време ще отнеме подобно нещо. Може да е нужна година, две, пет, двадесет години, за да се случи нещо съществено. Може да отнеме шест месеца, два месеца. Може да се случи и за миг. Това са никому неясни мистерии. Но едно знаем със сигурност: с разширяването на съзнанието ни, се променя и цялото ни същество и вибрираме на по-висока честота. А при тези нови честоти улавяме дълбоки вътрешни истини там, където преди ни се е струвало, че няма нищо. Завесата е вдигната. Гледаме на света с други очи, а тези нови истини, навлезли в живота ни, влекат със себе си и един нов вид осъзнаване и разбиране. И точно когато достигнем дълбините на осъзнаването, вратите на могъществото се отварят за нас.
„На тези, които имат, ще им се даде, на тези, които нямат, дори и малкото ще им се отнеме.“
На пръв поглед това не изглежда честно. Несъмнено трябва да се вземе от тези, които имат и да се даде на тези, които нямат. Така разпределението изглежда по-честно, но всъщност нещата стоят по друг начин. Когато се замислим по-задълбочено, мъдростта на тази истина ни се разкрива. Тъй като силата е като поток, нея не я интересува накъде тече. Човек или е на нейна страна или не е. Или плува по течението или срещу него. Да приемем Великата Мистерия за източник на всичко, което ни се случва и да застанем рамо до рамо с нея, означава да имаме достъп до могъществото й. Ако сме на нейна страна, ще открием, че тя определено ни дава всичко, което пожелаем.
От друга страна, ако се отнесем небрежно и не установим тази връзка, защото разчитаме само на собствените си сили, игнорираме или забравим могъщите сили, действащи вътре в нас, то тогава и малкото, което имаме, ще ни бъде отнето. Когато отказваме да приемем, че сме част от природата и природата е част от нас, ние възпрепятстваме потока. Живеем в тъмнина. Скриваме се в черупките си. Борим се срещу течението, а това е трудно и безполезно.
Когато се научим да черпим директно от великия, космически извор, ние се отваряме за вечно присъстващата сила вътре в нас. Количеството енергия, което можем да получим, е ограничено единствено от възможностите ни за реализирането й. Ако намерим начин да увеличим реализацията, съответно веднага ще се увеличи и приемът и подаването. Вътре в нас тази енергия отива за различни видове дейности, които изграждат живота ни. Всеки аспект от нашата природа работи на по-бързи и по-мощни обороти. Художникът ще рисува с повече страст. Творбите на писателя ще са по-въздействащи. Атлетът ще стане по-силен. Бизнесменът — по-проницателен. Всичко, което правим ще бъде по-усилено и по-бързо, цялата ни същност ще е повлияна от това. И всички, които се докоснат до нас, ще го усетят. Защото ще се превърнем в един от притоците на живата вода.
Присъединете съм към мен и отворете очи за тази сила. Пригответе се за задачата. Преобразете съзнанието си чрез нови, по-могъщи убеждения. Станете едно цяло с новите си убеждения и често се обръщайте към тях. Нека да оживеят във вас. Живейте така, както са живели великите личности от миналото. Те са нашите предци. Тяхната кръв тече във вените ни. Такава е съдбата ни.
3. По пътя на красотата
Наш свещен дълг е да пробудим красота в живота си. Да съзрем красотата и да я направим неразделна част от нас самите. Да я оставим да изпълни умовете и сърцата ни. По този начин ще помогнем да се изчисти съзнанието на расата ни.
Първата крачка по пътя на красотата правим, когато започнем да приемаме живота напълно и безрезервно. Когато се научим да го приемаме като любим. Като приятел, който е бил до нас при възходите и паденията ви. Успехите и провалите. Душевни страдания. Победи. Бил е винаги до нас, и един ден отваряме очи и осъзнаваме, че сме влюбени. Осъзнаваме, че го обичаме — болката, страданията, всичко. Позволяваме на живота да бъде, какъвто е. Приемаме любимия си, какъвто е. Животът става наш спътник. Събеседник. Приятел. Внезапно започваме да го уважаваме повече. Какво бихме правили без него?
