Почувства се освежен. Вече не усещаше ужасната миризма на тялото си. Но не можа да измие добре косата си, защото главата го болеше, щом я докоснеше.
Роувърът беше натъпкан с разни неща и хранителни продукти. Храната беше там, където би я сложил един добре организиран човек: в кашони и хладилни чанти, непосредствено зад предната седалка, на достъпно за шофьора и пътника отпред място. Повечето провизии бяха консервирани и бутилирани, с изключение на кутия соленки. Спенсър беше твърде гладен, за да губи време да готви, затова избра две малки консерви с виенски кренвирши, две пакетчета соленки със сирене и компот от круши.
В една от хладилните чанти, също поставена зад предната седалка, той намери оръжия. Деветмилиметров пистолет „ЗИГ“. Малък картечен пистолет „Узи“, който незаконно бе настроен на автоматична стрелба. Имаше амуниции и за двата.
Спенсър се вторачи в оръжията, сетне се обърна и погледна жената, която седеше на двайсет крачки от него.
Не се съмняваше, че Валери умее да върши много неща. Тя изглеждаше толкова добре подготвена за всяка извънредна ситуация, че можеше да служи за пример не само на скаутите, но и на оцелели след Деня на Страшния съд. Валери беше умна, интелигентна, забавна, смела и приятна за гледане и на слънчевите лъчи, и на светлината на газен фенер. Несъмнено беше опитна и с деветмилиметровия „ЗИГ“, и с картечния пистолет, защото инак не би ги носила със себе си. Не би прахосвала ценно място в роувъра за вещи, които не може да използва и не би рискувала наказанията, предвидени от закона за притежаване на автоматично оръжие, ако не можеше и не беше готова да си служи с него.
Спенсър се запита дали Валери е била принуждавана да стреля по друго човешко същество. Надяваше се да не й се е налагало. И никога да не й се случва. Но за съжаление животът й явно не беше лек.
Той отвори консервата с кренвиршите. Устоя на желанието да изгълта съдържанието и изяде миниатюрните кренвирши един по един. Стори му се, че не е ял по-вкусно нещо. Спенсър сложи в устата си и третия кренвирш и се върна при Валери.
Роки подскачаше и скимтеше до него, молейки за своя дял.
— Това е мое — рече Спенсър и приклекна до Валери, но не й каза нищо.
Тя се бе съсредоточила върху загадъчната информация, изпълваща екрана.
Гущерът не беше помръднал от мястото си.
Спенсър отвори втора консерва с кренвирши, даде два на кучето и се приготви да лапне последния, когато Валери трепна от изненада.
— Мамка му! — възкликна тя.
Гущерът изчезна под камъка, откъдето се бе появил.
Спенсър погледна думата, която проблясваше на екрана.
ЗАСИЧАМ
Валери изключи компютъра.
Точно преди екранът да угасне, Спенсър видя друга дума:
ПРОСЛЕДЯВАМ
Валери скочи, издърпа кабелите от компютъра и хукна към сателитната чиния.
— Натовари всичко в колата!
Спенсър се изправи и попита:
— Какво стана?
— Те използват сателита на Агенцията за опазването на околната среда. И са пуснали някаква адски странна защитна програма. Засича постъпващия сигнал и го проследява. Помогни ми да прибера нещата. Побързай, по дяволите!
Той сложи клавиатурата върху монитора, взе всички устройства, включително гумената подложка, и тръгна след Валери.
— Откриха ли ни? — попита Спенсър.
— Копелета!
— Може би изключи компютъра навреме.
— Не успях.
— Откъде могат да бъдат сигурни, че сме ние?
— Ще разберат.
— Това беше само микровълнов сигнал. Няма пръстови отпечатъци.
— Те идват — настоя тя.
В неделя, по време на третата им нощ заедно, Ив Жаме и Рой Майро бяха започнали страстното си, но без съприкосновение любене рано вечерта. Ето защо, макар сеансът им да бе най-дългият и най-пламенният от трите, те приключиха преди полунощ. После целомъдрено легнаха един до друг и влюбено се вторачиха в отраженията си в огледалата. Ив беше гола, както майка я бе родила, а Рой — облечен. И след малко потънаха в дълбок и спокоен сън.
Рой си бе донесъл някои неща и на сутринта се приготви за работа, без да се връща в хотелския си апартамент. Изкъпа се в банята за гости, а не в тази на Ив, защото нямаше желание да се съблича и да показва множеството си несъвършенства — къси и дебели пръсти на краката, възлести колене и двете бенки на гърдите. Освен това нито един от двамата не искаше да наблюдава другия, докато се къпе. Ако Рой застанеше на плочките, намокрени от водата, с която се къпеше Ив, или обратно, това по някакъв неосезаем, но обезпокоителен начин щеше да наруши сухите им взаимоотношения, освободени от размяна на течности, каквито бяха установили.
Той предположи, че някои хора биха ги помислили за откачени. Но всеки, който беше истински влюбен, би ги разбрал.
Тъй като не беше необходимо да се връща в хотела, Рой пристигна в залата за сателитни комуникации рано в понеделник сутринта. Щом тръгна към вратата, той разбра, че само преди няколко минути се е случило нещо вълнуващо. Няколко души се бяха събрали отпред и гледаха екрана на стената, а жуженето на разговора имаше позитивен нюанс.
Кен Хикман, сутрешният дежурен, се усмихваше широко. Явно изгарящ от нетърпение пръв да съобщи добрата вест, махна на Рой да слезе в контролния пункт.
Хикман беше висок, невъзмутим и хубав. Имаше такъв вид, сякаш бе постъпил на работа в агенцията след опит да направи кариера като водещ на телевизионни новини.
Според Ив, Хикман се опитвал да я ухажва, но тя го отблъсквала всеки път. Ако смяташе, че Кен Хикман я заплашва с нещо, Рой щеше мигновено да му пръсне черепа и да прати по дяволите последиците. Но Рой намери утеха в мисълта, че Кен Хикман се е влюбил в жена, която умее сама да се грижи за себе си.
— Намерихме ги! — съобщи Хикман, когато Рой се приближи до него. — Тя се е свързала със „Земен страж 3“, за да провери дали ги издирваме със сателит.
— Откъде знаеш, че е била тя?
— Това е нейният стил.
— Признавам, че е дръзка. Но се надявам, че не разчиташ само на инстинкта си.
— Ами, връзката беше установена от пустинята. Кой друг би могъл да бъде? — попита Хикман и посочи големия екран на стената.
Гледката от орбита включваше южната половина на Невада и Юта и северната една трета от Аризона. Лас Вегас беше в долния ляв ъгъл. Трите червени и двата бели кръга на малката, примигваща мишена отбелязваха далечното местонахождение, откъдето бе установена сателитната връзка.
— На сто и осемдесет километра североизточно от Лас Вегас, в пустинните равнини на североизток от Оук Спринг Съмит — каза Хикман.
— Това е сателитът на Агенцията за опазване на околната среда, който използвате — напомни му Рой. — Може да е техен служител, който се опитва да установи сателитна връзка, за да получи картина от местността, където работи. Или спектрографски анализ на терена. Или стотина други неща.
