ви подсказва. Следвайте сърцето си. Доверете му се. Оставете се да ви води. Нека да разцъфне. Ще останете изумени от резултата.
Понякога, когато правя услуга, това е един вид акт на благоговение. Потъвам във възторг и благоговение пред Великата Мистерия, в която живея. Не помагам на никого. Докосвам се до Благословения. „Защото когато бях гладен, вие ме нахранихте. Когато бях жаден, вие ми дадохте да пия, бях болен, а вие се грижихте за мен, бях в затвора, а вие ме посещавахте.“ Те се учудват, „Господи, кога си бил гладен, а ние сме те нахранили, кога си бил жаден, а ние сме ти дали да пиеш, кога си бил болен, а ние сме се грижили за теб, кога си бил в затвора, а ние сме те посещавали?“ А Той отговаря, „Това, което сте направили дори и за един от братята си, все едно сте направили за мен.“
Това се превръща в реалност за нас, не просто в духовен принцип. Всички и всичко става проявление на Великия. Всеки жест на внимание и доброта се превръща в молитва и почитание. А в очите на братята и сестрите си ние виждаме безсмъртния пламък на самата вечност.
Когато работя, аз се опитвам да не завися от резултатите. Дарявам плодовете от труда си на Великата. Мистерия. Колкото и добра работа да съм свършил, не искам и да претендирам за похвала или полза. Заставам встрани с мисълта, че съм само служител, който се подчинява на своя господар. Воин в служба на своя цар. Каквото и да правя, дарявам всичко на Мистерията и съм спокоен.
Отдаването на плодовете от делата ми по този начин премахва възможността за разочарование или неудовлетвореност. Понякога може да се обезкуражим или разочароваме, когато нещата не се променят или не отговарят на представата ни. Ако е така, значи сме се ангажирали твърде много. Останете неподвижни. Запазете пълно спокойствие. Действа сила, отвъд която всеки от нас може да разбира.
Когато се стремя към нещо, се чувствам напрегнат, не в настроение. Когато оставя нещата да се развиват от само себе си, правя това, за което съм призван, не се опитвам да променям нищо, чувствам се вдъхновен, свободен, жив. Понякога усещам призив да действам. Понякога не. Това са фактите. Не мога да нося всички кръстове. Не съм дошъл да спасявам света и да решавам всички социални проблеми. Достатъчно е да спася себе си и може би да направя една чаша хубав, топъл чай за братята и сестрите, си по пътя. Всичко останало би било глупаво и самонадеяно. Слушам, подчинявам се и след това се дръпвам от пътя.
Не се отказвам от действието. Прегръщам го и то жадно, ако съм призован за това. Но отричам стремлението. Ще направя всичко по силите си и след това вселената ще се погрижи за останалото. Защото ако трябва да си кажем истината, аз сам нищо не мога да направя, освен ако Великата Мистерия не действа чрез мен. А колкото по-отворен ставам за това, толкова повече тя преминава през мен и аз съм благословен.
Нека ви призная, че понякога, докато работя, понятието „аз“ изчезва напълно и остава само „тя“. Тези мигове са много специални. И тогава забелязвам, че тя не се стреми, не се тревожи, не се притеснява за резултатите, не се величае, не прави планове, и въпреки това благославя, обича и подхранва така съвършено. Колко лесно работи чрез мен, когато отсъствам. И ето отново се появявам аз с моите планове, грижи, добри намерения, обаче се улавям, отстъпвам отново и се разсмивам от сърце. Иска ми се да напиша стихотворение.
Така стоят нещата, така били са и така завинаги ще бъдат. Великата Мистерия съдържа в себе си ритми и кръговрати, които никой от нас не е в състояние да разбере. Океанът има своите приливи й отливи. Луната пълнее и линее. Делата на хора и нации следват дълбоки ритми, в които не сме посветени, ние позволяваме нещата да се случвах и просто следваме сърцето си, където и да ни води то.
Аз чистя стаята си. Благовъзпитан съм. Родителите ми остаряват, скоро ще имат нужда от моите грижи. Приятел се нуждае от заем — ще му дам, ако имам. Някой е в депресия — изслушвам го и го успокоявам. Някой пада — помагам му да се изправи. И ако бъда призван да направя повече от това, така да бъде, но призванието ми не е да се стремя, тревожа или да се притеснявам за възможните последствия. Някой по- велик от мен се грижи за тези неща.
И когато започна да се занимавам само със себе си и повярвам, че съм незаменим във всяка една ситуация, както понякога глупаво правя, просто си напомням, че вселената може да издигне хиляди мъже и жени по-добри от мен. И така в смирение аз изпълнявам моята част. Благодарен съм, че участвам. Чест е за мен, че съм призован. Развълнуван, че ще дам своя принос.
Аз съм клонът, а Великата Мистерия е дървото. Аз съм машината, чрез която източникът обогатява и обсипва с щедрост хората си. Позволявайки на Светия Източник да подхранва чрез мен, бидейки негов инструмент, откривам, че съм изпълнен с радост и вътрешен мир. Сякаш всяка моя клетка и атом трептят и пеят. Чувствам се чист, завършен, обогатен и жив. Такава е благословията на пробуденото сърце или поне аз това съм усетил, а съм извървял само малка част от целия път.
Част четвърта
1. Воинът и свещената песен
