Христос в Индия

важно сведение, че Иисус е свален от кръста в безсъзнание.

По какъв начин са умрели другите двама разпънати, е описано пределно ясно: „И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата Върху кръста в събота (защото оная събота беше Велик ден) помолиха Пилата, да пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха Войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.“ (Йоан 19:31–32)

Двамата разпнати с Иисус разбойници, които също са били малтретирани като него, все още били живи. Краката им били счупени, за да не могат да се изправят и в течение на няколко часа да умрат в ужасни мъки.

„А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите.“ (Йоан 19:33) Това е много загадъчно и необяснимо поведение на римските войници. Защо не са пречупили краката и на Иисус, за да са сигурни в смъртта му? Какво е минало в главите им, за да направят изключение за него? Без съмнение е, че са имали, и то с право, съмнения за смъртта му и са гледали с недоверие на изпадането му в безсъзнание. В противен случай не биха си спестили удара с копието. Не се ли очаква, че жестоките войници биха пречупили краката на всички разпнати, за да са сигурни в смъртта им? Знаем, че Иисус бил малтретиран особено унизително с удари по лицето, подигравки и с трънена корона. Защо е тази промяна в отношението?

Евангелията не дават еднозначен отговор. Единство царува само в това, че Иисус умрял със силен вик около деветия час, докато разпнатите с него очевидно продължавали да живеят в мъки. Според Йоан (19:33–35) един от войниците нанесъл удар с копието в гръдния му кош, при което веднага изтекли вода и кръв. Лука и Матей даже не споменават този случай. Марко (15:44–45) обаче ни навежда на интересна следа. Пилат, учуден, че Иисус вече е мъртъв, вика стотника, който го уверил в смъртта, след което предал тялото му. Стотникът, който очевидно бил убеден в смъртта на Христос, е същият, който Го признал по време на екзекуцията като истинския Син Божий (Марко 15:39, Матей 27:54, Лука 23:47). Кой е бил този стотник?

В апокрифните книги за Пилат той е наречен Лонгиний. В едно предание на Григорий Нисайски Лонгиний станал по-късно епископ на Кападокия, където бил роден. Това „духовно преображение“ е близко до предположението, че още преди разпъването имал връзки с Иисус и приближените му, т.е. бил е техен таен привърженик. От тази гледна точка много от проблемите около разпъването стават ясни. Йосиф Ариматейски, Никодим и стотникът Лонгиний принадлежали към тайните привърженици на Иисус. Тъй като заемали високи постове, знаели достатъчно рано до какво ще доведе революционната поява на Христос. Като член на Синедриона Йосиф се ползувал с голямо уважение, а Никодим, който тайно през нощта бил посветен от Иисус (Йоан 3:1–2), бил член на еврейския съвет. От своите позиции Йосиф и Никодим знаели за мястото и времето на екзекуцията и така могли да планират спасяването на учителя си. За предимството в информацията на Никодим научаваме като ехо в една много ценена в средновековието легенда. В нея се разказва, че Никодим предупредил писмено Иисус чрез Мария-Магдалена да се пази от заговора на евреите (Йоан 11:53).155

Йосиф и Никодим знаели, че разпъването на кръст е неизбежно. Ако обаче успеели да свалят Иисус достатъчно рано от кръста и всичко бъде добре планирано, биха могли да му спасят живота. От решаваща важност било учениците да не играят никаква роля. Те се скрили от страх от преследване. Срещу уважаваните членове на съвета Йосиф и Никодим и римския стотник никой не можел да направи нищо. Така за кратко се появила възможността да се извърши до благополучен край главоломното мероприятие.

