американската космическа агенция NASA.
Дотогава изследванията се позоваваха само на снимки, но през 1969 г. за първи път можело плашеницата да се изследва цели два дни. Забележително е, че комисията и дейността й били напълно секретни. Едва през 1976 г. са оповестени имената на членовете. Резултатите от тази първа експедиция били много жалки — освен изготвянето на цветни снимки били разгледани под микроскоп някои части от плата, отчасти осветявани с ултравиолетова и инфрачервена светлина. Заключителният доклад препоръчал за по-нататъшно изследване редица научни опити и вземането на малки проби.
Умберто II Савойски, тогава все още законен собственик на плащеницата, се съгласил с исканията на учените. През 1973 г. тя била целенасочено и планомерно изследвана в продължение натри дни. След това е показана на милионната публика в едно телевизионно предаване, в което се изказал папа Павел VI.
Наистина ли Христос е бил погребан жив?
През петдесетте години немският изследовател на плащеницата Ханс Набер (също Курт Берна, Джон Ребан) привлича вниманието върху себе си с многобройните сензационни публикации. Хипотезите му доказват, че плащеницата дава доказателство за това, че Иисус при снемането от кръста не е бил мъртъв, тъй като трупът не може да кърви така, както се вижда от петната кръв по плата.134
Христос му се появил през 1947 г. и му възложил да даде на света доказателство, че се намирал в уж мъртво състояние, един вид кома, от която излязъл след три дни. Публикуването на изследванията и снимките на плащеницата дали възможност на Набер да докаже теориите си. Той успял да намери няколко специалисти, които да обосноват научно възгледите му. От самосебе си се разбира, че подобни тези не могат да се приемат от представителите на догматичното църковно учение. Един ден, когато Ватиканът под давлението на публикациите в пресата бил принуден да даде официални обяснения, Набер получил писмо от анонимен член на римската курия, в което пишело, че не трябва да се учи, от една страна, че Иисус е умрял на кръста заради Спасението на човечеството, а, от друга, да се почита една плащеница, в която никога не е поставян мъртвец. Необходимо било да се намери радикално и окончателно решение.
За теолога проф. Вернер Булст твърденията на Набер били „чиста фантазия“. Това, което му липсвало, били компетентността и липсата на всякакво „научно образование“. Подобни твърдения не можели да накарат Набер да мълчи, тъй като знаел как се правят слухове. Многобройните нападки, на които бил подложен, довели накрая до неговото физическо, психическо и материално рухване.
През 1973 г. новите резултати заплашвали да разрушат предизвиканата от Набер несигурност. С химически тестове днес може да се докажат малки следи от кръв. Най-използваният метод е тъй наречената пероксидна реакция. Дори и малки следи от червеното багрило хемоглобин освобождават от водния прекис кислород, който окислява безцветния химикал бензидин, при което се получава синьо оцветяване. Хемоглобинът и продуктът на разпада му са много стабилни молекули, които запазват реактивноспособността и след стотици години.
От различните окървавени места по плащеницата били извадени внимателно няколко нишки и били изследвани от две независими италиански лаборатории. Резултатът бил почти отчайващ — всички тестове били отрицателни. Очевидно петната, които изглеждали като кръв, не били от кръв!
Следата от кръв по стъпалата почти доказвала теорията на Набер за кръв, изтекла след свалянето от кръста. Но за всички участници било по-просто да твърдят, че кървавите петна по плащеницата са творба на гениален фалшификатор, отколкото да признаят, че Иисус е бил жив, когато е свален от кръста.
След публикуването на доклада на комисията през 1976 г. се разпространи вестта за фалшификация. Премълчаваше се обаче, че не е намерена и следа от субстанция, която да подсказва фалшификация, и че относително стабилният хемоглобин под въздействието на силна топлина, на каквото без съмнение е бил подложен платът при пожара през 1532 г. — губи стабилността си, разтваря се и след това не може да се докаже.
