Тъмните реки на сърцето

до Сийдър Сити.

Валери сви рамене.

— Ами, обзалагам се, че хората там се нуждаят от развлечения. От Шекспировия фестивал през лятото мина много време.

По искане на Рой мишената отново бе увеличена и сега все едно се намираше на шейсет метра под тях. Увеличението ставаше все по-трудно, но за щастие компютрите бяха достатъчно мощни и обработката се извършваше бързо.

Превозното средство бе сменило посоката и се движеше на изток, затова ъгълът разкри част от предното стъкло, по което танцуваха отражения от слънчева светлина и сенки.

— Мишената е идентифицирана като последен модел рейнджроувър — съобщи женският глас по високоговорителя.

Рой Майро се вторачи в екрана. Опитваше се да реши дали да се обзаложи, че в колата е не само жената, но и мъжът с белега.

От време на време той съзираше тъмни фигури в роувъра, но не можеше да ги разпознае. Дори не виждаше достатъчно добре, за да бъде сигурен колко човека има в проклетата кола и какъв е полът им.

По-нататъшното увеличение би изисквало дълги и досадни процедури. Докато получат по-подробна картина на интериора на превозното средство, шофьорът можеше да стигне до някой сравнително голям град и да го изпуснат.

Ако изпрати хора да спрат рейнджроувъра и ако пътниците се окажеха невинни, Рой щеше да се прости с всички шансове да хванат жената. Тя можеше да се скрие някъде, докато вниманието му бе насочено другаде и да отиде в Аризона или да се върне в Калифорния.

— Скоростта на мишената е сто и петнайсет километра в час — чу се по високоговорителя.

За да оправдае преследването на роувъра, Рой трябваше да прибегне до много предположения, без да разполага с подкрепящи ги доказателства. Дали Спенсър Грант бе оцелял, след като фордът му бе понесен от бързото течение? Дали по някакъв начин бе съобщил на жената къде се намира? Дали се бяха срещнали в пустинята и бяха заминали заедно с нейната кола? Дали жената, досещайки се, че агенцията може да използва сателитно наблюдение, се бе скрила някъде рано в събота, преди да се разсеят облаците? И дали тази сутрин бе излязла от убежището си и бе установила връзка със сателита за наблюдение, за да провери дали някой още я издирва, после, изненадана от програмата за проследяване, е хукнала да спасява живота си?

Дългата поредица от предположения накара Рой да изпита безпокойство.

— Скоростта на мишената е сто и осемнайсет километра в час — съобщи женският глас по високоговорителя.

— Това е твърде бързо за пътищата в онзи район — рече Кен Хикман. — Тя е. И е уплашена.

В събота и неделя „Земен страж“ бе открил двеста и шестнайсет заподозрени превозни средства в обозначената зона на издирване, повечето от които бяха отбили за почивка край пътя. Шофьорите и пътниците, слезли от колите, бяха наблюдавани или със сателита, или от хеликоптер, и някой от тях не се оказа Грант или жената. И рейнджроувърът можеше да се окаже поредната фалшива тревога.

— Скоростта на мишената е сто и двайсет километра в час.

От друга страна, това беше най-надеждното заподозряно превозно средство в двата дни на издирването.

Пък и Рой още усещаше в себе си силата на Кеворкян. Онази сила го заведе при Ив и промени живота му. Той трябваше да й вярва, за да го ръководи във взимането на решения.

Рой затвори очи, пое няколко пъти дълбоко въздух и каза:

— Хайде да сформираме екип и да тръгнем след тях.

— Да! — извика Кен Хикман и размаха юмрук във въздуха в обезпокоителен, пубертетски израз на ентусиазъм.

— Дванайсет човека в пълно бойно снаряжение. Заминаване — след около петнайсет минути. Хеликоптерите да кацнат тук, за да не губим време. Два големи хеликоптера.

— Готово — обеща Хикман.

— Накарай ги да разберат, че трябва да ликвидират жената, веднага щом я видят.

— Разбира се.

— Нулева толерантност.

Хикман кимна.

— Да не й дават абсолютно никакъв шанс отново да се измъкне. Но Грант трябва да заловим жив, да го разпитаме и да разберем каква е ролята му в цялата тази история и за кого работи.

— За да получим качествена картина, трябва временно да променим орбитата на сателита и да го фокусираме върху онзи роувър.

— Направи го — каза Рой.

12.

В понеделник сутринта капитан Харис Деското от полицията в Лос Анджелис щеше да бъде по- изненадан, ако бе установил, че е умрял и оттогава е в ада, защото възмутителните деяния, които бяха извършени с него, явно биха отнели голяма част от времето и енергията на безброй умни, злобни и изобретателни демони.

В двайсет и три часа и трийсет минути, докато той правеше любов със съпругата си Джесика, а двете им дъщери Уила и Ондин спяха или гледаха телевизия в другите спални, екип на специалните сили на ФБР в съвместна операция с Агенцията за борба с наркотиците нахлу в дома му, намиращ се на тиха улица в Бърбанк. Атаката бе извършена с безкомпромисната и решителна всеотдайност и безмилостната сила, присъщи на всеки взвод на американската морска пехота във всяка битка и във всяка война в историята на страната.

От всички страни на къщата, със синхрон, на който би завидял и най-взискателният диригент на симфоничен оркестър, през прозорците бяха хвърлени гранати с нервнопаралитичен газ. Взривовете мигновено дезориентираха Харис, Джесика и дъщерите им и временно увредиха функциите на двигателно- нервните им системи.

Докато порцелановите фигурки на лавиците се прекатурваха и картините тракаха по стените, реагирайки на ударните вълни, бяха разбити предната и задната врата. Въоръжени до зъби мъже с черни каски и бронежилетки нахлуха в дома на Деското и се разпръснаха из стаите, досущ приливна вълна в Деня на Страшния съд.

Озарен от романтична, мека, кехлибарена светлина, Харис беше в обятията на съпругата си и се тласкаше напред-назад, почти достигнал върховния, приятен, разтапящ миг на блаженство. В следващия момент страстта се превърна в ужас и той се олюляваше на пода, гол и объркан. Крайниците му конвулсивно потрепваха, коленете му се огъваха и стаята сякаш се въртеше като гигантска бъчва на карнавал.

Макар че ушите му кънтяха, Харис чу, че навсякъде из къщата мъже крещят:

— ФБР! ФБР! ФБР!

Зашеметен от граната с нервнопаралитичен газ, той не можеше да разсъждава трезво какво означават онези три букви.

Харис се сети за заредения револвер в нощното си шкафче.

Но не можеше да си спомни как да отвори чекмеджето. Струваше му се, че тази задача изисква свръхчовешка интелигентност и ловкостта на жонгльор.

После спалнята се изпълни с едри мъже, които крещяха в един глас. Те принудиха Харис да легне по лице на пода и да сложи ръцете си зад главата.

Съзнанието му започна да се прояснява. Той си спомни значението на инициалите ФБР. Ужасът и объркването не изчезнаха, но намаляха и се превърнаха в страх и озадаченост.

Над къщата избръмча хеликоптер. Прожектори осветиха двора. На фона на ожесточеното тракане на