разноцветни рибки. — Той е изключително опасен, арогантен и крайно користолюбив човек. Няма да ви сътрудничи, ако наистина има нещо, с което да ви помогне да намерите сина му, макар че не мога да си представя какво е то.
Както винаги учтив, Рой каза:
— Доктор Палма, въпреки уважението ми към вас, вие не можете нито да си представите, нито да кажете как ще ни помогне или по какъв начин очакваме да спечелим сътрудничеството му. Това е спешен въпрос на националната сигурност. Не ми е разрешено да споделям подробности с вас, колкото и да искам да го направя.
— Този човек е зъл, господин Котър.
— Да, знам биографията му.
— Не ме разбирате…
Рой внимателно я прекъсна, посочвайки един от документите на бюрото й.
— Вие прочетохте съдебното нареждане, подписано от съдия от Върховния съд в Колорадо, според което опеката на Стивън Акблом временно се поверява на мен.
— Да, но…
— Предполагам, че когато излязохте, за да говорите по телефона, едно от обажданията ви беше с цел да се уверите в подписа му.
— Да, автентичен е. Съдията още беше в кабинета си и лично го потвърди.
Подписът беше истински. Въпросният съдия беше в ръцете на агенцията.
Сабрина Палма обаче не беше удовлетворена.
— Но какво знае за злото вашият съдия? Има ли опит с хора като Стивън Акблом?
Рой посочи друг документ и каза:
— Предполагам, че сте потвърдили автентичността и на писмото от шефа ми, министърът на финансите. Обадихте ли се във Вашингтон?
— Естествено не можах да разговарям с него.
— Той е много зает. Но там трябва да е бил някой от секретарите му…
— Да — с нежелание призна доктор Палма. — Говорих с един от заместниците му, който потвърди искането.
Подписът на министъра на финансите беше фалшив. Заместникът, един от рояка любимци, беше симпатизант на агенцията и несъмнено чакаше в кабинета на министъра, в случай че Сабрина Палма се обадеше.
Рой посочи третия документ на бюрото.
— А това искане от заместник главния прокурор?
— Да, обадих му се.
— Разбрах, че познавате господин Съмъртън.
— Да. Запознахме се на конференция на тема „Пледиране за невменяемост и ефектът й върху стабилността на съдебната система“. Преди около шест месеца.
— Надявам се, че господин Съмъртън беше убедителен.
— Да. Вижте какво, господин Котър, трябва да се обадя в канцеларията на губернатора. Ако почакате малко…
— Опасявам се, че нямаме време. Вече ви казах, че животът на президента на Съединените щати е изложен на опасност.
— Това е затвор с изключителни…
— Доктор Палма. — Рой продължаваше да се усмихва, но гласът му стана твърд като стомана. — Не се тревожете, че може да загубите златната си гъска. Кълна се, че след двайсет и четири часа той отново ще е предоставен на грижите ви.
Зелените й очи гневно се вторачиха в него, но тя не каза нищо.
— Не съм чувал дали Стивън Акблом е продължил да рисува, откакто е дошъл тук — каза Рой.
Очите на доктор Палма се стрелнаха към двамата мъже до вратата, после отново се спряха на Рой.
— Понякога рисува. Не много. По две-три картини на година.
— На стойност милиони долари.
— Тук не се върши нищо неетично, господин Котър.
— Не съм казал такова нещо — невинно рече Рой.
— По собствена воля и без никаква принуда, господин Акблом преотстъпва всичките права върху новите си картини на тази институция, след като му омръзне да ги държи на стените в стаята си. Приходите от продажбата им се използват изцяло за допълване на субсидиите, които ни се отпускат като бюджет от управата на щата Колорадо. А в днешно време и в настоящите икономически условия държавата обикновено не финансира достатъчно затворите от всякакъв вид, сякаш обитателите им не заслужават грижи.
Рой елегантно плъзна чек по гладката като стъкло повърхност на бюрото.
— Да, сигурен съм, че без необлагаемите добавки от изкуството на Акблом, положението наистина би било сериозно.
Доктор Палма отново не каза нищо.
— Кажете, докторе, освен тези две-три картини, които Акблом рисува всяка година, има ли скици и графики, които той не си прави труда да преотстъпи на тази институция? Знаете какво имам предвид — незначителни драсканици, встъпителни щрихи на стойност десет-двайсет хиляди долара, които човек може да занесе вкъщи и да окачи на стените на банята си. Или дори да изхвърли наред с останалия боклук.
Омразата й към него беше толкова силна, че Рой нямаше да се изненада, ако руменината, появила се на лицето й, запалеше меката като памук кожа, сякаш е хартия.
— Имате прекрасен часовник — добави той, посочвайки „Пиадже“ на тънката й китка.
Рамката около циферблата беше инкрустирана с диаманти и изумруди.
Четвъртият документ на бюрото беше заповед за излизане от клиниката, която признаваше законните пълномощия на Рой — по указания на Върховния съд в Колорадо — да поеме временно опеката над Акблом. Рой вече я бе подписал, докато пътуваше в лимузината. Доктор Палма също я подписа.
Доволен, той рече:
— Акблом взима ли някакви лекарства, които трябва да продължим да му даваме?
Тя отново го погледна в очите. Този път гневът й бе размит от загриженост.
— Не. Не са му необходими. Той не е психично болен според съвременната дефиниция на термина. Господин Котър, правя всичко възможно да ви накарам да разберете, че този човек не показва никакви класически симптоми на психоза. Да, той е социопат, но само по отношение на собствените си действия, съдейки по извършеното от него, а не по онова, което казва или мисли. Направете какъвто искате психологичен тест и той ще го издържи отлично. Акблом е напълно нормален, уравновесен, приспособява се идеално и дори не е очебиен невротик…
— Разбрах, че през тези шестнайсет години е бил примерен затворник.
— Това не означава нищо. Именно тези неща се опитвам да ви обясня. Вижте какво, аз съм специалист по обща медицина и психиатрия. Но с течение на годините, от наблюдения и от опит, загубих вяра в психиатрията. Фройд и Юнг са пълни с лайна. — Произнесена от такава фина жена, тази груба дума оказа шокиращо въздействие. — Теориите им как функционира човешкото съзнание са без стойност, упражнения в самооправдание, философии, съчинени само за да извинят собствените им желания. Никой не знае как функционира съзнанието. Дори когато предписваме лечение и променяме душевното състояние, ние само знаем, че лекарството е ефективно, но не и
— Не изпитвате ли състрадание към него?
Тя се наведе и се вторачи в Рой.
— Казвам ви, господин Котър, на света има зло, което съществува без причина и без обяснение. Зло, което не е породено от травма, обида или от мизерия. По моя преценка Стивън Акблом е отличен пример за зло. Той е напълно вменяем. Акблом много добре знае кое е правилно и кое неправилно. Напълно съзнателно е предпочел да прави чудовищни неща, без дори да чувства психична принуда да ги върши.
— Нима не изпитвате състрадание към пациента си? — повтори Рой.