Когато очакваме животът винаги да е хубав, да ни задоволява, да ни дава нещата, които искаме, ние живеем в илюзия. Колко жалко. Изнервящо е всеки ден и всеки час да искаш да си щастлив, задоволен, стимулиран. Станали сме толкова алчни. Не сме оставили място за болка, объркване, скука. Избягваме и отхвърляме всичко неприятно. Крием се от тези усещания, вместо да ги приемем като част от живота ни. Правейки това, несъзнателно отхвърляме живота. В очакване сме на нещо различно, по-добро от случващото се в момента, когато в действителност чудото се разгръща навсякъде около нас. Нанизали сме се на острия връх на постоянното очакване. Носим трънения венец на неосъществените желания. Кървим и страдаме безплодно заради най-несъществените подробности от живота ни. Време е да се събудим и да се освободим от това.
Тъй като на мястото на всяко изпълнено желание, моментално се появява ново. Това е великото прозрение на Буда. Всичко в този живот е преходно. Но ако това е същността на живота, на нашия любим, то тогава нека го прегърнем силно. Почувствайте нежността и крехкостта на всичко. Това ще го направи още по-ценно. Тъй като всеки миг е уникален. И може да му се насладите само веднъж и само сега. Ако не успеете да го направите, той ще си е отишъл, завинаги. Целувайте любимия си във всеки един момент. Приемете го изцяло. Освободете се от всички останали безсмислици. Заемете позиция. Застанете очи в очи с живота и го вижте сега, в този миг. Това е ваш дълг.
Всичко е съвършено във вида, в който е. Когато напълно приема това, аз поемам пътя на красотата. Когато престана да съдя, анализирам, критикувам, сравнявам, аз виждам, че всяко нещо има своето място. Дори провалът, болестта, неуспехът играят своята роля. В мащабната схема да разгръщащата се вселена всички неща са такива, каквито трябва да бъдат. Дори и тъпичкият косъм има своето място във вселената. Всички неща се разкриват по свой собствен начин. Няма нищо, за което да се притеснявам или да се оплаквам. Напротив, имам много поводи за празнуване.
Настоящият момент винаги е жив и изпълнен с безброй съкровища. Предлага повече, отколкото можем да приемем. Вселената около нас е поразително сложна схема от събития, където всичко се случва наведнъж. Животът ни засипва с изобилието си. Навсякъде. Ние, обаче, можем да поемем само едно събитие, един фрагмент за даден момент. Вижте облаците в небето над нас. Чуйте песента на птиците. Шума от играта на децата на двора. Вижте всичките заобикалящи ни цветове. Виждате ли червеното? Синьото? Жълтото? Почувствайте земята, по която стъпваме. Погледнете лицето ми. Докоснете сърцето ми. Усетете присъствието ми вътре във вас. Вижте как вятърът си играе с клоните на дърветата. Как разцъфват цветята. Как жужи буболечката. Как тича мравката. Как нощта следва деня, а денят — нощта. Вдигнете очи към луната. Настоящият момент е наситен с много повече красота и радост, отколкото бихме могли да си представим. Следващият момент също, и последващият.
Хайде да почетем малко поезия. Да послушаме музика. Да правим любов. Да посетим приятел. Да отидем на пътешествие. Да сготвим. Да ядем и пием охотно. Да се наслаждаваме. Вселената празнува. Да празнуваме с нея.
Всеки един миг е съвършен и завършен сам по себе си. Нищо повече не иска от нас, освен да вникнем в него. Да го приемем. Да му се насладим. На детето всичко му се струва удивително. Детето живее за мига. Да поемем по пътя на красотата означава да изживяваме всеки прекрасен миг, да бъдем като децата. Да погледнем на нещата с нови очи и отново всичко да ни се струва вълнуващо.
Кое в живота е важно, ако не бризът, галещ кожата ни в горещ, летен ден? Ако не искрящите цветове
