Христос в Индия

на вапорографията. Виньон доказа, че потящото се тяло, което е полято със смес от леко масло и алоева тинктура (Aloe medicinalis), дава същото оцветяване, което виждаме и на плащеницата, тъй като потта се разлага на съдържащи амоняк групи, които предизвикват окислителен процес в целулозата. Това оцветяване е най-силно там, където платът допира тялото, и става все по-слабо с отдалечаването му от тялото. Това обяснява защо изображението отговаря на фотографски негатив. Според Виньон отпечатъкът върху лена е възникнал от амонячни пари, които тялото освобождава при изпарението на уриносъдържаща сяра. Всмуканият от платното разтвор от алое и смирна реагира, при което се образува амониев карбонат, чиито пари оцветяват в тъмно във влажната атмосфера между кожата и ленената кърпа влакната в пряка пропорционалност с контакта с тялото.

Видимо по-тъмното оцветяване на петната кръв се получава при по-силна химична реакция. Евангелието на Йоан описва обилното използване на алое при погребението на Иисус: „Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава Взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовоният, както по обичая си иудеите погребват.“ (Йоан 19:38–40) Експериментите на Виньон срещнали през 1933 г. ожесточена критика, тъй като необходимите за химическата реакция телесни соли и необходимата за изпарението телесна топлина не са в достатъчна концентрация в мъртвото тяло. Опитите обаче показват, че проста смес от алое и смирна във влажна атмосфера оставя неразрушим отпечатък върху плат. Виньон показва, че даже и при много кратко въздействие от 45 секунди се оставят слаби следи, които оставят върху фотографския негатив по-ясно видимо позитивно изображение.

Доказателството за вапорографския произход на отпечатъка би могло да сложи край на всички други спекулации. Църквата обаче посрещнала теорията с три аргумента:

а) Според строгите законови норми за чисто еврейско погребение тялото, преди да се балсамира, трябва да се измие и почисти. Следователно следи от кръв са невъзможни.

б) Ако тялото се увие, както е предписано, с плащеницата, биха се образували безформени, размити по ширина отпечатъци и напълно изкривен портрет за разлика от долната, плоско лежаща част от плащеницата. (Този аргумент не е убедителен, защото напоеният плат е малко твърд. Платът не попада във всяко снижение на тялото, а докосва само експонираните части на тялото.)

в) Решаващо е третото възражение срещу теорията на Виньон: труповете не се потят и не отделят топлина.

Този аргумент с един удар унищожава теорията на професор Виньон, върху която той работи от 46 години. Наистина труповете не се потят. Ако въпреки всичко погребаният в плата мъж все още е жив, то поради настъпилата треска вследствие на раните би трябвало да очакваме и прекомерно отделяне на пот!

Радиовъглеродната датировка от 1988 г.

Днес е лесно да се определи възрастта на органични вещества чрез измерване на радиоактивния изотоп на въглерода 14°С. Всичко живо поема съдържащия се във въздуха въглероден окис и го складира в себе си. След умирането на органичния живот броят на атомите на радиоактивния въглерод намалява наполовина в сравнение с началното количество в течение на около 5730 г. Чрез измерване на тъй наречената константа на полуразпад (времето, за което се разпадат половината от атомите) може да се определи възрастта на археологическата находка с точност +10%. По-рано беше необходимо сравнително голямо количество от материала, което трябваше да се унищожи чрез изгаряне, а никой не иска да уврежда най-важната свещена реликва на християнството. От няколко години обаче са достатъчни и най-малки количества от изследваното вещество за датировката по радиовъглеродния метод. След като Умберто II Са-войски завещал плащеницата под натиска на Светия престол, Вати-канът наредил през април 1988 г. радиовъглеродно изследване на Туринската плащеница, което трябвало да установи, дали реликвата наистина е автентична или не.

Три изследователски лаборатории, специализирани в датировката на археологически материали — в Цюрих, Оксфорд и Тъксън в САЩ, получили по една проба с размерите на пощенска марка. Шест месеца по-късно, през октомври 1988 г., публиката научила сензационния резултат — изследването показва без съмнение, че плащеницата е от средновековието (между 1260 и 1390 г.).

Това откритие, което противоречи на всички останали резулатати, събуди съмнението ми, че радиоактивната датировка е коректна.

Занимавал съм се дълги години с историята на плащеницата, знаех многобройните доказателства за това, че тя е съществувала още преди средновековието, и реших да проверя резултатите от изследването. С това започна една тригодишна детективска работа, която ме заведе до много места, които играят важна роля при радиовъглеродната датировка. Докато следвах следите и уликите, открих, че при провеждането е имало много противоречия и неточности. Скоро стана очевидно, че учените, участвували в теста, скриват нещо. Запитани за подробностите, те се оплитаха в противоречия и дори лъжеха, когато беше заплашена официално разпространената версия за процесите по датирането. Ръководителят на изследването д-р Майкъл Тайт получил от неизвестни „приятели и спонсори“ един милион британски лири за нов институт (парите д-р Тайт получил навръх Разпети петък), а туринският кардинал Балестеро малко преди публикуването на резултатите от изследванията внезапно бил пенсиониран и не можеше да отговаря на въпроси около аферата.

Накрая успях по заобиколни пътища и с големи трудности да получа макрофотографии на датираните в лабораториите парчета.

Дадох снимките на няколко специализирани института за изследване. Дигитализираните снимки трябваше да се сравнят с една фотография, която показва оригиналното парче непосредствено преди отрязването. Резултатите бяха единодушни: датираните в лабораториите парчета не принадлежат към оригиналната плащеница!

След други разследвания установих, че изследваните по радиовъглеродния метод парчета са взети от преграда, съхранявана от 1296 г. в базиликата на Сент Максимин в Южна франция. С това се доказа, че датировката на Туринската плащеница е манипулирана умишлено, за да се представи като фалшификация, за да се прекрати заплашващата устоите на църквата дискусия дали Христос е преживял разпятието.

Увлекателното откритие на тази умишлена заблуда на обществеността съм описал изчерпателно и подробно в книгата „Заговорът на Христос — Истината за възкресението“135, написана в съавторство с д-р Елмар Р. Грубер.

Радиовъглеродната датировка от 1988 г. е истинско криминално деяние. С тази датировка в никакъв случай не се доказва, че плащеницата е само на 700 години. Вместо това разкритието на умишлената фалшификация дава ново доказателство, че в случая на Туринската плащеница става дума наистина за Иисус и че Иисус, когато е бил „погребан“ в платното, все още е бил жив.

Глава VIII„Смърт“ и „възкресение“

Две погребения в Евангелието на Йоан

Да се пренесем още веднъж в онези драматични часове на Разпети петък, когато Христос бил прикован към кръста и погребан светкавично същия ден.

Историята на разпятието ни е известна от синоптичните евангелия, това на Йоан, и от някои апокрифни текстове. Ако се прочетат паралелно евангелските текстове, наред със съвпаденията ще се открият редица разлики, които не дават еднозначна и непротиворечива картина на събитията. Евангелието на Йоан показва най-голяма самостоятелност спрямо трите други текста. Трите евангелия, на Матей, Марко и Лука, са наречени синоптични („подредените“), защото последователно могат да бъдат сравнявани в многото съвпадения — обстоятелство, което говори, че имат един и същи източник. Йоан не се вписва в това сравнение. Макар че текстът от евангелието да е написан в края на първи век в Ефес, той се смята за най- автентичен от четирите канонични. В него намираме епизоди, които не се срещат в другите текстове, като например сватбата в Кана, разговорът с Никодим или възкресението на Лазар. Детайлните и исторически