благоразположението на папата. От страх от възможни безредици сред гръцкото население мисията останала тайна.
Брат Барош пристигнал в Рим с тежко натоварен кораб. Преди пелопонеския бряг корабът бил нападнат и разграбен от шест генуезки галери.129 Неизвестно защо пиратите пощадили кораба и екипажа — пленените кораби обикновено били закарвани в Генуа — така че брат Барош незабелязано пристигнал в Рим през есента на 1204 г. и предал на папа Инокентий III писмото на Балдуин. Възможно е темплиерите да са направили тайна сделка с генуезците да ограбят съкровищата на кораба и пощадят екипажа, кораба и „ненужната“ древна кърпа. Възможно е Барош да е свалил платното от борда по време на някое междинно спиране — темплиерите имали селища на Пелопонес — и след това да се е оставил да бъде ограбен от генуезците. Плащеницата изчезнала и папата заплашил с писмо от 12.11.1204 г. генуезците с була, ако не върнат веднага ограбените реликви.130
Извънредно неудобното за папата и император Балдуин положение скоро след това било замазано. Плащеницата „изчезнала“ по мистериозен начин.
През 1307 г. Филип Прекрасни използвал освен другите обвинения — хомосексуалност, връзка с мюсюлмани и с унищожените преди 100 години катари — и слуховете за подстрекателския култ към идола на темплиерите, за да ги изтреби и да си присвои невероятните богатства на ордена.
През март 1314 г. в Париж били изгорени на клада заради вещерство последните двама висши членове на ордена, макар че до последния момент те признавали християнството и твърдели, че са невинни. Единият бил великият майстор на ордена Жак де Моле, другият бил майсторът на Нормандия Жофри де Шарни. Въпреки интензивното издирване, преследвачите не могли никъде да намерят „идола“ на темплиерите.
Няколко години по-късно плащеницата се появила отново, и то в имението на някой си Жофри де Шарни131, който според генеалогичните изследвания бил племенник на едноименния кръстоносец, но нямал връзка с темплиерите. Вероятно висшите власти на темплиерите решили да скрият плащеницата от преследванията на Филип Прекрасни при неподозирания роднина на Жофри де Шарни (темплиера). Това обяснява защо семейството Де Шарни не могло да даде отговор как е получило плащеницата, обвинено от епископите Анри де Поатие и Пиер д’Аркиз от Трой, че на едно представяне в църквата на Лири представило фалшификат. Макар че епископите никога не са виждали плащеницата, те винаги се противели на публичното показване на реликвата. След някои интриги срещу семейството Маргарита де Шарни успяла да я изнесе от страната и я предала на набожния херцог Лудвиг Савойски, като получила богато възнаграждение за „ценната услуга“.
По-нататъшната история на плащеницата132 е добре известна и може да се разкаже накратко. През 1502 г. била оставенав капелата на двореца Де Шарни, където през 1532 г. едва не станала жертва на пожар, чиито следи и днес се виждат ясно. През 1578 г. била занесена в Турин, където престояла четири века в семейното имение на Савоите, докато не била завещана на Светия престол от Умберто II Савойски на 18.3.1983 г. Две седмици преди това папа Йоан Павел II заминал лично за лисабонското имение на бившия монарх, за да уговори Умберто да даде плащеницата на Ватикана.
Научното изследване на плащеницата
По повод на петдесетгодишнината на италианското кралство плащеницата била показана на обществеността през 1898 г. На фотолюбителя Секондо Пиа била дадена възможност да я фотографира за първи път в световната история. След няколко опита Пиа успял да направи годна за употреба фотография. Когато проявил в лабораторията си осветената стъклена плака, направил сензационно откритие: само негативът давал естествено въздействащо изображение на картината. С обръщането на осветеността изображението върху плащеницата показвало впечатляващия образ на Иисус, който познаваме. Само петната от кръв правят изключение. На негатива те са като светли петна, което опровергава твърдението, че изображението е рисувано от художник. Такова изобразяване от ръката на художник не може да бъде направено и с най-модерна техника. Негативната снимка на Пиа става изходен пункт за днешната дискусия за истинността на платното.