Въпросът за автентичността на следите от кръв трябваше да бъде решен доста години след изследванията от 1973. През 1978 г. се навършиха 400 години от престоя на плащеницата в Турин и по този повод тя беше показана още веднъж на обществеността. Повече от три милиона човека имаха възможността да видят безценната реликва на християнството с вероятно автентичното изображение на Иисус в дните между 28 август и 8 октомври. Още вечерта на последния ден на изложението плащеницата беше свалена от бронираната рамка и положена на подвижна плоча. В една зала на свързания с катедралата Палацо Реале чакаха два научни екипа за извършване на двуседмична изследователска програма. В едната група бяха няколко европейци, между които специалистът по микроскопия от Турин Джовани Риги, патологът от Милано Баима Болоне, физикът Луиджи Гронела и, както и преди, криминологьт Макс Фрай. Другата група беше от 25 американци, специалисти по фототехника, спектроскопия, рентгенови анализи, компютърни технологии, органична химия и физика, която беше оборудвана с извънредно много апарати, някои от които конструирани специално за планирания анализ.
В следващите дни бяха извършени голям брой фотографии, специални фотографии, графики и таблици, които трябваше да бъдат обработени по сложни методи с помощта на компютри в Америка.
Плащеницата беше разделена най-напред на 60 отделни полета, за да могат да бъдат обхванати точно спектрално-фотографски. Всяко от тези полета беше фотографирано с много различни филтри. Тези негативи образуваха основата за многото оптически експерименти. В лабораторията на МАЗА бяха дигитализирани стойностите на яркостта, с което беше постигнато усилване на контраста, така че да се видят иначе невидимите за простото око детайли. С този метод стана възможност да се реконструира тримерният релеф на изобразеното тяло в цял ръст, защото при фалшификация не могат да се получат правилни пропорции. На базата на това релефно изображение се изправиха заключения за мерките на тялото: ръст около 180 см и тегло 79 кг.
Въз основа на данните за яркостта стана възможно да се изчисли разстоянието между тялото и плата: там, където платното е било в директен контакт с тялото, изображението е съвсем тъмно, колкото е по- голямо разстоянието от тялото до плата, толкова изображението е по-светло. Учените заключиха, че съществува директна връзка между картината върху плата и разстоянието между плата и тялото. Това потвърди една стара хипотеза, че става дума за особен вид контактна фотография. При изследване с електронен микроскоп на влакна от областта на изображението беше установено, че картината не е възникнала от доказуема субстанция, а че влакната на плащеницата показват по-тъмно оцветяване на повърхността, отколкото тези, на които не се вижда изображението.
Един експеримент, директно извършен върху платното, т.нар. рентгенофлуоресцентен спектрален анализ, даде доказателството, че подозираните петна от кръв наистина са от кръв. Част от лена беше изложен за кратко време на висока доза рентгеново облъчване, при което плащеницата започва флуоресцира. Тъй като всяка молекула под въздействието на високи енергии флуоресцира по определен, характерен за нея начин, може да се определи химическият състав на изследвания материал. Петната показват удивително големи количества желязо. Желязото обаче е главната съставка на кръвта.
За американския химик д-р Уолтър Маккроун наличието на желязо е доказателство, че Туринската плащеница не може да бъде автентична-твърдение, което повтаря на юбилея на Американското дружество за стимулиране на науката през 1971 г. Той смята, че желязото в петната е ясно сведение за боя на основата на железния окис, която се използва от XIV в. Химикът никога не е виждал с очите си плащеницата!
Тази теза беше опровергана с друг експеримент, при който частици от плащеницата се третирали с хидразин и пари на мравчената киселина и се осветявали с ултравиолетова светлина. Тогава порфириновите молекули започват да светят в червено. Порфиринът възниква по време на хемообразуването и се смята като сигурен знак за наличието на кръв в случаите, когато хемоглобинът е разрушен от въздействието на топлината.
Експериментите на американските учени доказаха, че мастиленосиният цвят на изображението е предизвикано от промени в химичната структура на целулозата на лена. В лабораторните опити се постигнаха същите степени на оцветяване като целулозата, която се разграждала под въздействието на различни окисляващи агенти. С остаряването тази картина става още по-ясна. Още през 1924 г. френският биолог проф. Пол Виньон постигна забележителен успех със своите експерименти по тъй наречената теория
