в закрилата на гроба под ръководството на Йосиф и Никодим са се опитвали „събудят живота“ у Иисус. Впрочем неговите приближени не са се опитвали да повторят чудесата му, а са извършвали медицинско лечение.

За смъртта на кръста

Събитията на гроба недалеч от мястото на екзекуцията се оказват опит на привържениците на есейската общност да лекуват с билки тежко ранения Иисус. Така използваният от Марко глагол енеилео изведнъж става ясен. Видяхме, че се използва във връзка с готвенето на увити в листа ястия. Очевидно лечението на Христос трябвало да протече по подобен начин. Изразът от Йоан едесан отониоис („вкараха го в кърпи“) трябва да се разбира в този смисъл, за да се филтрира истинското значение. Става дума не само за превързване в смисъла на увиване, а по-скоро за тежък, покриващ цялото тяло пластир. Лекарят Диоскорид от I в. пр.н.е. често използва глаголите део и енеилео, за да обозначи повиването в ленени кърпи.151

Очевидно не е съществувало намерението да се погребва Иисус. Той по-скоро е трябвало да бъде заведен в безопасно място, за да може да бъде лекуван на спокойствие, а по-добро място от гроба нямало. Разбира се, ние не четем за толкова важното за евреите измиване на мъртвеца. Йосиф не умил Иисус, защото не е бил мъртъв. Медицински казано, умиването е противопоказно. Едно измиване би разранило отново съсирените рани. За да избегнат това, Йосиф и Никодим наложили много внимателно билковите разтвори по цялото тяло.

Тук трябва да поставим въпроса, дали човек изобщо може преживее разпъването на кръст.

Тази екзекуция била за римляните най-обидната и жестока. На това наказание се осъждали римските граждани от най-ниските слоеве, и то само в изключителни случаи. В окупираните от римляните земи разпъването на кръст били обичайно средство за сплашване и за държане в покорство на бунтуващите се народи. Палестина от древни времена е националистическо огнище на безредици. Още от времето на макавейците от 167 г. пр.н.е. до Бар Кохба през 134 г. пр.н.е. могат да се изброят 167 заговора, войни и въстания срещу чуждото иго — най-напред на гърците, а после и на римляните. 61 от тези въстания тръгвали от Галилея, родината на Иисус. Не е чудно, че разпъванията на кръст тогава са били почти ежедневие.

За евреите разпъването на кръст е чуждо. По техния закон екзекуцията се извършвала с камъни, обезглавяване и удушаване. По Мойсеевите закони обаче било възможно екзекутираният престъпник да бъде обесен „на дърво“: „защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво).“ (Второзаконие 21:23) Затова разпънатият не трябвало в никакъв случай да позори шабата, който започвал още вечерта на предния ден.

Римляните се опитвали да не накърняват религиозните чувства на евреите излишно, за да не предизвикат нови вълнения. Ако е била обявена римската смъртна присъда „ibis in crucem“ („ще бъдеш разпнат на кръста“), много се внимавало екезекуцията да бъде изпълнена преди шабата. За разпъването на Иисус било много важно да се бърза, защото трябвало да бъде извършено в петък. До вечерта трябвало да бъде завършено. Не било толкова просто, защото особеното на разпъването на кръст било продължително и мъчително изтезание. То било провеждано по такъв начин, че агонията на осъдения да се влачи с дни, докато издъхне.

Формата на кръста и приковаването на жертвата имали много разновидности. Ако тежестта на тялото се окачи само на ставите на китката, смъртта настъпвала в течение на 5–7 часа поради постепенното задушаване, а не от загубата на кръв. Дишането в тази екстремна поза е толкова затруднено, че тялото не може да се подхранва с достатъчно кислород. Даже след сравнително кратко време настъпва загуба на съзнание и падналата глава редуцира още повече вдишвания обем.152 За да се попречи на такава „бърза“ смърт, на отвесния кол на кръста на височината на краката поставяли малка напречна греда, така наречената superdaneum, на която екзекутираният можел да се подпре, докато има сили. Не трябва да си представяме напречното дърво като коса дъска, както се изобразява по византийските икони. Супеданеумът била малка хоризонтална гредичка, на която осъденият можел да стои. Ненапразно най-старите рисунки показват стоящи екзекутирани.

