Призраци?
Въртеше амулета с пръсти, верижката се спускаше по ръката й, докато тя се чудеше дали й се иска да вярва в призраци или не. А дори и да й се искаше, можеше ли? Вроденото й трезво отношение към живота, отколешната й скептичност към такива неща и предпочитанието й към ясните научни отговори — всичко това й пречеше да загърби логиката и просто безгрижно да прегърне суеверието.
Но дори да имаше предразположение към свръхестествените обяснения, имаше още едно нещо, което би я затруднило да възприеме теорията за духовете. Тази пречка беше амулетът. Ако мъртъвците са зложелателни духове, способни да изчезнат докато мигнеш — както Харч, изглежда, беше изчезнал от тоалетната заедно с отрязаната глава на Джери Стийн, — тогава и амулетът би изчезнал. В края на краищата, ако той беше част от цялостния спектакъл на призраците, той не би трябвало да принадлежи и към реалния свят. И все пак — ето го в ръката й.
Снощи, когато съзнанието й бе замъглено от успокоителното, тя приемаше амулета за доказателство, че има такива неща като призраци. Сега обаче разбираше, че наличието на амулета доказваше единствено, че мъртъвците не са обикновени халюцинации. Всъщност не доказваше дори и това само показваше, че може и да е така.
Призраци? Звучеше малко вероятно.
Но да държи амулета в ръка и да вини за всичко мозъчните увреждания, беше прекалено опростено.
Тя можеше да махне с ръка на която и да е от теориите, разбира се. Но засега трябваше да остави някои от тях в периферията на съзнанието си.
Какви обяснения оставаха тогава?
Тя намръщено се загледа в амулета.
Изглежда бе направила пълен кръг, за да се върне към теорията за двойниците. Но и тя не й вършеше работа, защото досега не можеше да обясни защо четирима съвършени двойници на четиримата членове на братството би трябвало да се появят тъкмо в уилоуокската общинска болница с намерение да я мъчат и навярно да я убият. А ако теорията е абсолютно безсмислена, тогава тя явно няма и никаква стойност.
Освен това дори и хипотезата за заговор не даваше обяснение за начина, по който Харч бе изчезнал от тоалетната без прозорци. Не обясняваше и как би могъл да се оправи толкова бързо след операцията на гръбначния му стълб от понеделник. Нито как трупът на Джери Стийн би могъл да се окаже в болничната постеля на Джесика Сийфърт. Или пък защо трупът не бе напълно разложен, не представляваше само купчина кокали.
Призраци?
Мозъчно увреждане?
Странни заговори?
Никоя от теориите не даваше отговор на всички въпроси — дори не и на по-голямата част. Възможните обяснения за която и да е от тях водеха само до по-нататъшни обърквания.
На Сюзан й се зави свят.
Стисна пръсти около амулета като че ли можеше да изкопчи истината от него.
Една сестра се отби в стаята от коридора. Беше Мили, слабата блондинка с лисиче лице. Вторник сутринта, когато Сюзан бе изпаднала в истерия от появата на двойниците на Джеликоу и Паркър — санитарите Брадли и O’Xapa, — тъкмо тя се бе опитала насила да й постави инжекция, докато Карл Джеликоу я придържаше към леглото.
— Количката със закуските е малко по-нататък в коридора — съобщи Мили, докато отминаваше леглото и се насочваше към тоалетната. — Ще дойде всеки момент. — Тя влезе в тоалетната преди пациентката да успее да отговори нещо.
Сюзан видя през полуотворената врата как сестрата се навежда и наднича зад тоалетната чиния — първо от едната страна, после от другата. Огледа по-отблизо и сенчестите места, до които не достигаше флуоресцентното осветление.
След като огледа внимателно цялата тоалетна, тя се обърна все така наведена. Завъртя глава наляво и надясно, като гледаше към перваза на пода. Надникна зад вратата. Под умивалника.
Погледът на Сюзан непрекъснато бягаше към стиснатия й юмрук. Амулетът, сложен там, сега й се струваше леден и охлаждаше дланта й.
Златната верижка се показваше между пръстите й. Без напълно да разбира защо го прави, единствено по интуиция, тя разтвори набързо дланта си и скришом прибра верижката около медальона. Отново стисна юмрука си. Прибра го в скута си. Закри го със свободната си ръка. Опита да си придаде спокоен вид. Просто си седеше в леглото, прозяваше се, примигваше от утринната светлина с безгрижно сложени в скута ръце.
Мили излезе от тоалетната и дойде до леглото. Поколеба се само секунда-две, после попита:
— Вижте, не сте ли намирали някакво бижу там вчера?
— Бижу?
— Да.
— Къде? — продължи да пита, като се правеше на учудена и се прозяваше. — В тоалетната ли?
— Да.
— Искате да кажете нещо като бисерен гердан и диамантени обици? — От тона й можеше да се съди, че тя приема въпроса на сестрата за някаква шега.
— Не. Нищо подобно. Нещо мое. Загубих го някъде вчера и не мога да го открия.
— Какво бижу по-точно?
Мили се поколеба само за миг:
— Амулет. На златна верижка.
Сюзан виждаше напрегнатостта и лъжата в лисичето лице на сестрата и в суровите й, наблюдателни очи.
„Не е твое — помисли си Сюзан. — Не си го оставяла там. Проклета лъжкиня.“
Амулетът не бе оставен там случайно. Той явно се бе изплъзнал от отрязаната глава. А сега се опитваха да заличат следите и да продължат с играта на криеница.
— Съжалявам — въздъхна Сюзан. — Не съм намирала нищо.
Сестрата се вторачи в нея.
Сюзан подозираше каква е целта на всичко това. Искаха да си помисли, че е видяла медальона на Мили върху пода на тоалетната и го е свързала подсъзнателно с амулета на Джери Стийн — така би се обяснил поредният пристъп от неприятни халюцинации.
Но поведението на Мили я бе накарало да се усъмни. Сега вече бе сигурна, че проблемът й не е само психологически. Подлагаха я на някакъв… тест… на някаква програма… игра на криеница, чиято цел тя все още не разбираше. Беше убедена, че е така.
Но кои бяха те?
— Надявам се да го откриете. — Тя приятно се усмихна на Мили.
— Трябва да му се е скъсала верижката — обясни сестрата. — Навсякъде може да е паднал.
Тя не умееше да лъже убедително. Нямаше никаква убедителност нито в очите, нито в гласа й.
Влезе санитар, който буташе количката със закуските. Мили постави подноса на Сюзан на нощната масичка. После излезе заедно със санитаря.
Като остана сама, младата жена отвори ръка. Амулетът бе влажен от потта й.
Сюзан влезе в тоалетната, пусна флуоресцентните лампи и затвори вратата, като остави закуската си да изстива на подноса.
Започна да разглежда стените, като започна зад тоалетната чиния. Беше зидано без хоросан и без гипс; зърнестата повърхност бе наскоро боядисана в бяло и не се виждаха пукнатини. Разгледа особено внимателно стената около първия ъгъл, но не откри нищо необикновено. Пукнатини нямаше и по втората стена, а ъгълът там бе равен и гладък като първия. Умивалникът бе разположен в средата на третата стена, а мястото над шкафчетата до тавана бе заето от огледало. Стената от двете страни на умивалника и огледалото беше съвършено гладка и без белези.
След като заобиколи три четвърти от малкото помещение, тя откри каквото търсеше в третия ъгъл, зад вратата. Целостта на мазилката се нарушаваше от неестествено права тясна пукнатина, която се
