Тъмните реки на сърцето

— Мили Боже — разтреперана каза тя. — Ти си по-добър, отколкото изглеждаш, по-добър, отколкото мислех и можех да се надявам. Ти си съвършен, Рой. Съвършен.

Той се усмихна колебливо. Още не се бе освободил напълно от страха, че тя ще го издере.

Ив сграбчи дясната му ръка и го повлече към трапезарията, като палеше лампите и говореше:

— Готова съм… щом искаш това. И аз не желая да ме опипват и мачкат. Цялото онова потене ме отвращава. Тялото ми става лепкаво и хлъзгаво от потта на другия човек. Не понасям това. Повдига ми се.

— Течности — с погнуса каза той. — Какво възбуждащо има в размяната на течности между двама души?

— Течности — с нарастващо вълнение повтори тя. — Господи, иска ти се да умреш от толкова много течности. Всички мъже искат да ближат и смучат гърдите ми и да пъхат език в устата ми. Лигите им са толкова отвратителни…

— Слюнка! — възкликна Рой и направи гримаса на отвращение. — Какво толкова еротично има в размяната на слюнка, за Бога?

Двамата стигнаха до спалнята й. Той спря пред прага на рая, който заедно щяха да създадат.

— Дори да те целуна — продължи Рой, — целувката ще бъде суха, досущ хартия или пясък.

Ив трепереше от вълнение.

— Без език — обеща той. — Дори устните не бива да бъдат влажни.

— И не уста в уста…

— Защото дори сухата целувка…

— Ще бъде размяна…

— На дъх…

— А в дъха има влага…

— Изпарения от белите дробове…

Радостта на Рой беше неописуема. Той разбра, че тази великолепна жена наистина беше като него. Те бяха два гласа, звучащи в съзвучие, две сърца, биещи в хармония, две души, извисили се в една и съща песен.

— Никой мъж не е бил в тази спалня — каза тя. — Само ти.

Стените непосредствено вляво и вдясно от леглото, както и таванът над него, бяха в огледала. Останалите части бяха покрити с тъмносин сатен. Килимът беше в същия цвят. В ъгъла имаше един- единствен стол, тапициран в сребриста коприна. Двата прозореца бяха засенчени с щори от лъскав никел. Леглото беше модерно и лакирано в тъмносиньо и на този фон като звезди блестяха сребристи точици. Над леглото също имаше огледало, а вместо покривка отгоре — кожа от сребърна лисица — най-прекрасното нещо, което Рой бе виждал.

— Изкуствена е — увери го Ив, когато той изрази загриженост за правата на безпомощните животни.

Тук беше разкошът, за който Рой копнееше.

Компютъризираното осветление се задействаше с устни команди и предлагаше шест различни вида атмосфера чрез изкусни комбинации от поставени на стратегически места халогенни лампи с разноцветни крушки, неонови тръбички около огледалата и творческо приложение на фиброоптика.

Ив докосна едно копче на таблата на леглото и вратичките на нощните шкафчета от двете страни на леглото се вдигнаха. Видяха се лавици, отрупани с лосиони, благоуханни масла, десет-дванайсет гумени фалоса в различни размери и цветове и колекция от захранвани с батерии и задействани с ръка еротични играчки, озадачаващи с дизайна и сложността си.

Ив включи уредба с компактдискове.

— Имам всичко — Род Стюарт, „Металика“, Елтън Джон, Гарт Брукс, „Бийтълс“, „Бий Джийс“, Брус Спрингстийн, Боб Сигър, Джей Хокинс, Джеймс Браун, Бах. По-вълнуващо е, когато има различни видове музика и не знаеш коя песен ще последва.

Рой съблече шлифера, но не и сакото си и премести тапицирания стол. Сложи го от едната страна на леглото, за да си осигури великолепна гледка и същевременно да не хвърля отражения в огледалата и да не помрачава многобройните образи на нейното съвършенство.

Той седна на стола и се усмихна.

Ив застана до леглото.

— Това е като сън. Да бъда тук и да правя каквото искам, но в присъствието на човек, който може да ме оцени…

— Да, наистина те оценявам.

— Който може да ми се възхищава…

— Възхищавам ти се.

— Който може да ми се отдаде…

— Твой съм.

— Без да разваля красотата на връзката ни.

— Без течности. Без опипване.

— Чувствам се срамежливо като девица.

— Мога да те гледам часове наред. Облечена.

Тя разкъса блузата си с такава сила, че копчетата се разхвърчаха из стаята. След минута беше съвсем гола и онова, което беше скрито, се оказа по-скоро съвършено, отколкото несъвършено.

— Разбираш ли защо не обичам да правя любов по традиционния начин? Щом имам тялото си, за какво ми е нужен друг?

Ив се обърна и започна да прави онова, което би вършила, ако Рой не беше там. Явно изпитваше огромно удоволствие, съзнавайки, че може да го държи изцяло във властта си, без дори да го докосва.

Тя застана пред огледалото и се огледа от всеки ъгъл, като нежно се галеше. Опиянението й от гледката беше толкова вълнуващо, че дъхът на Рой секна.

После Ив легна на леглото и хвърли на пода кожата от сребърна лисица и завивките. Отдолу се показа черна гумена постелка.

Сетне извади шишенце с кехлибарено благоуханно масло, махна капачката и изля малко течност в средата на леглото. Рой долови ефирно и приятно ухание, леко и свежо, досущ пролетен ветрец. Ароматът не беше на цветя, а на подправки — канела, джинджифил и други екзотични съставки.

Докато Джеймс Браун пееше за неотложното желание, Ив възседна локвата от благоуханно масло. Намаза ръцете си и започна да втрива кехлибарената есенция в безупречната си кожа. В продължение на петнайсет минути ръцете й вещо се движеха по всяка извивка и плоскост на тялото й, задържайки се на всяка прекрасна закръгленост и сенчеста, загадъчна вдлъбнатина. Но докоснеше ли част, която не отговаряше на изискванията на Рой, очите му се съсредоточаваха в безукорните й ръце — поне под твърде кокалестите лъчева и лакътна кост.

Седналата на блестящата черна гумена постелка Ив и пищното й тяло, намазано с течност, която беше природно чиста и не бе от човешки произход, извисиха Рой Майро до духовно ниво, каквото никога не бе постигал — нито прилагайки тайните източни методи на медитация, нито по време на спиритичния сеанс в Пасифик Хайтс, когато повикаха духа на покойната му майка, нито от употребата на мескалин — наркотик, предизвикващ халюцинации, чрез вибриращите кристали или терапията, приложена от непорочна на вид двайсетгодишна масажистка, облечена като скаут, както той бе пожелал. И съдейки по ленивия ритъм, Ив явно часове наред щеше да изследва великолепното си тяло.

Рой стори нещо, което никога не бе правил. Той измъкна пейджъра от джоба си и извади батериите.

Поне една нощ страната му щеше да се оправя без него и многострадалното човечество щеше да мине без своя защитник.

Болката събуди Спенсър от съня в черно и бяло, изобразяващ сюрреалистична архитектура, още по- обезпокоителна поради липсата на цветове. Болеше го цялото тяло. Чувстваше притъпено и безмилостно пулсиране, но пронизващата болка в главата разкъса оковите на неестествения сън.

Още беше нощ. А може би отново беше нощ. Той бе загубил представа за времето.