във всяко отношение, почти колкото Джиневра.
Но онова, което я правеше специална и изпълваше Рой с благоговение пред божествената сила, създала човечеството, бяха съвършените й очи — по-интересни и завладяващи и от очите на капитан Харис Деското от полицията в Лос Анджелис.
Черни и същевременно прозрачни, огромни и идеално съразмерни с лицето, прями, но загадъчни, очите на жената бяха онова, което се намираше в сърцевината на всички мистерии. Очите на непорочна душа и същевременно на безсрамна блудница, лукави и откровени. Очи, за които всяка измама беше прозрачна като стъкло. Изпълнени с одухотвореност и едновременно — със сладострастие и пълно разбиране на съдбата.
Рой беше убеден, че в действителност очите й са същите като на снимката. Беше виждал и други нейни фотографии и множество видеозаписи и всеки кадър бе разбил сърцето му по-жестоко от предишния.
Намереше ли я, той щеше да я убие заради агенцията, заради Томас Съмъртън и заради всички доброжелателни хора, които се трудеха, за да направят страната и света по-добри. Тя не заслужаваше милост. Защото с изключение на единствената й съвършена черта, жената беше лоша.
Но след като изпълнеше дълга си, Рой щеше да извади очите й. Полагаха му се. И за кратко време онези омайващи очи щяха да му донесат така отчаяно потребната утеха в свят, който понякога беше непоносимо жесток и студен, дори за човек с такава позитивна нагласа, каквато той бе развил в себе си.
Спенсър най-после успя да стигне до външната врата на апартамента. Държеше в ръце Роки, защото кучето не искаше да тръгва. Теда напълни найлоново пликче с останалите десет шоколадови сладкиши и настоя Спенсър да ги вземе. Освен това, клатейки се, тя отиде в кухнята и се върна с домашно приготвен сладкиш с боровинки, увит в малък кафяв хартиен плик, после направи същия курс, за да му донесе две парчета лимонов кейк с кокосови орехи, сложен в пластмасова кутия за еднократна употреба.
Спенсър възрази само срещу кейка, защото нямаше да може да й върне кутията.
— Глупости — заяви Теда. — Не е необходимо да ми я връщаш. Имам достатъчно пластмасови кутии. Ще ми стигнат за два живота. Събирам ги от години, защото можеш да държиш всичко в тях, но имам повече от достатъчно. Изяж кейка и хвърли кутията.
В добавка към тези вкусотии Спенсър получи и две информации за Хана-Валери. Първата беше разказът на Теда за рисунката на хлебарката на стената в спалнята на Хана. Но Спенсър още не знаеше как да я изтълкува. Втората се отнасяше до нещо, което Хана бе казала малко преди да си събере багажа и да изчезне от Лас Вегас. Двете обсъждали места, където винаги са мечтали да живеят. И докато Теда не можела да избере между Хавай и Англия, Хана била непреклонна, че само крайбрежното градче Кармел в Калифорния притежава спокойствието и красотата, които човек би могъл да желае.
Спенсър предполагаше, че отиването в Кармел едва ли ще му донесе успех, но в момента градчето беше най-надеждната му следа. От една страна, Хана не бе отишла първо там, след като бе напуснала Лас Вегас, а бе спряла в огромния Лос Анджелис, където се бе опитала да започне нов живот под името Валери Кийн. От друга страна, вероятно сега, след като загадъчните й врагове два пъти я бяха намирали в големи градове, тя бе решила да провери дали ще я открият така лесно в много по-малко селище.
Теда не бе информирала бандата шумни, груби тъпаци, че Хана е споменала Кармел. И това може би даваше предимство на Спенсър.
Никак не му се искаше да оставя старицата със спомените за любимия й съпруг, многократно оплаквани деца и изчезнала приятелка. Той й благодари горещо и тръгна към стъпалата, водещи надолу, към вътрешния двор.
Сиво-черното небе и силният вятър го изненадаха, защото докато беше при Теда, той бе забравил за всичко друго, съществуващо отвъд стените на апартамента й. Короните на палмите още шумоляха, а въздухът беше по-студен от преди.
Спенсър едва слезе по стълбите, защото носеше трийсет и пет килограмово куче, пълна със сладкиши найлонова торбичка, десерт с боровинки в книжна кесия и пластмасова кутия с кейк. Но не пусна Роки, защото беше сигурен, че кучето мигновено ще изтърчи при Теда.
Когато най-сетне го сложи на земята, Роки се обърна и с копнеж се вторачи нагоре по стълбите, към малкия кучешки рай.
— Време е да се върнеш в реалността — каза Спенсър.
Кучето изскимтя.
Спенсър тръгна към предната част на жилищния комплекс. Стигна до басейна и се обърна.
Роки стоеше на стълбите.
— Хей, приятелю.
Кучето го погледна.
— На кого си?
В очите на Роки блесна чувство за вина и той изприпка при господаря си, като кихна няколко пъти от парливата миризма на хлор.
— Ами, ако отгоре ми бе паднал трактор и не можех да се измъкна? Или ме беше пресрещнала ядосана мечка? — попита Спенсър.
Роки изскимтя, сякаш се извиняваше.
— Простено ти е — рече Спенсър.
Качиха се във форда и Спенсър добави:
— Всъщност се гордея с теб, приятелю.
Роки наклони глава на една страна.
Спенсър включи двигателя.
— С всеки изминал ден ставаш все по-общителен. Ако не те познавах толкова добре, щях да помисля, че крадеш от парите ми, за да ходиш на психиатър.
От следващата пресечка с висока скорост изскочи тъмнозелен шевролет. Наклони се, изправи се на две колела на завоя, после се насочи към Спенсър и Роки и, изсвирвайки с гуми, спря от едната страна на улицата.
Спенсър предположи, че шофьорът е пиян или дрогиран. Но вратите на тъмнозеления шевролет се отвориха и отвътре излязоха четирима мъже от типа, който Спенсър познаваше много добре, и забързаха към вътрешния двор на жилищната сграда.
Спенсър освободи ръчната спирачка и включи на скорост.
Единият от тичащите мъже го забеляза, посочи към него и изкрещя нещо. Четиримата хукнаха към форда.
— Дръж се, приятелю — каза Спенсър и настъпи педала за газта.
Колата се стрелна по улицата, отдалечавайки се от мъжете.
Чуха се изстрели.
10.
Един куршум изсвистя върху задната броня на форда. Друг рикошира в метала и пронизително изсвири. Резервоарът не експлодира. Нямаше разбити стъкла. Нито спукани гуми. Спенсър рязко зави надясно, подкара по странична уличка и увеличи скоростта.
Роки, който се страхуваше от мрака, вятъра, светкавиците, котките и мразеше да го гледат, когато ходи по нужда, изобщо не се уплаши от изстрелите, нито от каскадьорското шофиране на господаря си. Изправи се, вкопчи нокти в тапицерията и като се клатеше напред-назад от движението на колата, започна да диша учестено и се ухили.
Спенсър погледна скоростомера и видя, че кара със сто километра в час в зона с ограничение петдесет. Въпреки това увеличи още скоростта.
Роки стори нещо, което никога не бе правил — започна да клати глава нагоре-надолу, все едно го насърчаваше да кара по-бързо.
— Работата е сериозна — каза Спенсър.
Кучето изпръхтя, сякаш се присмиваше на опасността.
— Сигурно са подслушвали апартамента на Теда. Прахосвали са ценни ресурси, за да наблюдават Теда.