Раната в хълбока и чудната напитка

Да се върнем към удара с копието. При точен анализ става ясно, че избраното в гръцкия текст обозначение на удара нисеин означава само лека драскотина или боцване, а не дълбоко разкъсване на кожата. Във Вулгата (общнопризнатият превод на Библията) срещаме неправилния превод aperire (отварям). Затова изобщо не става дума. Процесът трябвало да бъде „служебно удостоверение“ за смъртта — ако тялото не покаже никаква реакция на лекото убождане, можело да се смята, че човекът е мъртъв. Вероятно процедурата е извършена лично от римския стотник. Този удар в никакъв случай не е причинил смъртта, защото Иисус вече бил смятан за умрял и затова му спестили чупенето на пищялите. Всъщност обученият войник едва ли би ударил отстрани, по-скоро би ударил фронтално, към сърцето, ако иска да убие противника. По онова време римските войници употребявали тъй нареченото копие хаста или пилум с тясно, тънко, дълго 25–40 см острие. Подобно острие било подходящо, да се надраска кожата малко, за да се види, дали разпнатият все още показва реакция.

С изтичането на водата и кръвта тълкувателите имат трудности. Едните го разглеждат като чудо, тъй като в мъртвеца кръвообращението е спряло, за други е символ на елементите вода и кръв. Опитвани са и естественонаучни обяснения, като водата е разглеждана като кръвен серум, който се образува при разлагането на кръвта. Подобно разложение започва обаче най-рано шест часа след настъпването на смъртта!

Не можем с лека ръка да сложим настрана този пасаж от Евангелието на Йоан, защото трябва да изхождаме от това, че очевидците на който се позовава евангелистът, придава голямо значение на изтичането на вода и кръв. Изречението гласи: „И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.“ (Йоан 19:35) Това е важно и пасва точно на картината, която нахвърлихме от разказа на Йоан: описание на две плоскости — за повърхностно четене и под нея фина, съдържаща сведения за онези, които могат да четат между редовете. Силно подчертаваното свидетелство за вода и кръв, които излезли от Христос, трябва да покаже, че още е бил жив.

Дори и да са били необходими много векове, за да се открие кръвообращението, по времето на Иисус било известно, че труповете не кървят и по раните на умрелия не се виждал кръвен серум. Още Оригений, който смятал, че Иисус е мъртъв, щом от него изтичали вода и кръв, говори, че труповете не кървят.

При обозначението „кръв и вода“ става дума за изразен начин от цветистия арабски език, което трябва силно да издигне даден процес. При наблюдението на раната този начин изказване означава изтичане на необикновено много кръв. Очевидно Иисус бил само привидно мъртъв. Подсилването на обилното кръвотечение говори за подобно състояние.

До удара с копието Йосиф и Никодим подготвили всичко много грижливо. Но човекът от Ариматея започнал необходимата подготовка много по-рано.

Като начало богатият Йосиф купил градина в непосредствена близост до лобното място.156 Предвиждайки мъдро нещата, той решил да изкопае пресен гроб в скалата, където бързо да постави на сигурно място мнимия мъртвец. Важно било да има на разположение неизползван гроб, тъй като би имало правни последици, ако Иисус бъде погребан в гроб, където лежат и други покойници: екзекутираните обезчестяват вярващите, които вече лежат в същия гроб. „Погребение“ в празен гроб не пречи на никого, още повече, че Йосиф Флавий разказва, че на политическите престъпници, екзекутирани от римляните, а такъв бил Христос, трябвало да се направи достойно погребение, което на обикновените било забранено.157 Наистина Йосиф Ариматейски не можел да обяви, че подготвя гроб за Иисус. Затова в евангелията четем, че той погребал трупа на Иисус в собствената си фамилна гробница.

Официалният прочит, че става дума за собствена гробница на Йосиф, е измислен за непосветените, които няма да се усъмнят в това.158 В действителност новата гробница край Голгота нямало да поеме мъртъвци, нито Йосиф, нито неговото семейство.159 Тя трябвало само да служи като алиби, за да не пренасят далеч тежко ранения Иисус, ако успеят да го свалят навреме от кръста. На преследвачите им било достатъчно да си го представят мъртъв в гроба.

Много удобно било, че екзекуцията се състояла в петък, защото можели да бързат с „погребението“, без да предизвикат подозрения. Обаче трябвало да бъдат сигурни, че Иисус наистина изглежда като мъртъв. Това приятелите му не трябвало да оставят на случайността.

В евангелията се разказва за една случка, която станала непосредствено преди издъхването на Христос на кръста. „Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова