Христос в Индия

свидетелство. Индолозите са единни, че не е съществувало систематично историческо описание на разпространението на исляма.

Древните писмена на индусите се наричат пурани (стари разкази). От IV или V в. пр.н.е. до XVII в. те постоянно са разширявали с нови „разкази“.186 Цялата колекция обхваща днес осемнадесет тома. Съставеният между трети и четвърти век сл.н.е.187 девети том „Бхавишя Маха Пурана“ разказва в допълнението си, как Иисус пристигнал в Индия. Описанието е толкова подробно, че не остава съмнение за кого става дума.

Пураната разказва, че в Индия се заселили израелтяни и след това в стихове 17–32 описва пристигането на Иисус:

„Саливахавана, внукът на Викрамаит, поел управлението. Той отблъснал ордите на китайците, партите, скитите и бактрите. Сложил граница между Ария и Млека (не-индуси) и им заповядал (на не-индусите) да се оттеглят на другия бряг на Инд. Един ден Саливахавана, господарят на скаите, отишъл на една снежна планина. Там, в земята на Хуна, могъщият цар видял на планината да седи красив човек. Той имал бяло тяло и носел бели дрехи. Царят го попитал: Кой си ти?

Другият отговорил: Знай, аз съм Исапутра (санскрит, Син Божий), роден от девица, проповедник на учението на варварите, което съдържа истината.

След това царят попитал: Кое е това учение? Другият отговорил: В края на сатаюга188, златната ера, дойдох като Масиха (месия) в покварената страна на неверниците. Появи се и страшната богиня на варварите Исамаси. Мен ме принесоха в жертва по техния обичай и постигнах масихатва (месианство). Чуй, о царю, аз донесох религия на неверниците. След изчистването на духа и просветляването на нечистото тяло след връщането към молитвите на найгама човекът ще започне да почита вечното. Истината, медитацията и събирането на дух ще направи човека Иса (санскрит Бог), който е в центъра на светлината, който е толкова постоянен като слънцето и който завинаги отстранява преходното. Така беше унищожена Исамаси и образът на Иса стигна до сърцата, винаги чист и носещ щастие, а аз бях наречен Иса-Масиха.

След като чул тези думи, царят се поклонил на учителя на варварите и го изпратил в страшната страна на варварите.“189 „Учителят на неверниците“ се нарекъл „Иса-масиха“. Санскрит-ската дума иса означава Господ и се използва за Бог. Масиха отговаря на думата месия. Иса-масиха следователно означава Богът, месията. На друго място човекът в бели дрехи се нарича Исапутра — Син Божий и обяснява, че е роден от девица (санскрит кумари — неомъжена млада жена). Тъй като до Индия няма подобна легенда, това може да е само Иисус.

Богинята Исамаси, изглежда, е олицетворение на всичко лошо и зло, но името не се среща в индийската литература. Думата найгама очевидно означава свещена книга, но за това няма никакви сведения, някои преводачи смятат, че става дума за ведите.

Според професор фида Хаснаин цар Саливахавана управлявал в периода Кушан от 49 до 50 г. сл.н.е. Други учени датират началото на ерата Сака или Саливахавана към 78 г. сл.н.е.

„Снежната планина“ в Индия са само Хималаите. „Страната на Хуна“ все още не е локализирана, въпреки това става дума за област в Западните Хималаи, някъде между предпланините на Пенджаб и планината Каилаш в Западен Тибет до индийската граница, в този голям район се намира и Ладах.

За престоя на Иисус в Индия говори един гроб, споменат от художника Николай Рьориох в неговата книга „Сърцето на Азия“, излязла през 1930 г. Гробът се намира северно от Ладах в Източен Тур-кестан, днешна китайска провинцият Синянг, отдалечен само на мили от град Кашгар, и се приписва на пътуващата с Христос Мария. Апокрифното евангелие на Филип изрежда три жени, които не се отделили от Иисус след разпятието. И трите се казвали Мария: майка му, нейната сестра (жената на Клопа?) и Мария-Магдалена, „която наричат Негова спътница“. Така гробът на Мария край Кашгар може да има реален фон.

По време на живота си в Индия Иисус не остава на едно и също място, а обикаля като бездомен проповедник, доколкото позволявало здравето му. Многобройни сведения загатват обаче, че той винаги се връщал в Кашмир.

На около 60 км югоизточно от Сринагар, само на 12 километра от Биджбихара (там, където е „камъкът на Мойсей“), се намира една дванадесетметрова скална пещера, около чийто вход е издигнат великолепен гроб на светец, който носи името Аишмукам. В храмоподобната сграда стои реликвеният шкаф на Заинудин Вали, ислямски светец, който живял в пещерата по времето на султан Заинул Абудин Бадшах (1408–1461 г).

