Свещената песен? Какво за нея? Как е пробудена за живот? Сега тайната се разкрива пред вас.
Всеки от нас притежава дар, някакъв талант, който да развие и да даде на света. Може да е малък или голям, няма значение. Но той е важна част от разгръщащата се Мистерия. Свещената песен е нашият собствен уникален дар, нашата цел и всеки от нас е роден, за да я открие и сподели със света.
Свещената песен е посята дълбоко в нас, преди да се родим, и може да й се вдъхне живот само ако пробуденото сърце се съчетае с духа на воина. И двата елемента са необходими. Едното без другото няма да е достатъчно.
Пробуденото сърце, като космическа майка, копнее да даде на света този дар. Кърви дори при мисълта, че мелодията може да бъде изгубена, без да се прояви. И никой да не я чуе. Тъй като само ние можем да изпеем свещената си песен и никой друг. Ако не я пробудим, тя ще бъде завинаги изгубена за света. И така пробуденото сърце търси духа на воина, за да могат да се съчетаят.
Нуждаем се от духа на воина вътре в нас. Изпитваме необходимост да бъдем воини. Светът отчаяно търси воини. Благородни воини. Мили и любящи хора, но все пак воини. Мъже и жени, които не се страхуват да следват представата си, пътя си. Да бъдат различни. Да рискуват всичко в името на нещо велико. А за такава постъпка е необходима изключителна смелост.
В Тибет, думата воин означава „смел човек“. Да бъдеш воин означава да придобиеш смелост, но не чрез арогантност. По-скоро чрез смирение и доверие.
Да бъдеш воин означава да посрещаш ежедневните предизвикателства на живота сигурно и уверено. Да се чувстваш удобно в света, в който живееш. Да се движиш в хармония. Да се научиш да се доверяваш на силата си и на вътрешния си глас.
Воинът се захваща с всяка задача с кротка увереност. Сигурен е, тъй като вътрешният му глас е негов съюзник, направлява го и му помага. Сигурен е, тъй като могъществото на цялата вселена ще му се притече на помощ, ако е заел правилната страна. Свещена задача ли е тази? Ще обогати ли хората? Воинът си задава тези въпроси на всяка крачка от своя път и ако отговорът е положителен, то той е в състояние да призове всички сили на вселената на своя страна. Цялата мощ е на негово разположение.
Воинът се научава да вярва в тази истина безрезервно. Не оставя нищо на случайността. Не влиза в битка бос и с превръзка на кръста, а седнал в колесница и в пълно бойно снаряжение. А колесницата са собствените му убеждения. Убеждения на воин. Духовни убеждения. Чрез дисциплина и тренировки той си е създал могъщи убеждения относно себе си и връзката си с Великата Мистерия, и така той се впуска в битка. Уверен и сигурен.
В дясната си ръка държи оголен меч, посветен на светите сили. Мечът е динамичната воля, изпълняваща представата, пътя, начертан от вътрешния глас. Тъй като воинът не се бие само заради себе си? А за най-великото добро. Той се бори за раждането на представата и го прави, за да победи. Негов дълг е да победи.
Има много битки, които трябва да бъдат водени по духовния път, а собственият ни храм се превръща в арена на най-ожесточените от тях. Имаме велики победи, но търпим и горчиви загуби, и ако не пробудим воина вътре в нас със сигурност ще бъдем мамени и побеждавани.
Воинът познава хитростите на противника. Не подценява силата на мързела, страха, съмнението, объркването, чувството за неспособност и още много други вътрешни демони, изпълзели от мръсните канали на нашата раса. Воинът знае, че тези врагове трябва да бъдат победени. Дебне ги находчиво и ловко. Опознава поведението и навиците им и след това, ефикасно, без много шум, ги отстранява един по един.
Духът на воина ще се събуди в нас, когато се отърсим от слабостта си, прозрем факта, че имаме велики предци и се съгласим да заемем нашето място сред редиците им. Трябва напълно да приемем, че сме приносителите на факлата на съзнанието, с всичките отговорности и възможности, произтичащи от това. Ние сме творците на бъдещето. Ние сме едновременно семето и утробата, от които бъдещето ще се роди. И не трябва да подхождаме към задачата си с лека ръка.
Духът на воина е жив в този, който се отдал изцяло на пътя. Духът на воина изисква непоколебимост и решителност. Това е динамичният елемент вътре в нас, който ни движи през всички препятствия. Това е отдадеността на представата, накъдето и да води тя. Трябва да бъдем искрени и непресторени във всеки един момент от живота си. Да сме откровени със себе си. Да уважаваме избрания път и да го следваме докрай.
Ето така се раждат свещените песни. Така следваме съдбата си. Всеки от нас добавя по нещо свое. Всеки е неразделна част от цялото. Всеки е разгръщащата се Мистерия.
И пътешествието не спира. Воинът все още търси царството. Още два пътя трябва да бъдат открити. И той продължава напред.
2. Пътят на Могъществото
Нека да отпием от извора с живата вода. Да се потопим в източник на могъщество, безкрайно по- надежден, от всеки друг, с който сме се сблъсквали. Източник, който няма да пресъхне никога. Ще ви подхранва и обогатява.
Цялата сила, цялото могъщество идва от Великата. Мистерия. Да поемем пътя на могъществото означава просто да започнем да разбираме по-добре тази поразителна истина. Но тя трябва да се превърне за нас в нещо повече от просто понятие, ако искаме да черпим от този източник. Трябва да я приемаме като нещо реално и блестящо, каквото е обедното слънце. Така реално като земята, върху която стъпваме. Книгите няма да са от полза в този случай. Трябва авторитетно да потърсим силата си. И то вътре в нас. Реализацията на истинската ни същност ни зарежда със сила. Не можем да имитираме или да се преструваме относно това.
Възможно е да привлечем, към себе си, каквото пожелаем. Възможно е да станем много добри, каквото и да е призванието ни. Възможно е да бъдем като великите личности от миналото. Можем да го направим, защото имаме възможност да черпим директно от великите, космически извори. Те са на наше разположение, стига да се слеем напълно и изцяло с източника на нашето съществувание, с източника на цялата сила.
И тук се сблъсквам с голям парадокс. Виждам, че пътят на могъществото означава да станеш по-малък, а не по-голям. В степен, в която има по-малко „аз“ и повече „тя“, в степен, в която аз, егото ми, човекът се смалявам, а Великата Мистерия, източникът на цялата сила, расте, при това съотношение ще дойде истинското и трайно могъщество. Когато умът ми притихне, остана неподвижен и почувствам мощта, дори и само за няколко мига, сякаш съм обновен, израснал, вдъхновен. Това е като да отпиеш от живата вода.
Тук е източникът на моето съществуване, казвам си. Тук е източникът на цялата сила. И пак тук е моят център, не само моят център, но и центърът на всички центрове. И в този свят център, съществувал преди самото време, аз живея, движа се, съществувам. В мен тече жива вода. В мен покълва свещеното семе. Крия в себе си закони и тайни. В мен е източникът на цялата сила. Приютил съм Святото Присъствие. В мен се съдържа всичко.
Промяната в нечие съзнание не се измерва във време, а в осъзнаване. Никой, не може да каже колко
