връзката между гръцкото и индийското духовно богатство в културата Гандхара. Духовният център на тази културна среща бил прочутият тогава университет в Таксила. Предпоставките за осъществяването на идеите си Канишка намерил в будизма и затова търсел съвет и поука от будистките монаси. Това, което го смущавало, били многото секти и школи, на които се разпаднало учението на Буда. По съвет на философа Паршва Канишка събрал събора от Харан, за да обедини отново чрез проверка и канонизиране на будистките книги разцепената религиозна общност. След около триста години се провел нов будистки съвет, четвъртият, на който присъствали 1500 учени и монаси. На него младата махаяна успяла да пробие като религия на народа. Монасите хинаяна се борили срещу загубата на привилегиите си и на събора се опитали да дадат последен бой, но не успели да се наложат. Вместо това махаяна била обявена от събора за самостоятелна религия, която отваря пътя към рая.
От събора в Харан идва и днешната версия на „Лалитавистара“, будистката книга, която има най-много съвпадения с Новия Завет.
Местните особености — Харан се намира само на 12 км от Сринагар, допускат мисълта, че Иисус е взел участие в това важно събрание, даже може би е играл важна роля.
Канишка бил толкова впечатлен от резултатите от събора, че приел будизма и предал управлението на империята си на братството на будистките монаси, чийто духовен глава бил великият Нагарджуна, най- значимият философ на махаяна-будизма.
Друго сведение за пребиваването на Иисус в Кашмир дава книгата „Раджа Тарангини“. Това е история на Кашмир, написана през XII в. от Пандит Калхана в санскритски стихове и принадлежи към първите исторически разкази на индийската литература. Тя съдържа легендарни истории, предавани устно от древни времена. Много от тези разкази с течение на времето са разкрасени, така че историческите факти не могат да се видят лесно. Книгата описва историята на един светец на име Исана, който правел чудеса, които приличат на тези на Иисус. Този Исана бил спасен от влиятелния държавник Вазир от разпъване на кръст и съживен отново. По-късно Вазир станал владетел на Кашмир и управлявал 47 години. След Калхана Исана бил последният реформатор в Кашмир, живял и творил през първи век сл.н.е. Близко е заключението, че богочовекът Исана не може да бъде никой друг освен Иисус.
Гробът на Иисус в Сринагар
През средновековието историята на Варлаам и Йосафат била литературна творба, която познавал всеки образован. В целия европейски и близко-източен район съществуват многобройни версии и преводи на този разказ, създаден от Йоан Дамаскин, виден арабски християнин, живял около 700 г. в Йерусалим. Известната творба в други страни е със заглавие „Принцът и дервишът“ и има следното съдържание.
На могъщия индийски цар Абанер му било предсказано от един звездоброец, че прекрасният и добродетелен син Йосафа (също Иоасаф) ще премине от исляма към християнството. За да попречи на предсказанието, царят заповядал да се построи прекрасен дворец, в който принцът да расте изолиран от околния свят. Въпреки тези мерки на баща му Йосафат видял веднъж един слепец. Друг път го срещнал стар човек и накрая видял мъртвец. Понеже младежът в двореца бил обграден от млади и красиви хора, срещите били ново преживяване за него и му отворили очите за действителната страна на живота.
Най-накрая принцът срещнал аскета Варлаам, който го спечелил за християнството. Макар че царят се опитал да откаже сина си от новата вяра и даже му обещал половината от царството си, Йосафат се отказал от всички богатства и преживял остатъка от живота си като набожен аскет.
Тази красива вълнуваща история била толкова достоверна, че двамата герои Варлаам и Йосафат през 1583 г. били включени от Римокатолическата църква в календара на мъчениците. Под датата 27 ноември може да се прочете: „В индия, в съседство с персите, живели свети Варлаам и Йосафат. Чудното им дело описва свети Йоан Дамаскин.“ Очевидно до XVI в. на никого не направило впечатление, че историята възпроизвежда легендата за излетите на принц Сидхарта, които го накарали да напусне семейството си и бездомен да се скита, за да постигне просветлението. Името Йосафат/Йоасаф звучи толкова еврейско, че никой не подлага на съмнение еврейски му произход, името може да се проследи от гръцката дума Йоасаф през арабската Йудасаф до кашмирската Юсасаф. Ако вземем предвид, че буквите J и В в сирийския, арабския и персийския са почти идентични, откриваме в думата Йудасаф първоначалното Будасаф, което означава „Бодхисава“ — израстващият Буда.
Екзотично звучащото име Варлаам може да се проследи по езиковия мост до първоначалния произход. В арабския език Балхаур означава същото, както и санскритската дум Бхагаван — „божествения просветлен“. От езиковия произход (Й[В]удасаф) се вижда ясно, че ислямският пророк Юз Асаф в действителност е будистки бодхисавана.
Бодхисаванът се отличава с безгранично състрадание. Той поема страданието на всички същества в себе си и ги води към Спасението. Единствената му цел е да спаси всички същества от мизерията на бита, дори и да поеме греховете им. Такова последователно поведение има и Христос, когато поел върху себе си греховете на хората и се оставил да го приковат към кръста. Всичко, което отличава бодхисаваната, го виждаме и у Христос.
Превъплъщението на безкрайното състрадание в будизма е Бодхисатва Аволокетесвара, чието име може да се изведе от Исвара (Господар, владетел) и Аволокита (този, който вижда пълен със състрадание). Аволокетесвара притежава огромни чудодейни сили, с помощта на които може да избягва всички пречки и опасности. От началото на втори век Аволокитесвара е изобразяван често със знак на ръка и крак, които символизират колелото на живота. В този знак на колелото някои учени виждат Христовите рани от пироните, които трябва да докажат, че Бодхисатва не е никой друг, а Иисус.
Когато бил проведен решителният четвърти събор под патронажа на великия Канишка Христос, ако все още бил жив, би трябвало да е над осемдесетгодишен. Може би като много почитан светец е взел участие в това важно и решаващо събитие. Предположение, което всъщност не е доказано с нищо, но от известните факти е напълно възможно. Реформите, решени на този събор, отговаряли напълно на Христовото учение.
Фатима, дъщерята на Мохамед, предава устно изказване на пророка, според което Иисус доживял до внушителните 120 години.190 Няма никакви доказателства за това предположение, но възраст от над 120 години за аскетично живеещите светци, които контролират изцяло тялото с духа си, не е изключение. Често се съобщава за продължителност на живота от 130, 150 или повече години.
Починалият в Иран през 962 г. сл.н.е. историограф шейх Ал-Саид-ус-Садък разказва в прочутата си книга „йкмал-ун-Дин“ за двете пътешествия на Иисус в индия и за смъртта му като Юс Асаф в Кашмир. В нея има една притча на Юз Асаф, която съществува в идентична форма и в Новия завет:
В едно бомбайско издание на арабската версия на историята на Варалаам и Йосафат „The book of Balahaur and Budasfat“ (стр. 285–286) се разказва историята на смъртта на Юз Асаф:
