Гробът на пророка Юз Асаф днес се намира в стария град на Сри-нагар-Анзимат в квартала Хаянир. Сградата, издигната по-късно около каменния гръб, се казва „Розабал“ или „Рауза бал“. С рауза се обозначава гроб на много почитана личност, благородник, богат или светец. Сградата е правоъгълна, има малък вход. Над прохода към същинската гробница има един надпис, който разказва как преди много векове Юз Асаф пристигнал в долината на Кашмир и отдал живота си на проповедта. На пода на вътрешната гробница се намират два различни надгробни камъка, оградени с дървена ограда и покрити с тежък плат. По-големият камък е на Юз Асаф, по-малкият принадлежи на ислямския светец Суед Назир-уд-Дин, погребан тук през XV в.
Тези два надгробни камъка са положени по ислямски обичай в посока север-юг. Както е обичайно при ислямските гробове в Индия, те са имитация. Същинските гробове се намират в една крипта под пода на сградата. Малък отвор позволява поглед в долната камера. Саркофагът, в който е положено тялото на Юз Асаф, е по еврейската традиция ориентиран в посока изток-запад! Това е ясно доказателство, че Юз Асаф не може да е ислямски светец. При индусите и будистите се погребват само аскетите (садхи) и светците (труповете иначе се изгарят). Следователно тук е погребан някои, който е бил почитан като светец преди идването на исляма, когато Кашмир е бил махаяно-будистки и тантруиско-будистки. Етимологията на името Юз Асаф показа, че се може да се изведе от „бодхисатва“. Тук следователно в доислямско време е погребан почитан светец, който според легендата дошъл от запад, гробът е ориентиран изток-запад, както е обичайно при евреите. Това не е доказателство, че наистина е погребан Иисус Назарянина, но многобройните свидетелства за тясна връзка между между махаяна-будизма и протохристиянството, ясните доказателства затова, че Иисус преживял разпятието, а многото исторически сведения, че е прекарал последните си години в Индия, респ. Кашмир, правят оправдано предположението, че в Розабал е погребан Иисус Христос.
Почитателите на светиите палили наоколо свещите си. След като бил отстранен вековният слой восък, направили сензационно откритие: освен кръста и молитвите в камъка били издялани и отпечатъци от стъпала — разпространена в Азия традиция на гробовете на светците — доказателство за автентичността на погребания (подобно на отпечатъците от пръсти).193 Подобно на пречупените кръстове в следите на Буда, отпечатъците на стъпалата на Юз Асаф съдържат ясни знаци. Съвсем очевидно са изобразени следите от раните. От подредбата им може дори да се види, че левият крак е бил над десния факт, който се потвърждава от кървавите следи по Туринската плащеница. Тъй като разпъването като смъртно наказание не било известно в Индия, не само е възможно тук да е погребан Иисус, даже ( много вероятно!
За идентичността на Юз Асаф и Христос в Кашмир има многобройни писмени свидетелства. Един древен ръкопис описва гробницата като гроб на „Иса Рух-Аллах“ (Иисус, духът на Бога = Свети Дух).194 Хиляди вярващи посещават годишно гроба, не само мюсюлмани, но и хиндуисти, будисти и християни. В съзнанието на наследниците на древните израелтяни е останало истинското значение на незабележимата гробница — те я наричат „гробът на Назрат Иса Сахиб“, „гробът на Господ Иисус“. Според древните източници през 112 г. сл.н.е. била построена защитна сграда около гроба. От издигането й за него се грижи едно и също семейство, като службата на пазител на гроба се предава непрекъснато от баща на син. През 1766 г. пазителите получили свидетелство, което потвърждава официално значението на гроба. В този документ на великия мюфтия Раман Мир се казва между другото:
През 1984 г. бях в Сринагар като член на делегация от експерти и журналисти, където бяхме приети от тогавашния министър-председател на щата Кашмир д-р Фарук Абдула. Разказах на д-р Абдула за моя интерес за отваряне и изследване на саркофага. През това време получих голямо дарение от няколкохиляди марки, която преведе една читателка на първото издание на тази книга, за запазването и реставрирането на гробницата. Това дарение беше предадено на гробищната управа и тъй като ремонтните работи бяха напреднали, реших, че е изгодно да направя опит за отваряне на гроба. Министьр-председателят нареди всички необходими мерки за отваряне и изследване на гроба и даже ни осигури полицейска охрана, в случай че се стигне до нападения на вярващи.
Вечерта преди планираното отваряне в града имаше престрелки, при които бяха убити седем души. Началникът на полицията ни посъветва да се откажем от провеждането на акцията, тъй като се опасявал от ескалация на напрежението и не можел да гарантира сигурността ни.
През седемдесетте години изчезнала пазената в джамията Хазратбал брада на пророка Мохамед, което е върховна реликва за мюсюлманите. Това довело до неколкоседмични бунтове в Кашмир, тъй като населението на долината смятало за отговорно централното правителство в Делхи — през 1948 г. Кашмир бил предаден на Индия, което никога не било приемано от народа и областта е хронично огнище на кризи. Трябваше да отложим планираното мероприятие за по-късно.
По време на печата на книгата (май 1993 г.) вече не беше възможно да се отвори саркофагът. От лятото на 1989 г. в Кашмир вследствие на активността на някои от бунтовническите армии се оформи състояние на гражданска война, която спря всякакъв достъп в долината. Тъй като старият град на Сринагар, където се намира гробът, е предпочитаното скривалище на нелегалните, а индийската армия се беше окопала на всяка улица и ъгъл, трябваше да се откажа от посещение на гроба, докато в Кашмир в обозримо бъдеще не се подобри обстановката. Тъй като гробницата се намира недалеч от реката Джелум и в последните две хиляди години многократно е била заливана от нея, не може да се очаква кой знае какво от отварянето на гроба.
Иисус или Павел?
Много вярващи християни ще ми подметнат, че с тезите на тази книга унищожавам елемента, който носи утеха и надежда — спасението от греховете (който предизвиква страданието) чрез жертвата на Иисус Христос за всички хора, които изповядват учението му. Но точно тази форма на учението за Спасението в традиционното християнство почива на Павел и никога не е била проповядвана от Христос. Павел учи, че делото на Иисус и жертвата му били за освобождаването на вярващите от греховете им, заблудеността им и от властта на Сатаната. Наистина Павел не споменава нито една сричка в писанията си какво е проповядвал Христос и не се позовава на нито една негова притча. Вместо това върху собственото си разбиране (или неразбиране?) на учението изгражда собствена философия.
Според Павел всички хора заради Адамовия грях са гневяли винаги Бога (вж. Писмо до ефесяни 2:3) и без изключение са изгубени (напр. Писмо до Римляни 5:18, Коринтяни 15:18), защото всички са грешни (Писмо до римляни 3:9, галалтяни 3:22, коринтяни 2:14). Срещу всички хора има проклятие от Бога (Писмо до Римляни 5:16). Така Павел от
В Писмо до колосяни пише:
Защото според Павел спасението е единствено в милостта на Бога:
Според Павел човекът е спасен от акта на кръщението. Всяка претенция със собствени усилия да се стремим към постигане на спасението е унижение на заслугите на Иисус, покварен опит за самоспасение. Обратно, всеки човек, колкото и добродетелно и примерно да е живял, е изгубен според това разбиране, ако не приема кръстна жертва с благодарност като собственото си пълно спасение. Този възглед е напълно чужд на Христос.
Повечето християни са на мнение, че това учение е квинтесенцията на християнството. Тя обаче е фикция, напълно чужда на мисленето на Иисус. Нито проповедта от планината — ядрото на учението му,
