югозападния край на Сейнт Мартинс Лейн и Кралските конюшни малко по-нататък на запад. Ако бяхте казали „При Джордж“…
— Точно това исках да кажа.
— Пак щяхте да сгрешите, защото „При Джордж“ е в Холбърн, на север от Сноу Хил. Жалко за вас. На Флийт Стрийт има толкова много пивници, че можеше да изберете да кажете „Глобус“, „Херкулесовите стълбове“, „Рогът“, „Митрата“ или „При Пенел“. Ние ги знаем всичките, нали, господин Елис?
— Да, докторе.
— Може би сте имали предвид „Сивата хрътка“? В южната страна, близо до Солзбъри Корт? Казват, че тази пивница винаги е пълна с фалшификатори на монети?
— Трябва да е била „Сивата хрътка“.
— Докато не изгоря по време на Големия пожар. Споменахте, че имате информация за нас?
— Може би съм направил грешка.
— Определено. Господин Дефо, задържам ви като мой затворник. Господин Елис? Извадете шпагата си и принудете този измамник да се подчини, а аз ще доведа стражата.
Изпълних заповедта и насочих острието на шпагата си срещу господин Дефо.
— На какво основание ме задържате?
— Шпионаж — отвърна Нютон.
— Глупости.
Нютон размаха книжата, които Дефо четеше, когато влязохме.
— Това са поверителни документи и се отнасят до сигурността на монетите в кралството. Не знам как инак да нарека поведението ви, сър.
— Сериозни ли са намеренията му? — обърна се към мен Дефо, когато Нютон излезе от кабинета.
— Толкова рядко се държи другояче, че се питам дали знае поне един виц — отвърнах аз. — Но скоро ще разберете дали това е шега или не.
Нютон удържа на думата си, върна се придружен от двама стражи и бързо написа заповед за арест в качеството си на мирови съдия.
— Господин Нийл няма да допусне това — заяви Дефо — и незабавно ще ме измъкне.
Нютон даде заповедта на единия страж и му нареди да заведе арестанта не в затвора на Тауър, както всички очаквахме, а в „Нюгейт“.
— „Нюгейт“?! — възкликна Дефо, като научи каква ще е участта му.
— Мисля, че познавате затвора много добре — каза Нютон. — Ще видим какво ще направят приятелите ви за вас, когато сте там.
Стражите изведоха Даниел Дефо, който шумно протестираше.
— А сега, да запалим огън и да вечеряме — рече Нютон, когато останахме сами.
След вечерята той ми заповяда да си легна и аз се зарадвах, макар да се чувствах малко виновен, че го оставям да работи. Сутринта станах рано, за да попълня някои документи и видях, че Нютон не се е прибирал в дома си. Беше намръщен и ми стана ясно, че не е постигнал напредък в разгадаването на шифъра. Настроението му не се подобри, когато пристигна лорд Лукас, който на висок глас се оплака от моето поведение към покойния капитан Морне. Той описа случилото се между нас по начин, противоречащ на фактите, и аз останах с убеждението, че ми има зъб или ме смята за виновен за самоубийството на капитана, защото съм го предизвикал. Но не ме беше грижа, още повече, че Нютон ме защити. Той пое нещата в свои ръце и заяви, че Морне е бил убит.
— Убит? — Лорд Лукас застана неподвижно, сякаш се страхуваше да не накриви вратовръзката си или да не размести перуката си, и се обърна на едната, а после на другата страна, все едно не повярва на ушите си. — Убит ли казахте?
— Да, милорд.
— Глупости, докторе. Човекът се е обесил.
— Не, милорд, бил е убит — повтори господарят ми.
— Противоречите ли ми, сър?
— Било е извършено така, че да прилича на самоубийство от онези, които се надявам скоро да арестувам.
— Знам каква е играта ви, сър — подигравателно се усмихна лорд Лукас. — Искате да накарате хората да вярват точно обратното на онова, което очите и ушите им казват, че е истина. Като проклетата ви теория за земното притегляне. Не разбирам и нея, сър. И да ви кажа откровено, не й вярвам.
— Тогава се питам защо не отлитате от земята към небето. Не се сещам какво друго би могло да ви задържи тук, милорд.
— Нямам нито време, нито търпение за проклетата ви софистика, присъща на Кралското дружество.
— Очевидно.
— Мислете каквото искате, Нютон. Ако капитан Морне бъде погребан в Тауър, а както изглежда, ще се наложи, защото семейството му не желае да бъде опозорено, ще бъде положен с лицето надолу, по посока север изток. — Лорд Лукас отвори кутията си за енфие и изцапа възвишения си благороден нос с щедра щипка прах. Това обаче с нищо не намали явната му неприязън към нашата компания.
— Тогава заради капитана ще се погрижа да докажа, че грешите, милорд.
— Историята все още не е приключила — заяви Лукас, кихна шумно, избълва поредица ругатни, отвори с ритник вратата и излезе от кабинета ни.
Нютон се прозя и се протегна като котарак.
— Мисля да подишам чист въздух. Когато съм в присъствието на негова светлост, имам чувството, че съм горяща свещ в стъкленицата на господин Робърт Бойл, която скоро угасва поради липса на въздух. Пък и цяла нощ не съм ставал от креслото. Искате ли да се разходим по Странд и да се отбием при господин Скруп?
— Смятам, че това ще ви се отрази добре, сър, защото твърде много стоите в затворени помещения — отвърнах аз.
Нютон престана да чеше Мелхиор под брадичката, погледна през прозореца и кимна.
— Да, имате право. Прекалено много стоя на затворено. Трябва да прекарвам повече време на светло. Все още не съм разбрал какво представлява слънцето, но понякога мисля, че лъчите му поддържат живота на всички същества с невидима светлина. Не се съмнявам, че един ден тайната светлина ще бъде разкрита, така както аз открих спектъра на цветовете. И когато това стане, ще започнем да разбираме всичко, може би дори истинската същност на Бог.
Той стана и си сложи редингот и шапката.
— Но за момента нека да се надяваме, че ще разберем мислите на господин Скруп.
Тръгнахме по Странд и докато вървяхме, Нютон подробно ми обясни плана си.
— Господин Скруп е златар и по закон е длъжен да води регистър за запасите си от ценни метали. Монетният двор трябва да знае колко злато и сребро се намира в страната и има правомощията да проверява документите му. Ще го уведомя, че лично се занимавам с въпроса, за да бъде сведено до минимум неудобството за занаята му. Ще обясня, че проверката често продължава цял ден, но аз смятам да приключа за един час. Предполагам, че той ще бъде повече от готов да ни съдейства. И докато е зает да ми угажда, вие ще намерите удобна възможност да се измъкнете, вероятно за да използвате столчето с нощното гърне и да разгледате библиотеката му, търсейки Тритемий.
— Истина ли е всичко това?
— За Монетния двор ли? За съжаление, не. Но би трябвало да бъде. В повечето случаи си измисляме пълномощията. Разбира се, като мирови съдия, лесно мога да получа изрична заповед да проверя документите му, но няма да изглежда редно, защото трябва да се престорим, че действаме в интерес на Скруп, и да се представим като негови приятели.
Разходката ни заведе на Теме Стрийт и по зловонния Флийт Бридж с множеството му продавачки на риба, където си купих стриди да закуся, и после по Флийт Стрийт и Странд. Опитах се да повдигна въпроса с госпожица Бартън, но когато споменах името й, Нютон побърза да смени темата и аз останах с убеждението, че съм обидил повече нея, отколкото него. Така предположих. По-късно разбрах защо той не желаеше да говори с мен за племенницата си.
