Тъмните реки на сърцето

— Добре. Мисля, че раната ти е сериозна. Не съм лекар, както разбра, но си нося няколко справочника.

— Чувствам се малко слаб. И гладен. Всъщност умирам от глад.

— Мисля, че това е добър признак.

След като Роки се дръпна от лицето му, Спенсър осъзна, че кучето не смърди. Самият той вонеше на влага и кал от реката и от потенето от високата температура.

Валери отново се залови за работа.

Спенсър не искаше тя да долови неприятната му миризма, затова се премести в края на засенченото пространство и я погледна какво прави.

На черна мушама на земята беше сложен компютър. Клавиатурата беше на коленете й.

— Колко мегабайта е? — попита той.

— Не мега, а гига. Десет гигабайта.

— И нужно ли ти е всичко това?

— Някои от програмите, които използвам, са много сложни. Изпълват голяма част от диска.

Оранжевият кабел, идващ от роувъра, беше включен в компютъра. Друг оранжев кабел водеше от процесора до някакво странно устройство, поставено на десет крачки от сянката на платнището. Приличаше на чиния и беше закрепено на подставка, от която излизаше десетсантиметрова сгъваема черна метална антена, изчезваща в квадратна сива кутия с размери трийсет на трийсет и дълбока десет сантиметра.

Докато работеше с клавиатурата, Валери отговори на въпроса му, преди Спенсър да го е задал.

— Сателитна връзка.

— С извънземни ли разговаряш?

— В момента общувам с МО — отговори тя и се вторачи в информацията на екрана.

— МО? — учуди се Спенсър.

— Министерството на отбраната.

— Агент на правителството ли си?

— Не казах, че общувам с компютрите им с тяхно разрешение. Нито с тяхно знание. Свързах се със сателита на телефонна компания, получих достъп до една от линиите им, запазени за проверка на изправността на системата и проникнах в добре защитения компютър на Министерството на отбраната в Арлингтън, Вирджиния.

— Обзалагам се, че не си взела номера от справочниците си.

— Телефонните номера не са най-трудното. По-трудно е да получиш оперативните кодове, които ти позволяват да използваш системата им, след като проникнеш в нея. Без тях не можеш да направиш нищо.

— И ти разполагаш с тези кодове?

— От четиринайсет месеца имам пълен достъп до Министерството на отбраната. Най-трудното е да получиш кода за достъп до програмата, с която те периодично променят всички други кодове за достъп. И ако не го знаеш, не можеш постоянно да проникваш там.

— И преди четиринайсет месеца ти случайно си открила всички онези кодове?

— Трима души, които обичах, загинаха заради тези кодове.

В отговора, макар и произнесен с не по-сериозен тон от останалите думи, се съдържаше емоционална наситеност, която накара Спенсър да млъкне и да се замисли.

Трийсетинасантиметров гущер, предимно кафяв, на черни и златисти петна, изпълзя от камъка наблизо, излезе на слънце и изприпка по топлия пясък. Видя Валери, замръзна на мястото си и се вторачи в нея. Сребристозелените му очи бяха изцъклени и имаха зърнести клепачи.

Роки също видя гущера и се скри зад господаря си.

Спенсър се усмихна на влечугото, макар че не беше сигурен защо е толкова доволен от внезапната му поява. После установи, че несъзнателно е сложил ръка на медальона от сапунен камък, който висеше на гърдите му, и разбра. Луис Лий. Фазани и дракони. Благополучие и дълъг живот.

„Трима души, които обичах, загинаха заради тези кодове.“

Усмивката на Спенсър помръкна.

— Коя си ти? — попита той.

Без да откъсва поглед от екрана, тя каза:

— Питаш дали съм международен терорист или добра американка, патриот?

— Е, не бих се изразил така.

— През последните пет дни се опитах да науча каквото мога за теб. Не беше много, по дяволите. Заличил си името си от всички публични регистри и официално не съществуваш. Затова и аз имам правото да ти задам същия въпрос. Кой си ти?

Спенсър сви рамене.

— Човек, който цени уединението си.

— Да. А аз съм загрижена и заинтересувана гражданка. Не съм по-различна от теб.

— Само че аз не знам как се прониква в компютъра на Министерството на отбраната.

— Но си преправил файловете на военните за себе си.

— Това е леснодостъпна база данни в сравнение с онази, в която в момента си проникнала. Какво търсиш, по дяволите?

— Министерството на отбраната следи всеки сателит, изведен в орбита. И американските, и чуждите. Търся всички сателити, които наблюдават това малко кътче на света и могат да ни намерят, ако излезем на открито и се мотаем насам-натам.

— Мислех, че това е измислица — неспокойно каза Спенсър. — Онези приказки за око в небето.

— Ще се изненадаш, ако разбереш какви неща има на небето. „Изненада“ дори е меко казано. А що се отнася до наблюдението, над западните и югозападните щати има вероятно от два до шест сателита за тази цел.

— И какво ще стане, когато ги идентифицираш? — обезпокоен попита той.

— Министерството на отбраната разполага с техните кодове за достъп. Ще ги използвам, за да се свържа с всеки сателит, ще претърся действащите в момента програми и ще разбера дали ни следят.

— Тази страховита дама рови в сателити — каза Спенсър на Роки, но кучето не прояви интерес, сякаш отдавна се занимаваше с подобни щуротии. — Мисля, че думата „хакер“ не е достатъчно подходяща за теб, Валери.

— Тогава… как наричаха хората като мен, когато работеше в отдел „Компютърни престъпления“ в специалните сили?

— Дори не си представяхме, че съществуват хора като теб.

— Да, но ние съществувахме.

— Наистина ли ще ни търсят със сателит? — недоверчиво попита Спенсър. — Искам да кажа, че не сме чак толкова важни, нали?

— Те преследват мен. А ти ги обърка напълно. Не могат да проумеят къде се вместваш в цялата история. Докато не разберат кой си, ще мислят, че си опасен като мен, дори повече. За тях непознатият е по-страшен от познатия.

Спенсър се замисли върху думите й.

— Какви са хората, за които говориш?

— Може би ще си в по-голяма безопасност, ако не знаеш.

Той отвори уста да възрази, но после се отказа. Не искаше да спори. Още не. Първо трябваше да се измие и да хапне нещо.

Без да спира да работи, Валери обясни, че в задната част на роувъра има туби с вода, леген, течен сапун, гъби и чиста хавлия.

— Не използвай много вода. Това са питейните ни запаси, ако се наложи да останем тук още няколко дни.

Роки изприпка с господаря си до роувъра, като нервно поглеждаше към гущера, който се припичаше на слънце.

Спенсър видя, че Валери е взела вещите му от форда. Той се изми, избръсна и облече чисти дрехи.