-21 16:23:02
1
Дисниленд и Пратер — увеселителни паркове. Бел. прев.
2
„Третият човек“ — роман на Греъм Грийн. Бел. прев.