Най-скъпоценното притежание на светеца била вълшебна пръчица, която получил като подарък от шейх Нор Дин Вали. Тази пръчица, покрита винаги със зелен плат, се охранява усърдно от гробничната стража като безценна реликва. Когато вярващите от района са заплашени от голяма беда или епидемия, те отиват в Аиш-мукам, за да получат подкрепа от пръчката. Тъмнокафявата пръчка е дълга 2,5 м и има диаметър 2,5 см, направена е от маслиново дърво и се нарича пръчката на Мойсей или пръчката на Иисус. Почитателите на тази светиня са убедени, че била използувана от Мойсей като бастун по пътя му за Кашмир и по-късно — от Иисус. По-рано пръчката се съхранявала в квартала Хангаи Мухала на Сринагар, докато заеме достойното място в Аиш-мукам.

Името Аиш-мукам ни връща към Иисус. „Мукам“ означава място за почивка, докато „Аиш“ произлиза от Иша/Иса. Тази интерпретация позволява заключението, че отдалечената пещера служела на Христос да се отбие за известно време и да се посвети на вътрешно вглъбяване. Разбира се, такива предания не могат да бъдат доказани.

По-голяма доказателствена сила от устните предания имат каменните свидетели, които са оцелели във водовъртежа на вековете. Такова доказателство за присъствието на Иисус в Кашмир е един надпис в Тахт- и-Сулеймани, чиято история се разказва от молла Надири, историограф от времето на султан Заинул Абидин. В издадената през 1413 г. „История на Кашмир“ той разказва, че по време на господството на Гопадата, сина на раджа Акх, по заповед на царя един персийски строител реставрирал Храма на Соломон (в началото на новата ера той имал хилядогодишна история). Индусите смятали персите за варвари и привърженици на чужда религия. При възстановителните работи на стените на храма били поставени четири надписа на староперсийски, които гласели следното:

1. „Маймар еен сатоон рай бихищи заргар, сал панджах ва чахар“ (Тази колона съгради поданика на Бихищи Заргар в годината петдесет и четири.)

2. „Еен сатоон бардаст кхваджа рукун бин мурджан“ (Тази колона нареди да се съгради Кхваджа Рукун.)

3. „Дар еен вагат юз асаф дава-и-паигхамбар-имикунад. Сал паджах ва чарар“ (По това време Юз Асаф извести пророческото си послание. В година 50 и 4.)

4. „Аишан юзу паигхамбар-и-бани израил аст.“ (Той е Иисус, пророк на Израилевите синове.)

По-нататък историкът молла Надири пише: „По времето на Гопадат в тази долина дошъл Юз Асаф и говорел, че бил пророк. Той възпявал висините на набожността и смирението и обяснявал, че самият той е посланието, Бога, и че е направил Бог достижим за народа на Кашмир. Той повикал народа при себе си и хората от долината му вярвали. Когато индусите отишли с упреци при Гопадата и поискали решение от него, той ги върнал.

В една книга на индусите прочетох, че този пророк всъщност се казвал Хазрат Иса, Божи Дух (мир и Бог с вам), но приел името Юз Асаф. Истинското знание е с Бог. Той прекарал живота си 8 тази долина. След смъртта си бил положен в Мохала Анзимарах. Говори се, че гробът на пророка излъчва светлината на пророчеството. Цар Гопадата царувал 60 години и два месеца, преди да умре. След него дошъл синът му Гикаран и управлявал 58 години.“

В историографията са открити досега 21 различни сведения за пребиваването на Иисус в Кашмир. Свидетелство за това дават географските имена в Кашмир:

Ариа-Иса, Иса-Брари, Юзу-дха, Юзу-дхара, Юзу-гам, Юзу-хатпу-ра, И-йес-Иса, Кал-Иса, Юзу-кум, Иасх- куш, Юз-мангала, Юзу-Май-дан, Юз-марг и др.

По времето, когато Иисус живял в Кашмир, „щастливата долина“ била център на широко духовно, религиозно, културно и политическо обновление. Кашмирското царство било средище на огромната индо- скитска империя през втората половина на първи век била управлявана от великия владетел от династията Кушан Канишка I (78–103 н.е.). Превъзходен държавник и мъдър владетел, той се опитвал да обедини пъстрата смесица от народи на страната с една толерантна и великодушна политика. Апогеят й била