По-новите фотографии на Джузепе Енри от 1931 г. потвърждават, че нищо не говори за работата на художник. По платното не се намират нито боя, нито следи от четка и контурни линии. Картината на тялото постепенно се губи в плащеницата и не могат да се открият ясни контури. Тези по-нови и по-точни фотографии водят до редица нови открития:
1. Изобразеното тяло не е облечено, както са били измъчвани и екзекутирани престъпниците по римския закон. Художественото изображение на напълно голия Иисус е напълно немислимо и представлява непростимо богохулство.
2. Очевидно става дума за портрет на разпънат на кръст, който е прикован към кръста, а не е привързан с кожени ремъци, както било обичайно. Това не е доказателство, че става дума наистина за Иисус, защото разпъванията са били многобройни. Тъй като тази нечовешка екзекуция била отменена от първия християнски император Константин, би следвало кърпата да е отпреди 330 г.
3. Подстрижката и брадата на изобразения не се срещат никъде другаде в Римската империя извън Палестина.
Дължината на косите и пътят в средата водят до извода, че става дума за член на общността на назаряните.
4. На плащеницата безупречно се виждат шест от описаните в евангелията спирки по пътя към Голгота. Лекарите специалисти потвърждават силно подпухване под едното око и други повърхностни рани по лицето, причинени очевидно от тежките удари на войниците.
5. Ясно се виждат малки ивици по целия гръб и на някои места на предната част на тялото. Виждат се повече от деветдесет подобни рани, така че не само може да се види колко много удари са нанесени по време на бичуването, но и че е използван т.нар. римски бич. Този специален бич бил от три кожени ремъка, на чийто край били завързвани сачми от олово или кости.
6. От това, че раните от бича в областта на раменете очевидно са били зацапани от тежък товар, може да се види третата спирка — екзекутираният наистина е носел напречна греда на кръст.
7. Четвъртата видима спирка са нерегулярните петна от кръв по челото и на задната част на главата, който говорят за трънен венец. Всъщност това не бил трънен венец, както се представя от иконографите, а покриващ цялата глава капак, каквито са били короните в Близкия изток по това време, фалшификаторът в този случай би се подлъгал от общоизвестната форма на трънения венец.
8. Приковаването към кръста като пета спирка ясно се вижда от кръвотечението по ръцете и краката. По начина на течение на по-големите потоци лесно може да се изчисли, че ръцете са били разпънати под ъгъл 55–65° спрямо вертикалата. Докато художниците и иконописците винаги изхождат от това, че пироните са забити през дланите, кръвотеченията върху плащеницата показват, че в действителност пробити са били основите на китките. Опитите на френския хирург Барбет показаха, че дланите не могат да издържат телесно тегло, по-голямо от 40 кг. Биха се разкъсали, ако през дланите към кръста се прикове тялото на възрастен човек. На кой фалшификатор е било известно това?
9. Като последна спирка се разпознава 4,5-сантиметрова рана на дясната страна между петото и шестото ребро. От тази рана е изтекла относително много кръв, което потвърждава разказа на Йоан, че римският воин, след като пробол Иисус с копието, от раната веднага изтекли „кръв и вода“.
10. Бедрото и подбедрицата не показват големи рани, това говори, че краката наистина не са били счупени.
Тези следи, съвпадащи с евангелските текстове, доказват, че това не е случаен престъпник. Йезуитът историк Търстън, убеден, че плащеницата е фалшификация, пише: „Ако това не е образът на Христос, то е рисувано изключително прецизно и снепозната техника. При никое друго лице от съществуването на света тези подробности не могат да се верифицират.“133
По-точни изследвания с най-модерна научна апаратура биха били възможни, когато се образува комисия, която да се посвети на научното изучаване на надгробната плащеница. През 1969 г. туринският кардинал Пелегрино избрал висши духовници и специалисти, които получили разрешение да изследват систематично плащеницата. В началото това била малка група от единадесет специалисти, която се занимавала с платното, но впоследствие то било изучавано от цели институти и университети, чак до