Разпъването ставало най-често чрез привързване с кожени ремъци или чрез заковаване на ръцете и краката. По този начин разпънатият можел да удължи смъртта си чрез усилие, като се опира на фиксировката (ремъците или пироните) и изправя тялото си нагоре. Понякога под седалището се поставяло столче (sedile), което намалявало болките и не удължавало изтезанието. Дворцовият философ на Нерон Сенека писал в едно писмо: „Така животът на осъдените изтича капка по капка.“

Евангелията разказват, че Иисус бил прикован към кръста около шестия час (12 часа на обяд) и към деветия час (15 часа) умрял. След залез слънце мнимият мъртвец бил свален от кръста. Тази изненадващо бърза смърт учудила дори Пилат, защото запитал стотника дали е истина (Марко 15:44). Защо се учудил и до днес не е изяснено. Много анализи, преди всичко на лекари, се опитват да обяснят феномена на бързата смърт на Христос. Най-често като довод се използват многобройните рани, които толкова го отслабили, че не можал дълго време да се бори с мъченията. Такива обяснения обаче са много слаби.

Първо, Иисус за разлика от строгата група на монасите есеи не бил аскет153, а сравнително едър, силен (според плащеницата висок 1,80 и тежък 79 кг) и здрав мъж в разцвета на годините. След нощта на мъченията се държи спокойно и очевидно е запазил духовните си сили, т.е. в никакъв случай не бил изтощен. За част от отсечката с дължина 550–650 м от препараториума на Пилат до мястото на екзекуцията Христос бил заменен от Симон Киренейски в носенето на напречното дърво на кръста (patibilum). Много интерпретатори вземат това за доказателство, че Иисус, много изтощен, не бил в състояние да носи кръста. Това също трябва да се постави под въпрос. Иисус, както показват ударите с бича, не е бил третиран по различен начин от другите осъдени. Всеки, който бил осъден на смърт чрез разпъване, трябвало да понесе подобно малтретиране. Според еврейския закон трябвало да бъдат нанесени 39 удара с камшик. Една трета от тях трябвало да бъдат по гърдите, респ. предната част на тялото, останалата част — по гърба. Свещеникът изпълнявал наказанието в синагогата с камшик от три жила от телешка кожа. В евангелието на Петър пише, че когато Иисус бил сложен на кръста: „Той мълчеше, като че ли не изпитваше болка.“ Може да се приеме, че Иисус по време на обучението си е трениран, подобно на индийските йоги, да контролира болката. Подобни упражнения са известни в почти във всички секти по целия Изток, изследвани са научно и са добре документирани.

В повечето от случаите осъденият бил фиксиран към патибулума, който трябвало да носи до лобното си място. Теглото на гредата се колебаело между 18 и 30 кг. Следователно човек трябвало да има значителни сили, за да може да пренесе тази тежест. От евангелските текстове става ясно, че Иисус бил прикован към кръста чак на Голгота. Той бил положен гол на земята, където приковали с пирони китките му към патибулума. След това го издигнали заедно с напречната греда върху изправения кол (стипес) на кръста.

Не е ли странно, че борбата със смъртта на другите разпънати била много по-продължителна, отколкото при Иисус, още повече ако вземем предвид тренираната му и силна конструкция? В автобиографията на Йосиф Флавий, от чиито съчинения познаваме обичаите и събитията в еврейската общност по времето на Иисус, има едно място, където говори за един разпънат на кръст, които оживял след свалянето:

„Бях изпратен от император Тит заедно с Цереалий и хиляда конници в един град на име Текоя, за да разбера дали на това място може да се изгради лагер. Когато се върнах, видях много разпънати пленници и сред тях разпознах трима от моите по-ранни спътници. Много се натъжих и със сълзи на очи отидох при Тит и му разказах за тях. Той веднага нареди да ги снемат и да ги лекуват по най-добрия начин, за да оздравеят отново. Двама от тях обаче умряха в ръцете на лекаря, докато третият оздравя.“154

Не може да се разбере, защо Иисус е трябвало да бъде толкова различен, при това умира с вик на уста — напълно необясним и загадъчен за всички лекар начин. При по-точен анализ това обаче се оказва

Вы читаете Христос в Индия
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×