— В моята къща.
— Теб те нямаше.
— Е, и?
— Къщата вече не беше твоя.
— Знаеше ли, че не е моя, когато влезе?
Пълният смисъл на разкритията й продължаваше да го стъписва. Спенсър започна трескаво да мига, опитвайки се да види ясно лицето й.
— Господи, щом си сложила проследяващо устройство на форда ми…
— Какво?
— Следи ли ме в сряда през нощта?
— Да. Исках да видя какво си намислил.
— От Малибу?
— До „Червената врата“.
— И после до къщата ти в Санта Моника?
— Аз не бях
— Но си видяла нападението?
— От разстояние. Не сменяй темата.
— Каква тема? — искрено озадачен попита той.
— Щеше да обясняваш защо в сряда през нощта си влязъл в къщата ми — напомни му тя.
Не беше ядосана. Тонът й не беше язвителен. Спенсър би се почувствал по-добре, ако Валери беше разгневена.
— Ти… ти не дойде на работа.
— И затова ли нахлу с взлом в къщата ми?
— Не съм нахлувал с взлом.
— Може би съм забравила, че съм ти изпратила покана.
— Вратата беше отключена.
— Всяка ли отключена врата означава покана за теб?
— Тревожех се…
— Да, сигурно. Хайде, кажи ми истината. Какво търсеше в къщата ми онази нощ?
— Трябваше…
— Какво? Какво ти трябваше в къщата ми?
Спенсър не беше сигурен дали умира от раните си или от притеснение. Какъвто и да беше случаят, той отново загуби съзнание.
Хеликоптерът „Бел Джетрейнджър“ пренесе Рой Майро от пресъхналото речно корито в пустинята до площадката за приземяване на покрива на небостъргача на агенцията в центъра на Лас Вегас. Докато в пустинята Мохаве издирваха жената и превозното средство, откарало Спенсър Грант далеч от катастрофиралия форд „Експлорър“, Рой прекара съботния следобед в центъра за сателитно наблюдение на петия етаж.
Докато работеше, той изяде обилния обяд, който поръча от трапезарията, за да компенсира за закуската, за която мечтаеше. Пък и щеше да му трябва много енергия, когато отново отидеше в дома на Ив Жаме.
Предишната вечер, когато Боби Дюбоа го бе завел в същата стая, помещението беше тихо и работеше с минимален персонал. Сега около всеки компютър имаше хора и навсякъде се чуваха приглушени разговори.
По всяка вероятност превозното средство, което търсеха, бе изминало значително разстояние през нощта въпреки негостоприемния терен. Грант и жената може би дори бяха стигнали чак до някоя отсечка на магистралата отвъд наблюдателните постове, които агенцията бе разположила в южната половина на щата.
От друга страна, Грант и жената може би съвсем не бяха далеч. А вероятно колата им бе заседнала в пясъците. Или се бе повредила.
Може би Грант беше ранен. Според Тед Тавелов на мястото на шофьора във форда имаше петна от кръв, която не бе изтекла от умрелия плъх. Ако беше зле, Грант вероятно не бе в състояние да пътува дълго.
Рой реши да разсъждава позитивно. Светът беше такъв, какъвто сам си го направиш. Целият му живот бе посветен на тази философия.
От сателитите в геосинхронна орбита над западната и югоизточната част на Съединените щати три имаха възможност за интензивно наблюдение, каквото Рой Майро искаше да извърши в Невада и в съседните щати. Единият от сателитите беше под контрола на Агенцията за борба с наркотиците, другият — на Агенцията за опазване на околната среда, а третият — на военните, официално ползван от армията, флотата, въздушните сили, морската пехота и Бреговата охрана, но всъщност стиснат в железния юмрук на канцеларията на шефа на главното командване.
Рой се спря на Агенцията за опазване на околната среда.
Въпреки всеотдайността на агентите си и предимно заради пъхащите си навсякъде носа политици, Агенцията за борба с наркотиците не бе успяла да се справи с възложената й мисия. А в годините след края на студената война военните бяха объркани, не бяха наясно каква е ролята им и нямаха пари.
За разлика от тях Агенцията за опазване на околната среда изпълняваше мисията, както никога дотогава, отчасти защото нямаше престъпна организация или група по интереси, която да им се противопостави и защото мнозина от служителите й бяха мотивирани от настървено желание да спасят природата. АООС си сътрудничеше успешно с Министерството на правосъдието, при това до такава степен, че гражданин, замърсил необратимо защитени от закона земи, рискуваше да излежи в затвора повече време от дрогиран гангстер, убил касиер в денонощен магазин, бременна жена и две монахини и откраднал четирийсет долара и шоколад.
Впоследствие, тъй като блестящият успех привлече увеличен бюджет и най-големия достъп до допълнително финансиране, АООС стана собственик на най-хубавите технически средства — от инвентара в кабинетите до орбитални сателити за наблюдение. Ако някоя федерална бюрократична агенция се сдобиеше с независим контрол върху ядрено оръжие, това щеше да е АООС, макар че едва ли щеше да го използва — освен може би в спор за територия с Министерството на вътрешните работи.
Следователно, за да намери Спенсър Грант и жената, агенцията използваше сателита за наблюдение на АООС, „Земен страж 3“, който се намираше в геостационарна орбита над западната част на Съединените щати. За да се домогне до пълен и безспорен достъп до тази придобивка, „Мама“ проникна в компютрите на АООС и им подаде фалшива информация, че „Земен страж 3“ внезапно се е повредил. Учените от АООС незабавно подеха кампания да поставят диагноза на заболяването на „Земен страж 3“ чрез телемеханична проверка от разстояние. Но „Мама“ тайно бе засякла всички команди, подадени към апаратурата от сложна електроника на стойност осемдесет милиона долара и щеше да продължи да го прави, докато агенцията престанеше да се нуждае от „Земен страж 3“.
С помощта на сателита агенцията можеше да извършва подробно наблюдение на голяма част от територията на Щатите и да се фокусира метър по метър върху издирването на всяко превозно средство или човек.
Освен това „Земен страж 3“ беше способен на два метода на свръхмодерно и мощно нощно наблюдение. Използвайки насочващи се по релефа инфрачервени лъчи, сателитът можеше да различава превозно средство от неподвижни източници на топлина чрез подвижността на обекта и по характерния термален почерк. Системата прилагаше и вариант на технологията за нощно виждане „Стар Трон“, който увеличаваше светлината осемнайсет хиляди пъти и превръщаше нощния пейзаж в ярък ден, макар и озарен в странно зелено сияние.
Всички образи се обработваха автоматично чрез програма за увеличаване, намираща се на борда на сателита и после се закодираха и изпращаха. И след получаването им в контролния център в Лас Вегас, също така автоматизирана, но още по-сложна програма за увеличаване изчистваше образа и сетне го прожектираше на екран на стената. Ако се налагаше допълнително изчистване, с помощта на неподвижни
